"Стабилността от моя страна няма да бъде нарушена, а и нищо не го налага." Бойко Борисов*

***

На тия, които са се юрнали да се люспят, ще им кажа едно: Много като вас вече плакаха! Вземаш примерно един министър или по-точно - една лукова глава, и почваш да й белиш люспите. Какво следва? Лютиво на очите и горчиви сълзи. Който бели люспи, трупа печал. Аз затова люспите си ги лепя като тапети в кабинета.

Друга алегория.

Брак по идейни или династически съображения, тоест политически брак. Семейна непоносимост. Идеен разврат. Всяка минута нови и нови рога никнат на челото на подчинения партньор. Старшият партньор си хойка във всички посоки, но държи младшия изкъсо - бой, груби нежности и малко пари на ръка. Младшият не че има скрупули, ама няма с кого и за какво да си продаде целомъдрието. По някое си време малкият решава да позакърпи изгубената чест и напуска семейното жилище.

Няма проблеми - тупа се по шкембето старшият партньор. - Ще ходи, ще ходи, пак тука ще дойде, ама първо ще яде бой, после ще ми изпече баница и вече никакви пари на ръка!

Та и сега така - излизат ми опозиция, фръц-фръц - най-много да ми вържат една панделка на средния пръст.

От своя страна оставам стабилен.

***

- Пепи, миличък, ти кого обичаш повече - реформата или шавливата си партия? За един приятел питам.

Даже не го питах мен дали обича, защото както знаете, тоя мандат съм различен - диалогичен, отстъпчив и отхвърлил склонността към себеизтъкване.

И Пепи от своя страна остана стабилен - магаре да го люби, няма да помръдне!

***

Гражданското общество и то като мен се научи да сменя в движение ценностите и стратегическата визия.

Тоест ценностите са си едни и същи - свобода, братство и пет лева на ръка. Обаче правилникът за прилагане на ценностите и разпределението на добри/лоши личности пътем претърпяват значителни допълнения и изменения.

Един съдия беше лош - активното общество го обруга и окъпа в омраза, гражданството се възмути, отврати, повърна, счупи си пръстите да трака гневни статуси, кашля, секна се и боядисва с латекс стените у тях, изцикли си паркета и едва се успокои.

Същият съдия оня ден стана добър. Гражданското общество забрави лошите думи, преоткри катарзиса, избухна в пречистващи сълзи и обяви, че никога повече няма да организира мазни борби със свинска мас, при положение, че има толкова други циивилизовани методи за лубрикация.

Та така - чувствам, че дадох нещо на политическия живот - вече и гражданското общество откри свободата да си коригира мнението, ако трябва и радикално, но винаги с принципни съображения.

***

- Хей, другарю, ти къде тъй бос през лука?

- Не виждаш ли табелата? Реформа правим тука!

И Лукарски от своя страна не наруши стабилността.

_______________

* Първият цитат е автентичен. Останалите са правдиви, доколкото е спазена художествената правда.