Имало е конституционни промени, но толкова дълго проточили се не е имало. С отбелязването на една година правителство ние всъщност честваме и една година, откакто съдебната реформа през конституцията е прогласена като приоритет на коалицията. Бъдещето на приоритета изглежда все толкова неясно, както и по-рано, независимо от драматичните обрати, късните вечерни придумвания, декларациите, смятането на кворуми и хаштаговете.

Понеже вървим към края на този парламентарен сезон, да си спомним края на предишния в политически и метеорологично горещите последни дни на юли. Съдебната реформа е договорена, съгласието е налице, историческият компромис е изкован, всички са въодушевени от постигнатото и съзират светли перспективи за съд, прокуратура и следствие. И същевременно са очертани тенденциите и амбициите, които ще наблюдаваме в много по-ярки краски днес. Едната тенденция е



битката на ДПС и РБ за сърцето и депутатите на Бойко Борисов



Другата е в метаморфозата на самия Борисов, който усети, че става все по-неубедително да се оправдава с опозицията, и започна да се оправдава с управлението в качеството си на негов арбитър. Третата е постепенната загуба на "морални" носещи колони в РБ, чиито заплахи с напускане на властта спряха да трогват медиите и партньорите им. А четвъртата е все по-уверената игра на вътрешна опозиция от страна на АБВ в сферите, където знаят, че Борисов не би имал нищо против - както с призива за оставка на Плевнелиев понастоящем.

От летния рунд на конституционната драма участниците извлякоха някои послания. Че ако някой може да обединява разнопосочните гласове на разностилни формации, това е премиерът и никой друг. Че без ДПС като инициатор крупна промяна в държавата не е възможна. Че ако реформаторите имат дневен ред, той съвпада с този на посланици и едри международни фактори. Че е много съмнително реформата да стане точно във вида, в който си я въобразяват същите тези реформатори. Последното послание го изведе АБВ със символичния си един глас "за", за да покаже, че по принцип всички сме единни, но по същество не сме.

Така или иначе реформата можеше да тръгне в началото на новия сезон, но пак забуксува, и то по очевидната причина, че говорим за нещо, което никой освен РБ, а дори не целия РБ, реално не иска. Защо не го иска, също по очевидни причини - защото всяко по-сериозно институционално и административно разместване разбутва баланси и взаимоотношения, трупани едно върху друго като в паяжина от десетилетия, и неизбежно ражда съпротивата на онези, които тепърва трябва да "реформират" балансите и взаимоотношенията си с другите. Методът на ГЕРБ и Борисов в подобни случаи е еднообразен - отстъпваме от разбутването, като намерим и гарантираме някакви пари, а напоследък и поради тоталната липса на идеи за икономическо развитие чрез външни заеми. А



опасността от проблеми при една съдебна

реформа далеч не е хипотетична



Едва ли някой се е изненадал особено от естеството на дружеските беседи на Янева с Ченалова и едва ли е подозирал, че в съдебната власт е другояче. Така че имаме дори не връх на айсберга, а косъмче от този връх и политиците са в правото си да се питат какво още може да изскочи, ако разбутат системата.

Не че системата не си плаче за разбутване. Но, първо, не е сигурно дали точно по такъв начин, и второ - от ГЕРБ явно не са убедени, че искат. В предишния си мандат, както помним, те пробваха известна атака срещу съдебната власт, та дори кръщаваха и оперативни акции на МВР с имена на съдии, но полза не видяха, само вреда. А сега, когато съсловието е наясно и с рестриктивните бюджетни виждания на финансовия министър Горанов, положението не е много по-добро.

В последните месеци изплува една дилема. Първи вариант на поведение е да се използва изходната инициатива на РБ, за да се смени посоката на конституционните промени между четенията и да се приеме нещо по-значимо, което да бъде приписано на реформаторите, но да няма нищо общо с идеите им. Вторият вариант е да не се прави почти нищо - май везните се наклониха към него. Както гласи поговорката "Да би мирно седяло, не би смут в съдебната власт видяло".

Последиците най-вероятно са поне три на брой.

На първо място е тактика на тупкане на топката. Липсва необходимото мнозинство, значи трябва да отложим. Добре, но Волен Сидеров набави това мнозинство и даде възможност конституционните промени да се извършат незабавно, на три последователни четения, още през септември. Само че това не влезе в плановете нито на ГЕРБ, нито на ДПС, и в чуденето си как да се измъкнат, удължиха срока за предложения между първо и второ четене, така че да съвпадне с парламентарната ваканция и да влезе в дневния ред веднага след изборите. Изборите минаха отдавна, нищо не е влязло в дневния ред, а министър Иванов тепърва провежда консултации с парламентарните партии, за да спаси онова, което изглежда все по-малко спасяемо. Времето се разтегля. Дори РБ съучаства в процеса - навярно заради наивното убеждение, че авторитетът на Венецианската комисия ще сподави пасивното нежелание на всички неверници и те смирено ще се върнат в правилния коловоз.

На второ място - вдигане на много шум в края на годината. Знаем колко важни - или поне обществено и медийно любопитни - законопроекти чакат реда си в тази сесия. От бюджета, чието гледане вече тече, през енергетиката до прословутото сираче на Плевнелиев, наречено електронно гласуване. Вече е работеща практика в 43-тото Народно събрание - отново да си припомним юли - в самия край на сесията да влизат в пленарна зала 5-6 по-централни законопроекта, за да бъдат гласувани почти анблок,



та накрая никой да не разбере какво точно се е случило,



освен че Борисов пак е успял да намери решение и да примири непримиримите противници. Общественото мнение става разногледо, коментарите прескачат от една на друга тема, различни изявления и контраизявления визират различни промени, включително между четенията, а на финала има резултат, който дори внимателните наблюдатели на сутрешни блокове не могат прецизно да оценят. Конституционната реформа изконсумира пределно много национално говорене и събра някакви нива на наднационално внимание - следователно не може просто да бъде забравена или отхвърлена. Все нещо трябва да се приеме. Какво, няма как да знаем.

И на трето място, макар и с по-слаба интензивност и по-малко значение, събитията задълбочават негативния морален ефект от "историческия компромис" върху РБ. Отново намеренията им няма да се сбъднат или ще се сбъднат, променени до неузнаваемост, и те отново няма да напуснат правителството въпреки патетичните декларации, а което е по-лошо - всички останали знаят, че няма да го напуснат. Дори лидерите на партиите от блока да го решат, пак би им било неимоверно трудно да го наложат. И ще се препотвърди впечатлението, че в дилемата власт или реформи реформаторите все инстинктивно посягат към първото.

С други думи, конституционната реформа е проблем, който възникна против волята на мнозинството в парламента и партиите трябваше да се мобилизират, за да намерят начин да го прескочат не само без щети, но и с плюсове в образа. В подобна игра, знае се, най-добрите шансове се падат на ДПС. Козът на ГЕРБ за измъкване от цялата поредица драми във всички сфери е предсрочни избори, но ходът е твърде хазартен. А другите нямат и този изход.