След няколко дни Уди Алън ще навърши 80, но качеството и количеството, което произвежда като режисьор и сценарист, е направо смайващо. Безспорно най-известният и продуктивен автор на независимо кино в съвременността нюйоркчанинът Алън Стюарт Кьонигсберг е заснел 47 филма за по-малко от пет десетилетия. Сам пише сценариите им, а често се и появява на екран. Последната година, в която не е имал премиера, е 1981-а - от тогава ни сервира по една всяка година, някои дори по две. Започнал като типичен арт режисьор и любимец на претенциозните интелектуалци, напоследък дори бележи комерсиален успех (преди няколко години "Полунощ в Париж" стана най-доходоносният филм в цялата му забележителна кариера).

Разбира се, в тази изобилна продукция неизбежно има върхове и спадове. Като всеки друг опитен занаятчия, и Алън се осланя на рутината и се случва да претупва нещата. Така е и в "Почти нормален". Филмът съчетава характерната за Уди лека романтика с криминална мистерия. Поотпусналият се Хоакин Финикс си партнира с прекрасната Ема Стоун: все тази тънка червена нишка, преминаваща и през житейската биография и през творчеството на Алън, в която младите момичета имат връзки с чувствително по-възрастни мъже. В случая Тя е студентка, а Той - неин преподавател по философия; особен, мрачен и загадъчен персонаж.

Някъде в средата на филма героят на Финикс прави екзистенциален избор, който се оказва ключов за бъдещето на връзката им; бихме развалили кефа на зрителя, ако споменем точно какъв. "Почти нормален" в никакъв случай не е слаб филм - както всяка продукция на Алън, той е доста лек, интелигентен, интригуващ и с отлични актьори. Е, усеща се в него инерция и умора, няма я бохемската възторженост на "Полунощ в Париж" или сарказма на "Мачпойнт". Но все пак - "става".