|
| Затова сме на този хал и държавата ни се носи като корабче от вестник, люшкано във бурната канавка на историята. |
Секунди преди това жена му бе напуснала кухнята, демонстративно и някак шамаросващо, защото с комшията сме били дрънкали по цял ден глупости. Жени! Какво разбират те от текущи държавни проблеми и тяхното решаване! Не че сме седнали това да правим, основната ни задача е да установим по емпиричен път киселото зеле станало ли е, но покрай това се водят и колатерални разговори.
- Да не съм чул някой да пита защо сме на този хал! - страшно каза комшията и посочи с ноктест показалец към прилежащите към кухнята територии на апартамента му. - Е заради такива сме на този хал!
Замълчах си, защото човекът се приведе над чинията с нарязано кисело зеле като основния персонаж от класическата картина "Майка повива рожбата си" и поля на тънка струйка оливийка. Последва разбъркване, а аз проговорих:
- Парите в светлината на тяхната липса - такъв е основният ни проблем, комши!
- А колко лесно е да бъде решен - избухна той! - Достатъчно е да отвориш вестника и решението е пред очите ти!
Отворих вестника:
- Кое да чета?
- Втора страница, горе вляво!
Зачетох изразително:
- "Дълговете на държавните предприятия надхвърлят 9 милиарда лева"...
- Стоп! - прекъсна ме комшията. - Страница 3, долу вдясно!
- "Борисов притеснен ЕС да не ореже парите по оперативните програми"...
- Стоп - прекъсна ме пак той. - Проблем ли е това?! На мен 200 кила джибри асорти ми мухлясаха и пак стана гроздова като жива вода, те не могат едни милиарди да натаманят!
Дистанцирах се резервирано:
- За гроздовата ще стане ясно, като сипеш. Но за дълговете ти вярвам.
- То си го пише във вестника! Четвърта страница, по средата!
Притихнах, защото комшията заръси с премерени движения на шаман червен пипер и чак като заразбърква, зачетох от указаното място:
- "Българите все по-често теглят заеми от фирмите за бързи кредити"...
- Стоп - прекъсна ме за пореден път комшията. - Ясно ли е решението?
Отговорих правилно:
- Това ти ще кажеш!
Той отиде за чаши, като пътем разясняваше:
- То си го пише във вестника! Нашият народ е мъдър! Ама кой да се поучи от него! Тегли Борисов бърз кредит от съответна фирма и плаща! Пълни бюджетните дупки!
- Стига дългове! - надигнах глас.
- Това е друго! - надигна и той. - Това си е между нас, по български!
Исках да му възразя, че мен от между нас най ме е страх, но устата сама замълча, защото комшията взе от камерата на хладилника лимонадено шише и тазгодишният еликсир се проточи на тънка ленива струйка в едната чаша, а после и в другата. Чак след това казах:
- Добре, но какво ще заложи? Бърз кредит без залог не става!
- Какво, какво... - той се зачеса където докачи.
- Да прочета във вестника? - предложих.
Комшията махна с ръка:
- Няма повече страници! - после явно се ядоса. - Е затова сме на този хал, защото вестниците ни са малки! Няма къде да прочетеш за най-важното!
Мълчах съпричастно. Той въздъхна, подаде ми едната чаша, чукнахме се, отпихме, замезихме. Киселото зеле бе станало! Слава Богу, поне това е както трябва.
