Местните избори са свързани с толкова местни неща, че националният им прочит по необходимост е спекулативен. Извън очевидното - че национално България допусна най-зле организираните и най-съмнителни като честност местни избори. Оттам нататък всичко е въпрос на тълкувания. Всеки ги прави за себе си, за да намери най-подходящо място в националния политически пейзаж. Нагледахме се на няколко партии, самотитулуващи се "четвърта политическа сила". АБВ щедро преброи толкова свои кметове, че можем да ги заподозрем в милионен електорат. Други са по-дискретни и се възползват от практиката да раздават регистрацията си на де що има местен бизнес с политически амбиции. БСП настоява, че са втори и размахва сметката на натрупаните гласове за съветници. Медиите ги представят не като втори, а като умиращи, понякога и вече умрели, но преродени в ГЕРБ.



Всеки изчислява



Брой кметове на общини. Брой кметове на кметства. Брой гласове за кметове. Брой гласове за съветнически листи. Брой съветници. Брой областни центрове (това всъщност само ГЕРБ си го изчислява и не им е особено трудно). Брой население в територията на общините, в които една партия има кмет и общинско мнозинство. Най-активни в счетоводните усилия са ДПС и РБ. Те се превърнаха в нещо като огледални образи, които всекидневно си мерят политическата тежест и правят общо взето едни и същи неща. Едната представя себе си за успяла на изборите, а за загубила другата. Всяка преценява резултата на другата достоен за оставки на високо ниво. Всяка доказва, че е незаменима и неизчегъртана. Всяка отправя критики към ГЕРБ и персонални похвали към Бойко Борисов. Всяка счита себе си за европейски и евроатлантически гарант на нещо си.

Да видим ДПС. При тях фактите и митовете са в най-ярка степен преплетени. За тази партия сме свикнали постоянно да ни припомнят, че е най-стратегически мислещата и вървящата нагоре от избор на избор. Предизборните коментари традиционно пропускат ДПС с обичайното допускане, че те ще вземат "своето си" и нещо отгоре. Така ли стана и този път?

ДПС заяви, че ще направи пробив в София и ще влезе в СОС, поне с един, но може би с трима съветници. Не вкара нито един. Четин Казак (вярно, не лично Местан) прогнозира, че ще бъдат втора политическа сила. Както стана ясно, винаги има метод, по който да изчислиш, че точно така се е случило. И все пак, ако сравним гласовете им за общински листи през 2007, 2011 г. и сега, днес постижението определено е по-скромно. ДПС също така оповести отварянето си към коалиционни формули, които ще "разгърнат" българския етнически модел при победа в Тервел, Добричко, Златарица, Стражица. Загубата във всяка от четирите явно показва, че



българският етнически модел е предпочел да остане неразгърнат



"Имаме сили за победа в повече от 40 общини", декларира Местан. Излязоха 33, по-малко от досегашните. Друг измерител на победата бе видян във връщане на загубените преди 4 години общини Дулово и Главиница. Главиница - да, Дулово - не. Сиреч половин победа. Кампанията на движението знаково бе открита в Исперих, за да се подчертае ключовото значение на този град, в т.ч. и в любимия на Доган и Местан мултикултурен смисъл. В Исперих ДПС загуби. На практика нямаме "разширяване на електоралната география" (друго любимо понятие), няма и кой знае какви пробиви, както и да четем "възходящата тенденция" във Враца. ДПС си взе "своето", а дори не цялото "свое", и при това без "нещо отгоре". "Изборните резултати ще препотвърдят необходимостта от нова формула на властта", прогнозираха от партията. Как? С какво? С очакваното, но нереализирано срутване на реформаторите?

В серия пресконференции след вота лидерът Лютви Местан отправи важни послания. По много критерии ДПС е втора политическа сила, дори първа, казва той. И допълва: резултатите на РБ са много слаби, има нужда от оставки. Популярност доби явно предварително замислената шега, опровергана от фактите, че РБ могат да се окажат с повече министри, отколкото кметове. И най-важното според Местан: в страната има нова политическа реалност. Почувства се и намекът за предсрочни избори.

Казано с други думи - ДПС твърди, че каквото е говорило преди изборите, запазва сила след тях. Медиите и анализаторите подхванаха тази теза, носени от инерцията, че ДПС не може друго да прави, освен да печели още и още, и че няма как да разправя неща, които не се сбъдват. И понеже тезата леко се бие с цифрите, на помощ дойдоха допълнителни интерпретации. Според първата ДПС може наистина да не се е представило оптимално, но то е защото



не е искало да взема твърде много гласове,



самоограничило се е, за да поддържа усещането за опозиция, но и за да преподчертава категоричната победа на ГЕРБ. Втората интерпретация има по-активистки привкус и приписва на ДПС пряко донорство към ГЕРБ, преливане на собствени гласове към тях с оглед на укрепването на негласния съюз между двете. Така, както навремето разправяха, че Доган спрял избирателите си да гласуват на едни евроизбори, за да не стане първа политическа сила, а на други избори инжектирал БСП с гласовете си.

Ако вярваме на всичките тези неща, ДПС започва да израства пред нас като доста странна политическа сила, чиято цел на избори е да има колкото се може по-малко гласове, а между изборите - да се стреми на всяка цена към опозиция. Случаят едва ли е точно такъв и много по-вероятен изглежда простичкият извод, че от ДПС толкова могат.

Отново да повторим, че местните избори не са като националните, което за ДПС има двойно по-съществен смисъл, защото на местен вот партията традиционно се представя доста по-слабо, отколкото на парламентарен. Погледнете данните от миналото и ще се убедите. И проблемът не е само в принципа на уседналост, както твърди Местан, проблемът е, че на местен вот нямат голямо национално предизвикателство - и национална цел - които да им сплотят избирателите. "Ние срещу всички други." На местен вот при ДПС е "ние срещу ние". Едни местни величия с бизнес влияния се сборичкват с други.



И избирателното тяло се разделя



Там, където ДПС губи, далече невинаги е срещу някой реформатор от хората на Касим Дал, а често срещу представител на местен комитет от същата общност. Коментиран, но не и осмислен, е фактът, че един от изключените от ДПС преди година депутати печели със свои хора в две общини. Просто всеки с такива позиции нещо контролира, и ако не бъде запазен като свой, се явява като чужд, за да продължи да си го контролира. Така че ДПС в редица случаи загуби срещу себе си.

Местан, разбира се, знае това много добре, но знае също така, че най-добрата отбрана е нападението. Вместо да допусне да обсъждаме какво и защо не е достигнало на партията му тук или там, той по най-елементарния начин заяви, че се е справил отлично, а ние заедно с него повторихме, че черното е бяло, и прехвърли с лекота топката към реформаторите, за да наблегне, че са катастрофирали. Ние видяхме, че не са, но се съгласихме с него. И вече не обсъждаме ДПС, а дали Радан Кънев трябва да подаде оставка и какви хищни апетити проявяват неговите хора. Вниманието е изместено, ДПС продължава плавния си поход към всестранно сближаване с ГЕРБ, реформаторите минават в режим на обяснения.

Точно така ДПС реализира победа. Усетът за политически момент и за слабост на опонентите струва повече от пуснатите бюлетини, а от ДПС го владеят. В това отношение наистина са най-предсказуемата партия.