Това е само първата буря, казва "Ислямска държава" (ИД). Малцина се съмняват. Хаотичните сцени по улиците на Париж и вълната от страх, която тези атаки провокираха, са точно това, което ИД е планирала и за което се е молила. Колкото по-мощна е реакцията срещу мюсюлманите в Европа и колкото по-дълбоко Западът затъва във военна операция в Близкия изток, толкова по-щастливи са лидерите на ИД. Защото точно в това се състои стратегията на организацията - да създава и управлява хаос.

Те имат учебник, манифест - "Управление на диващината/хаоса", трактат, писан преди повече от десетилетие от Абу Бакр Наджи за месопотамското крило на "Ал Кайда", което по-късно стана ИД. Спомнете си терора в Париж и го сравнете с тези аксиоми от трактата.

Удряйте "меки мишени". "Разнообразете и разширете ударите срещу кръстоносния ционистки враг във всяка точка на ислямския свят и дори извън него, ако е възможно, за да може усилията на врага да се разпилеят и така да бъде изтощен в най-висока степен".

Ударете, когато потенциалните жертви са свалили гарда.



Сейте страх сред цялото население,



увредете икономиките. "Ако туристически курорт, който кръстоносците много харесват, бъде ударен, всички курорти във всички страни по света ще трябва да усилят охраната си, което означава удвояване на обичайните сили за сигурност и голямо увеличение на разходите им".

Спомнете си за информацията, че 15-годишно момче вероятно е участвало в атентатите в Париж. "Уловете бунтарството на младите, тяхната енергия и идеализъм, тяхната готовност за саможертва, докато глупаците проповядват "умереност", сигурност и избягване на риска."

Като знаем всичко това, е от изключителна важност да проумеем какво точно се случва.

Радикалното арабско сунитско възраждане, чието острие днес е ИД, е динамично, революционно, контракултурно движение от исторически мащаб, което разполага с



най-многобройната и многолика доброволческа армия



от края на Втората световна война насам. За по-малко от две години то създаде доминион върху стотици хиляди квадратни километри и върху милиони хора. И макар да е атакувана от всички страни от вътрешни и външни врагове, тя не е поразена сериозно, а дори се окопава още по-стабилно в районите, които контролира, и разширява влиянието си в Евразия.

Простото възприемане на ИД като форма на "тероризъм" или "жесток екстремизъм" само маскира заплахата. Заклеймяването й като "нихилистична" издава доброволното и опасно избягване на реалността. Постоянното повтаряне, че ИД иска да върне историята в средните векове, е повърхностно. Истината е далеч по-сложна. Както говорител на ИД в Рака Абу Муса каза: "Не пращаме хората във времето на пощенските гълъби. Напротив, ние ще се облагодетелстваме от развитието. Но по начин, който не противоречи на религията".

ИД се опитва да запълни празнината там, където според нея съществуват "хаос" или "диващина", като например в Централна Азия и Африка. А там, където хаосът не е достатъчно разпространен по земите на неверниците, като например в Европа, тя го създава. Тя постоянно използва обезсърчаващата динамика между възхода на радикалния ислямизъм и възраждането на ксенофобски етно-националистически движения, които започват сериозно да подкопават средната класа - стожера на стабилността и демокрацията в Европа, така както фашистите и комунистите се отнесоха с европейската демокрация през 20-те и 30-те години на миналия век. Фактът, че нивото на раждаемост в Европа е 1.4 деца на двойка, и потребността от значителна имиграция, за да се поддържа продуктивна работна сила, която



да поддържа стандарта на живот на средната класа,



е помощ свише за ИД, защото, от друга страна, едва ли някога Европа е била по-малко толерантна към имиграцията. В това противоречие е заложен хаосът, който ИД използва.

Това, което вдъхновява най-безскрупулно смъртоносните актьори на световната сцена днес, не са толкова религиозните учения на Корана, а каузата, която обещава слава и чест. Джихадът е егалитарен работодател, който осигурява еднакви условия за всички - той е убедителен, готин, победител.

Едно изследване на ICM от юли 2014 г. установи, че един на всеки 4-ма млади французи на възраст между 18 и 24 г. има положително отношение към ИД, макар само 7-8% от населението на Франция да е мюсюлманско. 3/4 от тези, които се присъединяват към ИД от чужбина, го правят заедно със свои близки или роднини. Повечето са млади хора, в преходен период в живота си - имигранти, студенти, току-що създали семейства. Те се присъединяват към отбор от братя и сестри, готови за саможертва в името на нещо смислено.

Ние можем да предложим контраверсии, но те не са така привлекателни и успешни. Както казва един бивш имам от ИД: "Младите, които дойдоха при нас, не искаха да им наливат в главите като на децата, те са страстни, но не са направлявани с правилен подход". В желанието си да вербува ИД може да посвети стотици часове на усилието да привлече един последовател, ще научи личните му проблеми и как те се вписват в универсалната тема за преследването на мюсюлманите.

Настоящите подходи, използвани срещу радикализацията, страдат от липсата на положителни, привлекателни послания срещу успехите на ИД по света, както и от липса на индивидуален, интимен подход към всеки човек.

Първата стъпка от усилието да надвием ИД е да я разберем. Тепърва трябва да го направим. Ако не успеем, ще ни струва скъпо.



* Авторът е директор на Института по антропология в Националния център за научни изследвания в Париж, експерт по тероризма.