Самоубийствен атентат в Бейрут на 12 ноември отне живота на 43 души, а медиите отбелязват, че това е извършено в предградие на Бейрут, смятано за крепост на ливанската шиитска организация "Хизбула". На следващия ден, 13 ноември, терористи убиха 132 души в Париж. Първото събитие отмина като "обичайно" - нима всекидневно не ставаме свидетели на подобни убийства в Близкия изток? Второто събитие предизвика вълна от реакции както на политици, така и на много обикновени граждани. Тази констатация за различния начин, по който поне тук в България реагираме на иначе сходни събития, ме натъжи. Почувствах се някак лицемерен - не реагирах на станалото в Бейрут по същия начин, по който реагирах на станалото в Париж.

Но всъщност донякъде наистина в Бейрут и наоколо това е всекидневие, докато в Париж и наоколо - изключение. Дали не се оказа прав Башар Асад, когато каза, че сега европейците ще разберат какво преживяват всеки ден сирийците (е, не той лично). Дали тук в Европа ще трябва да свикваме, че нищо вече не ни гарантира мирен живот, след като наоколо, отвъд европейските граници, от много дълго време цари насилие и хаос. Нима сме се заблуждавали толкова дълго, че е възможно да си направим "островче на благополучието и сигурността" сред океана на несправедливост, бедност и несигурност?



Какво искат терористите?



Както винаги терористите искат да внесат страх и ужас в европейските общества, за да бъдат накарани повечето европейци да приемат политика на отмъщение. Мнозина си представят "доблестните европейски легиони" да изтриват от земята "Ислямска държава" и терористите, които тя бълва. Пред очите на мнозина се изправя победоносният свети Георги, който сразява с копието си дракона на злото. Макар тези чувства на справедлива мъст да са разбираеми, те крият огромна опасност. Ако Европа се захване да отмъщава, ако тръгне по плоскостта на "око за око, зъб за зъб", това само ще легитимира терористите. Защото те искат да покажат, че европейците са именно като тях - безпощадни към враговете!

Терористите искат и друго - Европа да се подхлъзне по наклона на религиозната война, на сблъсъка на цивилизациите. Да заяви, че тази "трета световна война" противопоставя "мирния християнски свят" на "ислямското мракобесие". Ако Европа направи това, ще признае една абсолютно фалшива претенция на терористите - че говорят от името на мюсюлманите. Така ще ги легитимира като защитници на обезправените, което ще бъде безумие. Нима стотици хиляди мюсюлмани не бягат от родните си огнища, за да намерят мир и убежище в Европа? Нима те не бягат от същото това насилие, което окървави и Париж?

С претенцията си да бъдат признати за закрилници на мюсюлманите



терористите разединяват и действителните защитници



на правата на мюсюлманите. Противопоставянето на християни и мюсюлмани заличава истинския конфликт между терористите и насилниците, от една страна, и радетелите на цивилизованото, мултикултикултурно мирно съжителство. Това важи както за християни, така и за мюсюлмани (да не говорим за атеистите и агностиците, които преобладават). Конфликтът не е между цивилизации, а между цивилизацията (била тя християнска, мюсюлманска или винаги смесена) и варварството, независимо от това, какъв религиозен флаг развява то. Да се убива в името на Господ, да се налага правдата с масови убийства - това е и богохулно, и античовешко. Никаква религиозна кауза не оправдава убийството на 12 журналисти от "Шарли ебдо" през януари 2015 или на 400 души в Палмира през май 2015 г.

Както и никаква политическа кауза не оправдава издевателствата в затвора Абу Гариб или Гуантанамо. Еднакво жестоко и античовешко е да убиеш над 3000 души, като взривиш самолети в кулите близнаци в Ню Йорк през 2001-ва, както и да убиеш 400 цивилни в бомбоубежище в Ирак (с умна бомба) през 1991 г. Варварско е да изпратиш паравоенни части да "прочистят" Сребреница от всичко живо през 1995 г., както и да убиеш през 1999 г. 14 цивилни във влак край Гърделица, Сърбия, или 16 журналисти в телевизията в Белград (като наречеш това "съпътстващи щети"). Отвратително е да убиеш 4-ма в синагога в Ерусалим през 2014-а, както и да избиеш стотици цивилни в Южен Ливан като отмъщение за нападения на "Хизбула" през юли 2006 г.

Терористите искат от европейците в крайна сметка да се откажат от тяхната мултикултурна толерантна демокрация. Да изведат начело на своите държави крайнодесни ксенофобски партии, които да въведат още повече мерки за сигурност, ограничения върху различията, здрав ред и добре укрепени граници. Ако Европа направи така, ще стане като терористите - те искат същото там, където господстват. И тук отново не трябва да се прави като тях. Защото Европа е единственият цял континент, където смъртното наказание е забранено - не защото някой иска да насърчава престъпниците, а защото не иска да насърчава убийците. Именно защото не сме убийци, затова отхвърляме убийството дори когато е постановено със законна присъда.



Кой започна?



Париж е вероятно един от най-мултикултурните градове в света - всеки негов посетител го е забелязал. Както става ясно и от печалната статистика за атентатите - сред убитите има граждани на 15 държави (най-много французи, но също алжирци, британци, бразилци, българин, чилийци, мексиканци, португалци, румънци, шведи, мароканци, американци). Кого визираха тези атентати? Света като цяло, света като добро място за живеене.

Терористичната организация "Ислямска държава", както се казва, "пое отговорността" за извършеното масово хладнокръвно убийство на мирни граждани от цял свят. Пак в духа на нейните обяснения-оправдания това е удар срещу "кръстоносците" и "носителите на разврат" (някои коментари "откриха" това в нападнатите ресторанти и кафенета, където се сервирал алкохол, или в музикалната зала, където е имало рок концерт). Нима същата тази "Ислямска държава" не действа алчно, като продава заграбен петрол, похитени предмети на културата и изкуството или отвлечени хора? Откъде накъде можем да приемаме претенцията й за "живот според нормите и правилата", освен ако това не са нормите на нейните достатъчно развратили се в своето всевластие и жестокост лидери.



Но какво прави възможно съществуването на "Ислямска държава"?



Същата тази алчност и цинизъм на елитите в света - готови да купуват и продават всичко. Наскоро бившият британски премиер Тони Блеър призна, че има "елементи на истина", че инвазията през 2003 година в Ирак е довела частично до появата на "Ислямска държава". Ще припомня, че тогава три европейски страни, членки на НАТО и на ЕС, се възпротивиха на войната - Франция, Германия и Белгия. Но пък източноевропейските страни, новите демокрации, които наскоро бяха приети в НАТО, с ентусиазъм подкрепиха коалицията. Сред тях Полша, Унгария, Словакия - тъкмо онези, които днес най-силно се противопоставят на това да приемат бежанци. Това несъмнено е откровен политически цинизъм.

Ако нещо съсипе Европа, това ще бъдат алчността и цинизмът, а не "Ислямска държава" с нейните терористи. Алчността, която отхвърля солидарността между европейците и бежанците, както и между самите европейци. Цинизмът, който позволява да не бъдеш по никакъв начин отговорен за онова, което съвсем наскоро си направил. Затова не трябва да се поддаваме на провокациите на терористите, да не искаме да бъдем като тях.