Като си триех писмата в електронната поща, попаднах на едно нечетено, беше получено преди 25 дни, заглавието му беше "До месец ислямските терористи удрят цяла Европа". Отворих го с любопитство, оказа се материал, прокарващ тезата, че бежанците не са бежанци, а взводове, роти и полкове на "Ислямска държава", които скоро щат да нападнат Стария континент масово и извътре. И децата, и жените в тях са само парлама, прости живи щитове, пък сигналът за атака щял да дойде след инцидент с убити жена и дете от арабски произход, станал при сблъсък с местните органи на реда...

Е, отчасти се оказа вярно - в частта "до месец"... Повечето обаче е невярно. Не защото няма убити "жена с дете", а защото прогнозата за всеобщ и страшен заговор на исляма срещу цивилизацията ни съответства не на действителността, а на параноите ни.

Разбира се, това, което се случи в Париж преди няколко дни, е тероризъм чиста проба; трагедия с гръмовен отзвук. Но е преди всичко събитие, толкова заредено с политика, че досущ



някакъв медиен калашник -



откосите му ще пълнят публицистичните предавания и аналитичните страници на цял свят цели месеци напред.

Само че нещата няма да се развият по начин, който биха харесали убитите и самовзривили се млади фанатици. Парижкият "Петък -13" е политически концентратор и катализатор, но няма да затъркаля света според мераците на шепата ислямски радикали, а ще послужи на други сили и други концепции. Това ще видим скоро, по-скоро, отколкото ако нямаше такива атентати.

Но първо по въпроса с бежанците. Те не са полкове и взводове. Това не значи, че сред тях няма кинетични или потенциални терористи, нито че някои в душата си не се радват на актове като този на 11 септември 2001-ва в Ню Йорк или на кървавия "Петък -13" в Париж. Има такива. Дълго и сложно е да изтъкваме всички причини за такъв тип емоция. Ще стигнем много далече и много назад - минавайки от намесата отвън в чужда държавност с артилерия и бомби последните десетилетия през епохата на активна колонизация*, та чак до Кръстоносните походи...

Няма да стане обаче това, което терористите искат. А те искат обединение на мохамеданите под знамето на радикалния ислям, всеобща война срещу всички "неверници", в крайна сметка шариат връз цялата планета под зеления пряпорец на Пророка. Един такъв привлекателен свят за изтерзаните им и пълни с ненавист души, в който всички жени са забулени, всички мъже са в съответната поза боси в джамията, а мъдреци са онези, които са наизустили Корана от кора до кора.

Това няма да се случи по ред причини - сега няма да се спирам на политическите такива. Ще изтъкна само най-основната, неполитическата. А тя е, че човешкият ламтеж за свобода е по-могъщ от страха и схоластиката, отколкото им се ще на всички мераклии за власт във всички времена. И никога няма да бъде запрян отново в шишето на невежеството и старите суеверия. (Казвам "стари", щото има нови и ще има, но то е друг разговор.) От тази гледна точка те няма никога да спечелят войната дори за обединение на "правоверните" под тяхно водачество. Аз лично мисля, че я губят. Има милиони и милиони мюсюлмани, които добре разбират накъде ги тикат фанатиците и няма да хванат този път.

Тъй че терористични актове като този в Париж би трябвало да изглеждат като проява на мощ на измислилите ги. Но не са. Те са гърч, отчаяние на доведен до безизходица идеологически вектор. За мнозина индикация за такава безизходица бяха и публичните обезглавявания на пленници; за мен пък бяха



взривяванията на артефакти в Палмира



(Както и когато навремето талибаните взривиха целия си ореол, като посегнаха на древните статуи на Буда в Афганистан).

Та - терористи като тези в Париж няма как да постигнат своето. Това не значи, че скоро ще изчезнат или опасността от тях ще мине - напротив. Може още дълго да живеем в свят, наподобяващ по-мека версия на Израел и Палестина. Ще трябва да свикваме.

Мисля обаче, че глобалната концепция на радикалните ислямисти ще демонстрира жизненост още дълго, защото обслужва други глобални концепции. Които са далеч по-могъщи и перфидни от нея. Тези концепции не че харесват, но се възползват от радикално-ислямистката, понеже тя не ги заплашва особено - изповядващите я, дето се вика, не ядрено оръжие, но и един калашник не са в състояния да изобретят и произведат сами...

От тази гледна точка младите терористчета в Париж - пак лично за мен - са наивници, към които изпитвам само нещо като гнусливост, примесена дори с малко жал за глупостта им. В пропорции три към едно все пак - три части гнусливост, една жал.



-----

*Достатъчно е да прочетете началото на "Бел ами" от Мопасан. Ето що тече в главата на бившия подофицер Жорж Дюроа през XIX век: "Той си припомни двете години, през които бе живял в Африка, и какво беше правил с арабите там... Корава, зла усмивка мина през устните му, когато се сети за това, което беше сторил и което струваше живота на трима души от племето Улет Авана. Местните хора дадоха на него и на неговите другари двадесет кокошки, два овена, злато и повод за смях и подигравки в продължение на шест месеца. Никога не откриха виновните, които и не търсеха, понеже арабите се смятаха за естествена плячка на войниците.

В Париж не е така. Не може открито да се граби с препасана сабя и с револвер в ръка, както там, далеч от гражданското правосъдие, на воля."