Думи, думи, думи, купища думи се изсипаха върху главите ни тези дни. И уж на български бяха, а какво разбрахме - дявол знае, също както във вица:
Връща се мъж вкъщи и сгащва жена си с любовника й в леглото. Втренчва се в тях с невярващ поглед, а жена му вика:
- Ти сега на кого ще повярваш, на безсрамните си мръсни очи или на думите на любимата си жена?!
Опитът ни учи, че обикновено трябва да се вярва на безсрамните мръсни очи, а не на съответните уши, но знае ли човек, казваш си: "Този път ще е различно, този е различен, тези са различни", и така 1300, че и повече години. После защо сме черногледа нация! Ами то си има виц по въпроса:
- Защо непрекъснато виждате лошото в България?!
- А вие къде непрекъснато криете от нас хубавото?
Доскоро най-полулярните думи у нас бяха "исторически" и "компромис". Те ни припомнят мисъл на сърбина Влада Булатович ВИБ: В Югославия годините са или сушави, или дъждовни, но всичките са исторически. У нас всеки политически компромис е исторически и все се проваля. Което навежда на мисълта, че някои вицове са създадени специално за нашите политици, като например този:
- Мамо, учителката по математика ме похвали!
- Браво, маминото! А какво каза?
- Че от всички идиоти в класа аз съм най-големият!
Или пък този: За да излъжеш, фантазия не е нужна. Фантазия трябва, за да повярваш.
Сега вече най-популярните думи у нас са "управляваща" и "опозиция". Все още виц за опозиция, която участва в управлението на страната, няма, но лесно бихме могли да приспособим вица, според който диктатура с елементи на демокрация е същото като запек с елементи на разстройство. Като слуша човек обясненията за възможността хем наш човек в управлението, хем душата в рая, и се сеща за стар виц:
Влиза куче в пощата да пусне телеграма. Диктува:
- Джаф, джаф, джаф, джаф, джаф, джаф, джаф.
Пощаджийката му казва, че може да изджафка още веднъж, защото до осем думи цената е една и съща. Кучето се възмущава:
- Ами то ще си изгуби смисъла, бе!
Най-голямо възмущение тези дни предизвика снимката на Местан с убити вълци. Не се ли научиха тези политици, че снимки с убити животни не са подходящи! Като ги влекат толкова прастари занимания, в случая лов, да се снимат как трепят с чехъл хлебарки. Нищо, и това ще отмине, а Местан ще запомни урок за цял живот - вълк може да се убива само в приказката за Червената шапчица, където той върши злини като описаните във вица:
Вълкът се надвесил над бабата на Червената шапчица и казал:
- Ще те изям! Избирай с какво - с кетчуп или с горчица?
- По-добре с телевизора, че след малко ми почва сериалът.
Тук би трябвало да влезе Местан с чифтето, обаче не, в това време той обявява по радиото, че предсрочни избори са неизбежни, но ДПС не може да ги предизвика, тоест досегашният достлук с ГЕРБ продължава. Кой е предизвикал тази позиция, не знаем, но знаем подходящ виц: По външния вид на човека не личи изпил ли е той купената бутилка с мляко, сок или минерална вода, а с бутилката ракия такъв проблем няма.
Впечатлението, че у нас ловът е много популярен, се затвърди и от едни джипове, които пък затвърдиха убеждението, че у нас гъмжи от съученици ако не навсякъде, то поне във властта. Накрая ловен виц, който няма нищо общо с политиката:
- Крайно време е да си извадиш ловен билет.
- За какво ми е ловен билет? Аз не съм ловец.
- Ти не си ловец, но жена ти е истински звяр.
Пощаджийката му казва, че може да изджафка още веднъж, защото до осем думи цената е една и съща. Кучето се възмущава:
- Ами то ще си изгуби смисъла, бе!
- Ами то ще си изгуби смисъла, бе!