|
| Всяко тигърче е бъдещ дзвер. |
- Само от ориза ще е! - повтаря като курдисан комшията. - Не се става току-така икономически тигър!
Аз се опитвам да разсъждавам логично:
- Тези хора замезват с ориз и ракията им е оризова. Това внася яснота, а тука се мяташ - туршия ли, зеле ли, а ако е туршия, каква да е.
От очите на комшията като прасе от кочина наднича тревогата:
- Дали ще ни накарат и нас така?!
Резервиран съм:
- Още не са съобщили за подписани съответни междуправителствени спогодби - и добавям, за да си вържа гащите, - което нищо не значи!
Комшията трескаво разгръща вестника, търси, съобщава:
- Китайците са проявили интерес към транспортни проекти! Това е, нали, скрито е между редовете?!
- Надали - успокоявам го. - Става дума да се включат в извозването ни.
- Е, как ще стане тази работа?! Китай е на другия край на земята!
- Нашите са категорични! Делят ни 7 хиляди километра! От всеки като щипнеш...
Той завистливо преглъща, аз продължавам:
- Добре, обаче при китайците има специфика! Милиард и триста милиона човека! Всеки трябва да е зает, за да не мисли за глупости! Затова китайците, като трябва да направят път, се нареждат един след друг през метър и си подават товарите.
- Стига, бе! - реагира балкански комшията.
Светвам го:
- Какво са 7 хиляди километра?! Седем милиона китайци през метър. На три смени - 21 милиона. Няма и 2 процента от населението им!
- Ами превоз на пътници? Това как ще става, а?
- На ръце ще ни носят! Китаецът е много съвестен за тези работи! Освен това колко му е да пренесеш един пътник на метър разстояние!
Комшията е впечатлен, долива по чашите. Аз продължавам:
- Ти остави ориза, комши, обаче аз за друго съм се замислил - дали няма да решат основния проблем на България!
- Ще вземат властта?! - кокори се той. - Ще овладеят пощата, радиото, телевизията и кръчмите?!
Оглеждам се и прошепвам:
- Раждаемостта!
Комшията побелява като преварен ориз, сорт "басмати". Не го щадя:
- В Китай нямат проблеми с раждаемостта! Напротив, там я ограничават! И сега онези са надушили, че с един... така, де... куршум, могат два заека да... Сещаш се! Много са нахъсани! Така хем ще заобиколят рестрикциите, хем ще запълнят пазарната ниша у нас!
- Сещам се! - мълви комшията и хвърля потаен поглед към печката, където комшийката нещо вари.
Знам, че боли, но съм длъжен да го информирам:
- На една българка се падат към 160 китаеца от нужния пол!
- Неравна борба! - цъка с език комшията, а комшийката край печката започва нещо да си пее.
Моят човек се умисля. Нужна е надежда, трябва опора, предлагам ги:
- От друга страна, така в недалечното бъдеще китайците ще са длъжни да ни осиновят. Или поне да ни припознаят. След това няма как да не се грижат за нас. Колко му е - на всеки китаец ще му се пада да се грижи за един българин няма и три дни в годината.
Моят човек понадига гребена, отпива с надежда, явно му просветва.
- Аз съм лесен! - споделя. - Щом правя гроздова от мухлясал шипков мармалад, ще я докарам и от ориз! И на мезе не съм капризен - той поглежда към печката. - Пенке, какво създаваш от хаоса в хладилника?
- Мляко с ориз! Да видят китайците, че и ние можем да се погрижим за тях, като дойдат!
Комшията ме поглежда като международен мъченик:
- Жени! Могат ли да изчакат да изсъхне мастилото върху спогодбите?!
Свивам рамене. Аз съм ерген, а и мляко с ориз обичам.
