:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,349,283
Активни 94
Страници 10,967
За един ден 1,302,066
Реконтра

Ще ни върви по ориз

Всяко тигърче е бъдещ дзвер.
Седим в кухнята с комшията и се чудим разгадали ли сме китайската тайна, или не сме сбъднали вековния блян на поколения доморасли китаисти и обикновени зяпачи.

- Само от ориза ще е! - повтаря като курдисан комшията. - Не се става току-така икономически тигър!

Аз се опитвам да разсъждавам логично:

- Тези хора замезват с ориз и ракията им е оризова. Това внася яснота, а тука се мяташ - туршия ли, зеле ли, а ако е туршия, каква да е.

От очите на комшията като прасе от кочина наднича тревогата:

- Дали ще ни накарат и нас така?!

Резервиран съм:

- Още не са съобщили за подписани съответни междуправителствени спогодби - и добавям, за да си вържа гащите, - което нищо не значи!

Комшията трескаво разгръща вестника, търси, съобщава:

- Китайците са проявили интерес към транспортни проекти! Това е, нали, скрито е между редовете?!

- Надали - успокоявам го. - Става дума да се включат в извозването ни.

- Е, как ще стане тази работа?! Китай е на другия край на земята!

- Нашите са категорични! Делят ни 7 хиляди километра! От всеки като щипнеш...

Той завистливо преглъща, аз продължавам:

- Добре, обаче при китайците има специфика! Милиард и триста милиона човека! Всеки трябва да е зает, за да не мисли за глупости! Затова китайците, като трябва да направят път, се нареждат един след друг през метър и си подават товарите.

- Стига, бе! - реагира балкански комшията.

Светвам го:

- Какво са 7 хиляди километра?! Седем милиона китайци през метър. На три смени - 21 милиона. Няма и 2 процента от населението им!

- Ами превоз на пътници? Това как ще става, а?

- На ръце ще ни носят! Китаецът е много съвестен за тези работи! Освен това колко му е да пренесеш един пътник на метър разстояние!

Комшията е впечатлен, долива по чашите. Аз продължавам:

- Ти остави ориза, комши, обаче аз за друго съм се замислил - дали няма да решат основния проблем на България!

- Ще вземат властта?! - кокори се той. - Ще овладеят пощата, радиото, телевизията и кръчмите?!

Оглеждам се и прошепвам:

- Раждаемостта!

Комшията побелява като преварен ориз, сорт "басмати". Не го щадя:

- В Китай нямат проблеми с раждаемостта! Напротив, там я ограничават! И сега онези са надушили, че с един... така, де... куршум, могат два заека да... Сещаш се! Много са нахъсани! Така хем ще заобиколят рестрикциите, хем ще запълнят пазарната ниша у нас!

- Сещам се! - мълви комшията и хвърля потаен поглед към печката, където комшийката нещо вари.

Знам, че боли, но съм длъжен да го информирам:

- На една българка се падат към 160 китаеца от нужния пол!

- Неравна борба! - цъка с език комшията, а комшийката край печката започва нещо да си пее.

Моят човек се умисля. Нужна е надежда, трябва опора, предлагам ги:

- От друга страна, така в недалечното бъдеще китайците ще са длъжни да ни осиновят. Или поне да ни припознаят. След това няма как да не се грижат за нас. Колко му е - на всеки китаец ще му се пада да се грижи за един българин няма и три дни в годината.

Моят човек понадига гребена, отпива с надежда, явно му просветва.

- Аз съм лесен! - споделя. - Щом правя гроздова от мухлясал шипков мармалад, ще я докарам и от ориз! И на мезе не съм капризен - той поглежда към печката. - Пенке, какво създаваш от хаоса в хладилника?

- Мляко с ориз! Да видят китайците, че и ние можем да се погрижим за тях, като дойдат!

Комшията ме поглежда като международен мъченик:

- Жени! Могат ли да изчакат да изсъхне мастилото върху спогодбите?!

Свивам рамене. Аз съм ерген, а и мляко с ориз обичам.
2
1233
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
27 Ноември 2015 00:56

Абе гледам тук всеки петък се пълнят чаши, после се доливат по няколко пъти. Доста ракия се изпи. Откъде? Подозирам, че г-н Весел и комшията му ще ги залови новият режим за 500-литровите казани. Няма начин техният да е по-малък.
27 Ноември 2015 07:56
От очите на комшията като прасе от кочина наднича тревогата:

- Дали ще ни накарат и нас така?!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД