:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,320,169
Активни 78
Страници 19,705
За един ден 1,302,066

Ролеви игри лекуват тревожни разстройства

Групова терапия преодолява психични проблеми с помощта на Мелпомена
***
Вие сте пътник без билет, на една от спирките внезапно в автобуса се качват неколцина контрольори и се насочват към вас. Как ще реагирате? Ще извадите куп аргументи в своя защита? Но контрольорите ще продължат да настояват да платите глобата. Отказът ви ще провокира все по-агресивен тон от тяхна страна, все по-груби реакции. Всички в автобуса ще реагират според индивидуалните си психологични особености.

Случката е извадка от самия живот, а участниците в нея играят роли по неписан сценарий. Колкото и да прилича на театрално представление, сценката е част от групова терапия, наречена психодрама. Всеки от участниците й идва, воден от проблем, а по време на сценичното упражнение се учи да го преодолява.

Влезлият в ролята на пътника без билет се научава



да надмогва страха си,



да защитава позицията си, да се договаря. "Контрольорите" също имат какво ново да научат - да казват "не", да не проявяват слабост...

През последните десет години методът се утвърди като една от най-популярните и ефективни терапии, използвани в психотерапията, образованието и социалната дейност. Използва се при лечение на тревожни разстройства, адаптационни реакции, зависимости, коригира девиантно поведение. Психодрамата позволява на пациентите в групата да изследват в действие невротичните си конфликти и емоционални затруднения, а след това заедно да изпробват нови подходи и поведения.

Иновативният метод е първата в света групова терапия, а негов автор е Джейкъб (Якоб) Леви Морено (1892-1974), известен още и като бащата на социометрията (науката, която изследва взаимоотношенията в група). Роден е във Виена, но е син на български евреин от Плевен и румънка. По време на Първата световна война Морено емигрира в САЩ, където доразвива идеята си за психодрамата, породила се още в началото на лекарската му практика във Виена. Разработва метода си заедно със съпругата си Зерка Морено, след това учениците му популяризират терапията в цял свят. За разлика от Фройд, чиято психоанализа се случва на психоаналитичната кушетка, психодрамата на Морено се развива в реалните времеви и пространствени измерения. В нея човек участва цялостно и ефектът е на всички нива - емоционално, интерперсонално, социално, когнитивно, двигателно, физиологично.

"За да се преодолеят психичните проблеми, е необходим и катарзис, но той не е достатъчен. Важно е да се постигне нов преживелищен опит, коригиращ травматичния чрез т.нар. корективно емоционално преживяване", разяснява д-р Гълъбина Тарашоева, управител на Центъра за психично здраве в София и автор на първото у нас клинично проучване за ефективността на метода психодрама при тревожни разстройства. Изследването се ръководи от Катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет във Варна.

Въпреки че се появява преди няколко десетилетия, с времето психодрамата не само не губи актуалност, но и се разпространява успешно в цяла Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Япония. Терапията е групов метод, но има и индивидуално приложение. Психодрамата влиза в България малко преди да падне желязната завеса, по същото време арттерапията и фамилната терапия също правят първите си стъпки у нас. До този момент у нас на психотерапията се гледа като на вредно чуждо влияние.

Въпреки че много наподобява на театъра, психодрамата използва само елементи от инструментариума на Мелпомена. Групите са малки и се различават по целите и състава си. Професионалните актьори нямат много възможности за импровизации, те просто следват хода на предварително написан сценарии, докато играта в психодрамата е написана от самия живот. Пациентът пресъздава момент от своите преживявания, независимо от това колко са назад във времето, действието се развива "тук и сега" в така наречената допълнителна реалност на психодраматичната сцена. Лекарят и пациентът се договарят за целта, която трябва да постигнат заедно, за търсената промяна. Пациентът иска да се отърси от симптома, но по време на ролевата игра се променя. Главният герой, или протагонистът, както го нарича Морено по аналогия с гръцката драма, сам избира кои роли да пресъздаде на психодраматичната сцена. Терапевтът само подпомага отключването на спонтанността му. По време на психодраматичната сесия терапевт и пациент



търсят заедно ядрото на проблема,



Често се оказва, че то е резултат на преживяна във времето травма, тя може да е дори в детството. За да се защити от болката, детето се затваря в себе си. С времето обаче не успява да излезе от това състояние, самоизолира се, не може да създава пълноценни контакти. А провалените връзки и приятелства са в основата на отчаянието, депресията, злоупотребата с алкохол... "Обикновено човек реагира по един и същ начин в подобни ситуации. По време на психодрамата участниците в ролевите игри се връщат към травматичния момент и го преживяват отново, но вече в защитена и доброжелателна среда. Така се отприщват емоции, потискани с години. След катарзиса участникът в терапията се връща обратно по спиралата в настоящето, но с нов преживян опит. При всяка нова подобна ситуация той ще има вътрешен ресурс да реагира по друг, подходящ за него начин", разяснява д-р Тарашоева.

Психодраматичната сцена всъщност е място, в което се случват нещата, които героят би трябвало да преживее в реалността, но не е имал този шанс. Публиката е групата, но тя е активен участник в работата на протагониста, защото и тя като цяло, и хора от нея поемат ролите на участниците в пресъздаваната ситуация. Те са "помощните аз-ове" и за да помогнат на протагониста, трябва да изиграят възможно най-пълнокръвно ролята, за която са избрани, и да пресъздадат максимално автентично изплувалата от спомените на главния герой ситуация.

"Влизайки в различни роли, те се учат да съпреживяват, да развиват емпатия и ролева пластичност, придобиват нов житейски опит", разяснява д-р Тарашоева. Методът според нея работи особено ефективно при тревожни разстройства, защото при тях спонтанността е блокирана. Проведените до момента клинични изследвания доказват това. "Сравняваме резултатите на две групи пациенти с паническо разстройство. Лечението при едната включва само медикаменти, а при другата лекарствената терапия е съпроводена с шестмесечно участие в психодраматична група. Дотук резултатите са статистически значимо по-добри при участниците в психодраматичната групова терапия. Пациентите, включени в паралелно лечение - психодрама и медикаментозна терапия, демонстрират значително подобрение в симптоматиката на тревожните разстройства спрямо тези, които получават единствено лекарства. Те повишават и спонтанността си, и качеството на живота си, и социалните си изяви", отчита д-р Тарашоева.
 ***
1
1575
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
12 Ноември 2015 19:35
Вие сте пътник без билет, на една от спирките внезапно в автобуса се качват неколцина контрольори и се насочват към вас. Как ще реагирате? Ще извадите куп аргументи в своя защита?

Аргументи не, но ще извадя пари и ще си платя глобата. След като си поел риска и си загубил, най-логично е да си платиш за грешката. И да си направиш сметката за в бъдеще.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД