:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,242,524
Активни 87
Страници 15,782
За един ден 1,302,066

Трябва и акъл

Грижата за здравето е личен избор, а не е игра на морков и тояга. Затова не става само с данъци
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Задължението на здравния министър е да направи така, че средният българин да е добре информиран как да пази живота и здравето си, да има условия за редовна профилактика и за достъпно лечение.
"Знаете ли, че водата в България съдържа два пъти повече водород, отколкото кислород?"

С този въпрос група репортери бяха направили за смях депутатите по случай 1 април преди няколко години.

Хванати на къс пас из кулоарите, всички анкетирани народни представители ахкаха от изненада и възмущение.

Управляващите обещаваха да свикат анкетни комисии, опозицията заплашваше да постави на парламентарен контрол наболелия проблем за занижения контрол на водоемите и пречиствателните станции.

Никой не се усети, че химическата формула на водата е H2O (не само в България) и че журналистите ги изпитват като третокласници.

Този случай е жив пример за първата мъдрост на социологията: нещата не са такива, каквито изглеждат.

Просто и нагледно доказателство е последното изследване на "Алфа Рисърч", което решава да премери отношението на обществото към т.нар. данък "вредни храни", пардон данък "обществено здраве".

Прогресивната му опаковка е заслуга изцяло на маркетинговия гений на Петър Москов. Но пък социологията му е ударила такова рамо, че на моменти дори сама не си вярва. Основният извод от изследването е, че 53% от българите подкрепят въвеждането му. Тоест това е делът на хората, отговорили с "да" на простия въпрос "Подкрепяте ли данъка "обществено здраве"?". Дотук добре. Но големият проблем е, че не се виждат резултатите от задължителните контролни въпроси, които трябва да докажат, че отсрещният човек осъзнава какво точно го питат. Не става ясно, например, колко от тези 53% знаят, че данъкът засяга само четири групи храни, че ставката не е една и съща за чипса, бисквитите, вафлите, шоколада и лимонадата. Заради липсата на въпроса "А защо?" се оказва, че не само най-богатите, но и най-бедните граждани подкрепят въвеждането на новия данък. И това наистина е тежък абсурд, като особено се има предвид, че разходите за храна са 1/3 от месечното потребление на домакинствата, а данъкът по дефиниция ще предизвика поскъпване на немалка част от масовите хранителни продукти.

Това, което се вижда кристално ясно от изследването, е, че само 28% от българите се интересуват редовно и съзнателно от съдържанието на продуктите, с които се хранят. Двойно по-малко от хората се чувстват достатъчно добре информирани. Над 70% от всички родители на непълнолетни деца се притесняват, че хлапетата им се хранят с прекалено солени, прекалено сладки или прекалено мазни продукти. Почти половината от българите признават, че не знаят дали храната им е произведена с вредни мазнини. 53% обаче държат да бъде обложена с извънреден данък - не защото искат данъка, а защото искат да бъдат по-информирани.

С други думи: нещата не са такива, каквито изглеждат.

Истината е, че няма никакъв смисъл от данъка "обществено здраве", ако здравеопазването ще се мери в 50-те стотинки надценка над килото кренвирши от рога и копита.

Функцията на здравния министър не е да дописва творчески данъчното законодателство или да регулира пазара с (не)видимата си ръка. Задължението му е да направи така, че средният българин да е добре информиран как да пази живота и здравето си, да има условия за редовна профилактика и за достъпно лечение.

За добро или за лошо - не се е родил този здравен министър, който може да контролира колко сол си слага върху мезето средният българин, докато го полива с домашна ракия.

Грижата за здравето е личен избор, а не е игра на морков и тояга. Затова не става само с данъци. Трябва и акъл.
6
1935
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
26 Ноември 2015 22:03
Грижата за здравето е личен избор, а не е игра на морков и тояга.



Това мисловно построение е вярно само при едно условие - ако всеки лично заплаща лечението си от личната си сметка. Тогава и само тогава той е в правото си сам да решава според личния си кеф дали всеки ден да се грижи за здравето си или да го съсипва. Но не и при система на заплащане на лечението, основана на безусловна солидарност.
26 Ноември 2015 22:58
Грижата за здравето е личен избор, а не е игра на морков и тояга. Затова не става само с данъци.
Трябва и акъл

Нещо не забелязах акълийски предложения в статията.
По скоро удряне на едно рамо на наглите производители.
И примера с малоумните журналисти и още по малоумните депутати е неадекватен.
Между другото, има и друга гледна точка.
Кислорода в състава на водата е в пъти повече от водорода.
Обратното е в сила само за тези които пазаруват чушки и краставици в литри, а не в килограми.
26 Ноември 2015 23:08
53% обаче държат да бъде обложена с извънреден данък - не защото искат данъка, а защото искат да бъдат по-информирани.

И как точно този извънреден данък ще ги направи по-информирани?
27 Ноември 2015 09:30
Самата идея за такъв закон е смешна.
По причина, че не може еднозначно да бъдат посочени "лошите" храни.
Представата, че те са известни на всички е детинска...
А дори и да се стигне до някакво уточнение, тогава остават индивидуалните различия - за едни хора може да е вредно това, което за други е основна храна.
Трето, за всеки нарочен за вреден продукт ще трябва да се водят спорове, които може да са безкрайни, колкото са продуктите...
Пример само за последното - ще е грешка да се наказва черния шоколад с малко захар, защото той няма как да е вреден, за разлика от тези с повече захар.
Категорично си трябва акъл...
27 Ноември 2015 11:59
Кислородът във водата е 8 пъти повече тегловно, защото атомното му тегло е 16, а на водорода във водата 1 х 2 = 2.
27 Ноември 2015 19:53
Но съотношението на атомите във водата си е 2:1 в полза на водорода. Т.е. имаме 2 пъти повече атоми водород спрямо кислорода.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД