"- Ти не вярваш в Бога, затова ще ти отрежем главата. - Не е така, вярвам, вярвам!..." Схематизирано, това е абсурдният диалог, който водят властите на Саудитска Арабия и поетът Ашраф Фаяд. Писахме вече как Ашраф Фаяд, трийсет и пет-шест годишен поет, разбуни световните литературни духове. Палестинец по произход, той живее в Саудитска Арабия, където вече две години лежи в затвора. Още през 2014 г. бе осъден на 4 години зандан и 800 удара с камшик за богохулство. Бил разпространявал атеистични идеи чрез стихосбирката си "Инструкция отвътре". Това не му е първият арест обаче. Той и по-рано е гонен за разни ислямонеправоверни идеи, а като не могли да ги докажат, го обвинили в други тежки прегрешения - че пуши тютюн по неправилен начин и че си е пуснал дълга коса.

Съвсем наскоро саудитската прокуратура пак взе нещата в свои ръце и отсече, че за тежките си престъпления Ашраф трябва да се раздели с главата си. Това решение тя обоснова със свидетел на прокуратурата - дал сведения, че престъпникът поет си позволявал да проклина Аллах, Мохамед, Саудитска Арабия. Присъдата е формулирана точно така - наказание със смърт за "отстъпничество от правата вяра".

"Те ме обвиниха в атеизъм и разпространение на деструктивни идеи в обществото", каза Фаяд, обяснявайки, че поемите му са "само за мен като палестински бежанец... за разни културни и философски проблеми."



Човекът гледа да си спаси живота



и се оправдава както може с аргументи, които биха могли да го отърват. Дори сестра му, която живее в Палестина, излезе с прошение, че - сакън, Ашраф, пази боже, не е никакъв атеист, а напълно правоверен, дори бил обърнал в правата вяра двама неверници преди време. Сега просто станал жертва на "зъл човек", на клеветник. Който го е наклепал пред религиозната полиция в Саудитска Арабия. (В тази страна има и такова нещо - религиозна полиция.) Един вид - не съм виновен, аз си вярвам в Аллах, може малко да съм сбъркал тук-там, извинете - оправдава се Ашраф.

Ние, които сме живели в свят на моноидеологически догмат, сме виждали такива неща. Аз не че не вярвам в комунизма, другари, аз вярвам може би повече от всички останали, просто искам да усиля дори нещата, да го изразя посвоему, още по-ярко. Ако съм сбъркал, ще прощавате, няма вече.

Така пред граждански и обществени съдилища съм чувал и чел да се оправдават набедени в шпионство, във вражеска пропаганда, в религиозно мракобесие, па дори в морално разложение българи. Оправдавали са се най-различни хора - професори и студенти, поети и писатели, работници и селяни. Гледали са да спасят кожата или свободата, или службата,или социалния си статус - човешко е.

Другото - да ти резнат главата, без да се разкаеш, е обикновен героизъм. Ашраф не е герой. Или поне не иска да е бързо загинал герой. Затова се оправдава, затова предизвика хиляди хора в своя защита, десетки ПЕН-организации от цял свят заляха с петиции Рияд, а някои приеха поета за свой член и обявиха, че посегателство срещу него е посегателство срещу тях и страните им. Това, разбира се, е пример за бързината на солидарността, възможна в нашия глобализиращ се свят. Самата присъда обаче е доказателство за такава идейна и съдебна полифония на планетата, че през нейната призма можем лесно да си обясним защо днес сме толкоз нестабилно място -



при всичките ни дигитални и правозащитни постижения



Мисля, че виновни за тази ситуация са най-силните световни сили. Не само защото разбъркват света, особено след края на Студената война, по неприемлив и - честно казано - престъпен за мен начин. А защото поради политическите си интереси използват такива неща като нарушени "лични права и свободи" за конюнктурна употреба според случая и изгодата. По време на Студената война Джонсън и Никсън поставяха въпроса за Солженицин и за руския поет Бродски, осъден не на обезглавяване, а на заточение за "тунеядство".

Саудитският крал обаче днес е добре посрещан от целия свят, от руския и американския президент също - с почит и уважение. За какво си говорят тези мощни световни глави с него почти няма информация. Подозираме обаче с голямо основание, че не повдигат въпроси за глава като Ашрафовата - тя е топлийка, въшка пред огромните властови интереси. Защо да наскърбяват краля на огромния нефт с дребнави питания?

Величеството нае всички 222 стаи на един луксозен хотел в САЩ при посещението си в Белия дом и хотелът бе наново обзаведен, за да е по вкуса му. Според очевидци всичко било в златно - огледала, златни маси, златни лампи, златни закачалки. Дори асфалтът в гаража на хотела бил застлан с килими... - твърдят виделите. Аллах да му дава здраве да се радва на богатството си, ще кажем ние.

В страната му обаче режат глави, бият с камшик и бесят така, както са го правели по света и у нас векове назад. Нещата са свързани.

Цялата дигиталност на света и всичките му свободи с техния апотеоз - примерно Кончита Вурст на върха, са може би виртуална фантазия в главите ни. Реалността ни сепва с други картини - като театър "Батаклан" след акция на правоверни активисти.