Изборите изглеждат като прииждане на пасажи сьомга, които си хвърлят хайвера в норвежка река. Поне за няколко прослойки и професии по света. Тоест политици, социолози, пиар агенции, многобройни анализатори и коментатори, медии и други такива заработват край изборния процес - кой пари, кой пари + власт, кой всичко това + популярност... Изглежда не особено красиво, но в същото време очевидно е част от демократичните практики - та кои сме ние, че да му се мусим, ще каже всеки.

Различното, което страната ни внася в тези практики, е далаверата с гласуването при бедни, най-често малцинствени прослойки. Това, доколкото знам, е раритет и наша специфика в световния електорален каталог. Клипове ни съветваха да не си продаваме гласа, публицисти бичуваха явлението с гневни филипики, репортери се завираха със скрити камери в самото сърце на далаверата (или поне в предсърдието й), рискувайки мариз. Все пак всичко продължава. Възмущаваме се, но я да помислим дали е възможно да премахнем купуването на гласове? Нека си представим един партиен изборен щаб в неговия тесен формат. Какво планират те - как да се напомпа и похвали своето, как да се омаскари противникът, кого да привлечем и кого да изолираме, кои медии и как, кой ще плати и колко - ей такива неща. Изведнъж някой се сеща и вметва - а циганите? Ако не купим ние каквото можем, то ще купи противникът - по презумпция всеки купува. Така че въпросът е кой да действа, как да се крие, колко ще ни трябва, дали ги имаме...

То не е моя теза. Спомням си преди време как професор Михаил Константинов я подхвърли публично -



всички партии купуват гласове,



защото ако не го правят, противникът със сигурност ще го стори. В крайна сметка картината ставала горе-долу прилична, защото напазаруваните гласове се разпределяли сравнително пропорционално...

Излиза, че просто става теч на едни пари, изкарани най-често нечестно, от едни хора към други хора. Другите хора са обикновено живеещи в гета с чести палати тук-там между бараките...

Известният полски публицист Ришард Капушчински говори за т. нар. "култура на бедността", като се фокусира върху африканските народи. Ние погрешно смятаме, че става дума главно за глад и храна - роптае Капушчински, а не било така, твърди той. И дава пример как негърчетата най-често му искали няколко цента за химикалка, не за хляб. Човек не е само храносмилателна система, настоява Капушчински.

Той е прав в обобщението си. Макар че за химикалките може и да са го послъгали - просещият по неволя е гъвкав. Възможно е в някакъв момент химикалката да се е оказала по-работещ мотив пред белия бвана.

Та бедността е виновна - това е официалният ни извод за продължаващото купуване на гласове. Дума да няма, изводът е верен като обобщението на Капушчински. Както знаем, сме сред най-бедните държави на общоевропейски фон. Цяла една трета от българите живеем в условия на тежки материални лишения, очерта само преди дни редовното изследване на Института за социални и синдикални изследвания при КНСБ. Почти 2.5 милиона от нас сме с доходи под линията на бедността. Половината пък сме с месечен доход от 295 лева, което е линията на бедността, до 560 лв. - което е минималната издръжка на живот за член от домакинството. Така че е ясно, бедни сме. На европейски, не на африкански фон.

И все пак, все пак... Ако Мето не си продаде гласа за петдесет лева, то г-н Методи няма ли да жертва едни 200 000 за избираемо място в листата, с което да подпомогне партийния бюджет? Ако заборчлелият Чеко не гласува за когото му заръча местният цинцарин, то дали предприемачът Ч. няма да стегне предприятието си за вот към тия, които му обещават държавни поръчки, съответно доход и за работниците? Не се ли продават медии, анализатори, агенции, влиятелни създатели на артпроекти и цели шефове на партии - на парче, за определено време, на ишлеме? Това ще изчезне ли? Изчезнало ли е по света,



дори при най-богатите и честните



Наблюдавах съвсем скоро в един огромен магазин интересен гражданин. Той се беше застоял при промотираща някакъв колбас мома и очевидно вечеряше. Хапваше си клечица по клечица, бърборейки с момата на тема колбаси. Тя беше леко притеснена от пощеливия господин, който опразваше подноса й методично и динамично. Рекламно костюмираната мома явно не смееше да му направи забележка или пък й беше все тая - така или иначе промоцията е бадява - дали един, дали сто, времето тече в нейна полза. Хората наоколо се позастояваха и позасмиваха, когато човекът успя да приключи с подноса и достолепно се отдалечи. Мярнах го след няколко минути при друга мома. Тя се занимаваше с промоция на пастички. Той явно бе решил да се удостои и с обилен десерт.

Приемете този пример, както щете - като пресечна точка между бедност, манталитетни особености, рискове и ситуации при маркетинговото налагане, включително на политическия пазар. Може и да не го приемате. Той обаче съществува и ще ни съпътства, както личи, и в бъдеще.

Всъщност има още нещо. Вече съвсем без да искам, успях да видя какво си е купил вечерялият господин, докато плащахме на касата. Беше си взел сапун, много сапун, само сапун - три-четири опаковки по пет парчета. Вярно - на промоция. Вярно - от най-евтиния.

Но все пак има надежда. Стремежът към чистота е иманентно присъщ на човека. Политическото е по-временно.