:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,191,804
Активни 79
Страници 15,898
За един ден 1,302,066
Глобално

Ще има ли успех конференцията за климата в Париж?

САЩ, Китай и Индия са готови за глобално споразумение за намаляване на вредните емисии, но страните - износителки на петрол, може да саботират постигането на амбициозната цел
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Американският президент Барак Обама използва всяка възможност, за да призовава за действия срещу глобалното затопляне. Той си е поставил за цел до края на втория му мандат, който изтича през януари 2017 г., да бъде постигнато споразумение за борба с климатичните промени.
От 20 години ООН всяка година организира конференция, посветена на климатичните промени. През тези две десетилетия делегатите, участващи в срещите, разговорите и лобирането, не успяха да постигнат това, от което най-много се нуждаят: правно обвързващо световно споразумение как да се забави покачването на температурите в глобален мащаб. През 1997 г. (Киото) бяха близо до договарянето му, както и през 2009 г. (Копенхаген), въпреки това на тези две конференции, както и на останалите 18 не бе постигната поставената цел.

Не трябва да се надценява значението на ХХI конференция на ООН за климатичните промени (COP21) в Париж. Градът домакин преживя смъртоносна терористична атака на 13 ноември, при която загинаха 130 души, а над 300 пострадаха. Много планирани демонстрации, концерти и тържества бяха отменени, но бе решено самата конференция да се състои. Тя започва на 30 ноември, когато лидери и високопоставени представители от 196 държави ще имат 12 дни, за да постигнат споразумение, което може да спаси планетата. Най-важната цел на COP21 е да се разпределят нивата на отделяния в атмосферата въглерод между развиващите се и развитите държави, за да се намали в световен мащаб количеството на емисиите парникови газове и да се ограничи покачването на средното световно ниво на температурата до 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните равнища. В най-общи линии това е точката, след която според учените ледената покривка в Гренландия и Антарктика ще започне да се топи с



необратимо темпо



Това ще предизвика катастрофално покачване на глобалното морско равнище. Части от света ще пострадат от разрушителни наводнения, а други ще бъдат обхванати от голяма суша, която ще предизвика глад, тъй като реколтата ще бъде унищожена, а питейната вода ще пресъхне.

Преговорите за предприемане на мерки за ограничаване на глобалното затопляне може да са сложни; а постигането на споразумение ще е още по-трудно. "От дълго време държавите казват, че ще вземат мерки, и след това не предприемат нищо", казва Скот Барет, която е преподавател по икономика в Колумбийския университет. Протоколът, подписан на климатичната конференция в Киото през 1997 г., например законово обвърза страните - 37 индустриално развити държави и ЕС трябваше да намалят вредните емисии средно с 5% в периода между 2008 г. и 2012 г. спрямо нивата от 1990 г. Изпълнението на споразумението обаче се провали. Въпреки че САЩ се подписаха под протокола, Конгресът отказа да го ратифицира. Други държави, сред които Канада и Япония, не успяха да изпълнят поставените цели. Развиващите се държави, като Китай и Индия, пък бяха освободени от задължението напълно да намалят вредните емисии.

През 2009 г. на ХV конференция на ООН за климатичните промени (COP15) отново беше направен опит да постигането на световно, трайно споразумение. След продължили дни наред напрегнати преговори, в последната минута на конференцията беше одобрен документ - Споразумението от Копенхаген. В него се казва, че в световен мащаб е необходимо значително намаляване на вредните емисии, както и че покачването на глобалните температури трябва да се ограничи до 2 градуса по Целзий. Споразумението обаче имаше и много сериозен недостатък: не обвързваше правно държавите. Венецуела, Боливия, Еквадор и Куба не одобриха споразумението - делегатите им разкритикуваха факта, че по-големите и по-богатите държави - членки на ООН, са ги изключили от процеса на изготвянето на документа. Тогава Бил МакКибън, който е съосновател на базираната в Ню Йорк организация 350.org, която стои зад много кампании срещу климатичните промени, заяви, че Споразумението от Копенхаген е "декларация, че малки и бедни държави нямат значение".

Тази година, за да предизвика по-голямо желание за участие, ООН поиска преди срещата всяка страна членка да предостави документ, в който да представи какво смята да предприеме срещу глобалното затопляне. Така всяка държава можеше да впише нивата, до които има намерение да ограничи вредните емисии до 2025 г. или до 2030 г., както и да опише другите мерки, на които е готова срещу климатичните промени. Идеята е на парижката конференцията да бъде изготвен проектопротокол, от който предварително да е ясно какво страните от ООН са готови да приемат. Въпреки това много от държавите се съпротивляват: крайният срок за предоставянето на документите беше 1 октомври, а дотогава



само 50 от 196 държави



бяха изпратили плановете си.

В случая не става въпрос само за мълчание и неизпълнени крайни срокове. Индия, която в миналото създаваше проблеми, изглежда готова да помогне за постигането на успех на COP21, казва Лиз Галахар, която е начело на програмата "Дипломация за климата" на лондонската неправителствената организация E3G. Според нея Индия ще пристигне на конференцията готова за сътрудничество. Страната започна да влага доста средства в развитието на соларната енергия и Галахар смята, че индийският премиер Нарендра Моди ще дойде на COP21 с надеждата да спечели чуждестранни инвестиции за това.

В герои на конференцията могат да се превърнат САЩ и Китай. Азиатската страна отделя най-много въглеродни емисии и в исторически план е безкомпромисна по отношение на екологичните проблеми. В момента обаче Китай е фокусирал вниманието си върху възобновяемата енергия и намаляването на замърсяването на въздуха, което е причинило смъртта на 1.6 милиона китайци за една година, според учени от Калифорнийския университет "Бъркли". Пекин вече се съгласи да започне да намалява вредни емисии към 2030 г., като за първи път определи някакъв ориентировъчен срок.

По време на втория си мандат американският президент Барак Обама наблегна на това колко е важно да се предприемат действия по отношение на климатичните промени. В периода между 25 юни 2013 г. и 25 юни 2015 г. той споменава климатичните промени по веднъж средно на 4.5 дни, според Белия дом. COP21 е последната голяма конференция преди края на втория мандат на Обама и той ще иска да подпечата климатичното си "завещание" с решителна победа. Президентът наскоро получи награда от природозащитни активисти, след като



отхвърли проект



за изграждането на петролопровода Keystone XL от Канада до Небраска. Подобно на Китай, САЩ вече поеха ангажимент за намаляване на вредните емисии - като обещаха до 2025 г. да намалят емисиите с 26-28% в сравнение с нивата от 2005 г.

Проблемите обаче си остават, въпреки сътрудничеството на САЩ, Китай и Индия и на ЕС. Богатите на петрол държави, като Катар и Саудитска Арабия, вероятно ще създават проблеми на COP21, предупреждава Лиз Галахар. Тези рискуват да загубят приходи, ако другите страни преминат към възобновяеми енергийни източници или пък намалят износа на петрол в опит да ограничат отделяните вредни емисии. Няколко други страни - износителки на петрол, сред които Иран, Ирак, Кувейт, Нигерия и Ангола, не са внесли искания от ООН документ, в който описват бъдещи действия срещу глобалното затопляне. Това показва нежеланието им да се ангажират с борбата срещу климатичните промени.

Лиз Галахар посочва като други проблемни страни Боливия и Венецуела, чиито социалистически правителства се възмущават срещу намесата от страна на по-големите и по-богати държави.

Въпреки че развиващите се държави ще имат повече възможности този път, малка е вероятността да се противопоставят на останалите страните, като игнорират каквато и да било сделка. Галахар и Барет смятат, че може и да се стигне до някакво световно споразумение, но те не са сигурни дали ще бъде добро. 12 дни може да се окажат недостатъчни да се постигне съгласие за намаляване на въглеродните емисии, за финансови преговори и как да се забави повишаването на глобалните температури. COP21 си е поставила много амбициозна цел; изглежда малко вероятно да я постигне...



Снимка: ЕПА/БГНЕС
Китай е най-големият замърсител на околната среда. Пекин наскоро се съгласи да предприеме мерки за намаляване на вредните емисии около 2030 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Френският президент Франсоа Оланд, чиято страна е домакин на тазгодишната климатична конференция на ООН, видя последствията от глобалното затопляне по време на посещение в Исландия през октомври т.г. Исландският му колега Олафур Гримсон (вляво) го заведе на топящ се глетчер. Те бяха придружени от френския министър на околната среда Сеголен Роаял.
1232
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД