Не са заспали българите. Онзи ден още не беше отшумяла новината за нови данни към старите теории имало ли е нямало ли живот на Марс, когато комшията Гугу (Георги Данаилов) ме засече при кофите за боклук и ми каза новия виц: За Марс не се знае, но в България няма.

ЕС да се учат от нас как бързо измисляме вицове. Да не се учат от нас как проспахме интересите си, когато Жак-Ив Кусто прелетя с вертолет над АЕЦ "Козлодуй" и отсъди: Тези реактори са опасни и трябва да се закрият. Командан Кусто беше световноизвестен. Jacques-Yves Cousteau и 23-годишният Луи Мал (Louis Malle) направиха един филм със забележителни за онова време (1956) подводни снимки. Филмът се казваше "Светът на мълчанието" (Le Monde du silence, The Silent World). Присъдата си над АЕЦ "Козлодуй" произнесе от висотата на своето невежество в енергетиката. Той искаше в Сахара да се добива слънчева енергия за Европа. Той казваше energie solaire, а не фотоволтаици, както сега казваме, и тази идея вероятно има бъдеще, но едва ли в България, която не е Сахара, и ветрогенераторите и слънчевите панели станаха спекулативни начинания да расте цената на еленергията и да се съсипва природата.

След като в България избухна "демокрацията", настъпи "лукановата зима", без отопление, ток от време на време, хляб, ако превариш опашката сутрин. И гениална US идея: В Минесота царевицата в силозите мухлясва. Вместо да я изхвърлим - дарение. А понеже по закон трябва да е с US транспорт, България ще плати навлото, нищо че US навлото е двойно на световното и петорно на българското. Не било така едно време, деца.

ЧАС ЗА ДЕЦА: Иван Вазов, деца, написал "Уилсону". Това е ода. Възхвала за президента на Съединените американски щати, който се казвал Удроу Уилсън. Откъде зная това ли? Изгуглих го. Докато го четях в "Гугъл", бях съгласен с него, като го прочетох, открих, че аз съм го писал. Вярно, смешно е. Като малко кутре, което гони опашката си, пък аз съм един стар дядо. Така ви искам, деца, да сте ми весели и да ми се смеете, когато имате час с мен. Лошите хора са все недоволни и сърдити.

Иванчо, какво има? Добре, ще ти обясня за програмата "Еразъм", по която кака ти Марийка замина да учи, но после. Не, сега ще ти обясня. Еразъм написал една книга, която не се казвала ода, казвала се възхвала на глупостта. Книгата била смешна, навъсените набожници се разсмели и не изгорили Еразъм на кладата. Те, набожниците, мислят, че дядо Боже им е дал пълномощно да назидават хората и да ги съдят от името Господне. Сега цариградският Вартоломей ... не, няма за ви разкажа това, то не е за вашите главички. Какво каза? Французите са по-готини ли? Виж какво, Иванчо:

Петнайсет години след мухлясалата царевица петима елитни френски командоси излетели от Румъния, извършили нощен скок с парашути и се приземили в български царевичак в землището на плевенското село Коиловци, където ги чакал супер джип, оборудван с комуникационна и локационна техника. Но двама пазванти и един пенсиониран полицай помислили, че цигани крадат царевицата, грабнали едни сапове (дръжки на лопати), набили петимата елитни командоси и тоя, дето ги чакал в специалния джип. Командосите били инструктирани, ако се натъкнат на недружелюбни туземци, да казват на български, че провеждат тренировка. Те били елитни бойци за високорискови тайни операции на френското военно разузнаване. Но българските пазванти не знаели, че те са експерти в ръкопашен бой, и ги набили. Френският посланик, що да стори, направи се на умряла лисица, тихомълком експедира във Франция набитите командоси със сачми от ловджийско чифте в задниците, един със счупен нос. Разказаха за случката френските журналисти от Le Point и Marianne.

НЕ ЗА ДЕЦА. Остана скрито-покрито, българите и французите замълчаха като пу... Едно време с френските ми съученици пеехме "Мон ами Пиеро" с неприлични думи: Au clair de la lune/ trois petits salauds/ se tataient les prunes/ derriere un tonneau (На лунната светлина три малки мръснички, си драпаха сливите зад една бъчва). Excuse my French, както се казва на английски. Как е на испански да каже професорката Люси, която едно време преведе преводаческите истории на Хавиер Мариас, събрани в книгата "Сърце тъй бяло". Той (симултанният преводач Хавиер Мариас) вървял редом с английската премиерка и испанския премиер да им превежда, но за да не влезе в кадъра, изостанал, щото тях двамата да ги снимат как си говорят, вървейки натам, където ще преговарят при закрити врата. Испанецът, който не знаел английски, усмихнато повтарял "Три, четири, пет, как готино ще си прекараме с теб", а англичанката, която не знаела испански, се усмихвала и казвала: Cheese, cheese, tweedle tweedle, biddle diddle, twit and fiddle, booo!

Така че не се смейте на сегашния български премиер Бойко Борисов, че не не знае никакъв език, освен както си говорят в Банкя. Аз си блъсках главата как ще е на английски "шменти-капели", нищо не измислих, признах си в писаницата и заваляха подсказвания от цял свят, най ми хареса едно подсказване от анонимни българи в Сингапур.

Сега ЕС да не се прави на умряла лисица. US го повалиха със само два удара:

1. Напливът от бежанци, предизвикан от US войните от Алепо до Афганистан. Алепо е в Сирия, но Алепу е в България.

2. Скандалът "Фолксваген". Ралф Нейдър навремето написа Unsafe at any speed за най-популярния US автомобил и го кандидатираха за US президент.

Няма приятелства, има интереси. Европейците си драпат оная работа и стана късно да реагират. Приятелства има само между хората. През 1978 г. ме уволниха от БТА. Не оставих семейството си гладно, станах freelance, свободен агент, както казват на футболен език. Вярно, затвориха се за мен вратите на националното радио и телевизия, но забраната на ЦК на БКП беше само за централните медии; аз пишех във варненския в. "Народно дело", гостувах в Добрич, във седмичника за книги "АБВ" професор Филип Панайотов ми даде колонка, Томски ме командирова в Монголия, Васа Ганчева ми монтира документалния филм, сестра й Вера Ганчева ми позволи да превеждам за издателство "Народна култура" каквото си поискам, даваше ми всяка седмица книги, които издателството получаваше по обмена с чуждестранните издателства, да кажа кое да издаде, кое не, на професионалния читател му плащат на прочетена страница. С една дума, вярна излезе поговорката "Не имей сто рублей, а имей сто друзей", всеки като ти даде две рубли, ще имаш двеста рубли. Да се чудиш - мълчаливец и темерут съм, пък имам приятели.

Едно време Франция и Англия не били приятели на България. Британският премиер лорд Дизраели бил на страната на турците против българите, щото Русия да не завладее Цариград и проливите, "парламентарният тигър" Жорж Клемансо, два пъти премиер на Франция, вбесен, че българите сразили сърбите, настоял чрез френския посланик в Санкт Петербург-Русия да накаже непослушните българи с морска бомбардировка на Варна. Баба ми Венета продължила да слага пепелината - да не мислите, че перални имало тогава. В коритото пласт пепелина, пепел от дърва, после чаршафите, после бельото, после пак пепелина, после заливаш с вряла вода, чак после переш със сапун. Ще си остави баба прането, понеже някъде се чувало бум-бум.



DI copyright