За някои държави от ЕС проблемът "бежанска вълна" е огромен, за други изобщо не съществува, а България е някъде по средата. Това ясно се вижда от публикуваното преди дни проучване на Евростат, което показва къде колко души са потърсили убежище през третото тримесечие на 2015 г.

В момента над 808 000 молби, зад които стоят различни човешки съдби, чакат чиновниците на 28-те страни от ЕС да ги разгледат. Най-дълги са опашките в Германия - 366 000, Унгария - 107 500, и Швеция - 85 700. В същото време в Словакия молбите са точно 15 - 10 от афганистанци и 5 от украинци. Да останат в Чехия са поискали 260 чужденци, като 120 са украинци, 20 са сирийци, 15 идват от Куба. Литва се оказва желан пристан за малцина пришълци от много страни, но основно кандидатите са от Русия, Украйна и Ирак - по 15.

Къде е България в тази своеобразна класация? През третото тримесечие убежище у нас са поискали 1815 иракчани, 1645 сирийци и 1600 афганистанци. Общо става дума за 5340 души - горе-долу колкото са потърсилите убежище в Дания например. А в съседна Румъния трайно установяване са поискали 270 души, в Словения са 70, а в Словакия - едва 15. Това, което най-силно впечатлява, е, че Унгария е на второ място в ЕС и че бежанците, пожелали да живеят легално там, са 108 085 - почти колкото в Германия (108 305).



Географията на новото Велико преселение на народите



също е много интересна. Една трета идват от Сирия, 14% са от Афганистан, 11% от Ирак. Албанците са 6% от общия поток, 5% са от Пакистан, по 3% са дошлите от Нигерия и Еритрея, 2% са от Бангладеш и по 1% са руснаците и сомалийците. Интересното е, че от общо 56 700 пришълци от Афганистан почти половината са поискали убежище в Унгария. А всеки четвърти от 44 400-те иракчани, влезли в ЕС през юли-септември, е кандидатствал за оставане във Финландия.

Въпреки страховете, че с общия поток в ЕС се промъкват "воини на исляма" и опасни терористи, много анализатори отдавна обясняват, че европейските държави - застаряващи и с изтощени пенсионни системи, всъщност ще спечелят от бежанците, които ще подмладят работната ръка, ще увеличат потреблението, ще вдигнат данъчните и осигурителните постъпления. Не случайно Ангела Меркел отвори широко вратите на Германия за бежанците (макар че получи тежки упреци за лекомислена гостоприемност). Страната има само 4.5% безработица и огромен брой незаети работни места - 1.1 милион по официални данни. Само преди дни Германия обяви, че - за добро или лошо - е приела 1-милионния мигрант. Очевидно поне малка част от тези пришълци може да попълни свободните места. Факт е, че в Германия софтуерният гигант САП, машиностроителният титан "Тисен Круп" и др. наемат сирийци и други бежанци. Колко - това е отделен въпрос.

В България безработицата е два пъти по-голяма от германската,



но и у нас вакантните места за работа са много



и бизнесът неспирно се оплаква от липса на подготвени кадри, а и на работници изобщо. Въпросът е доколко точно пришълците от Сирия и Афганистан ще заситят този глад за работна ръка.

За имигрантите е важно да имат покрив над главата си. Община Кьолн например е настанила 2500 от общо 7800 в хотели, в Дюселдорф общината плаща по 1000 евро на месец за апартамент за настаняване на бежанци. Немският данъкоплатец може и да не е във възторг, но пък хотелиерите си осигуряват по-голяма заетост и повече оборот.

Твърди се, че немалка част от бягащите от войната в Сирия са хора с добро образование, които лесно могат да се впишат в трудовата среда - лекари, инженери, учители и т.н. Въпросът е какъв е профилът на тези, които остават в България, и дали има разлика с потока, който се спира в Германия. Защото значителна част от пришълците от Афганистан например са просто бедни хора, които са чували, че в ЕС социалните помощи са много щедри.

Разбира се, винаги става дума за пари. Още през септември Берлин се погрижи във федералния бюджет за 2016 г. да има 3 млрд. евро за подпомагане на бежанците. Това е квотата за правителствените разходи, а отделно местните власти ще получат още 3 млрд. евро. Идеята е не да се раздават социални помощи, а да се направи необходимото новодошлите да работят и да са полезни на германската икономика.

Еврокомисарят по заетостта Мариане Тисен обяви, че ЕС може да отговори на предизвикателствата, защото има многомилиардна каса - Европейския социален фонд, в който 20% от парите са наречени именно за бежанците, за тяхното бързо включване в обществото и в пазара на труда. Идеята е европарите да помогнат на чужденците чрез различни програми да преодолеят различните езикови, културни, просветни и други бариери, които биха пречили на интеграцията.



Двата сценария на "Индъстри Уоч" за пришълците и социалните инвестиции



Мигранти, имигранти, бежанци, пришълци, както и да ги наричаме, от икономическа гледна точка името няма значение. Значение има само преминават ли, или искат да останат у нас. И ако искат да се установят в България, какво могат и какво искат да правят. На тези въпроси се спира изследователската компания "Индъстри Уоч" в свое проучване за икономическите ефекти от "оставащите" - онези, които не преминават през България на път за по-богатата Европа, а се установяват у нас.

"До момента по темата за бежанците и миграцията дебатите са предимно от типа "за или против" и дали ЕС - и в частност България - трябва или не трябва да приема бежанци. Всъщност обикновено страната, в която пристигат бежанците, няма особен контрол върху действията и избора им. Бежанците навлизат на територията и институциите могат само да установят този факт. Има ли България план за действие като държава, приемаща бежанци?

Дори ако българското правителство очаква страната да е единствено транзитна за мигрантския поток, трябва да има план и да бъдат заделени ресурси за свързаните с това разходи - залавяне, регистриране, настаняване и издръжка на бежанците за определен период. Но трябва да разглеждаме и сценарий, в който определен брой чужденци ще получат статут и ще останат в България. Очевидно е необходим сериозен анализ за очакваните ефекти", посочва в анализа си "Индъстри Уоч".

Авторите изтъкват, че



от гледна точка на икономическите ефекти няма разлика между "бежанец" и "мигрант"



Ако чужденец влезе в България с намерение да остане дългосрочно, да се установи трайно, няма значение дали бяга от военен конфликт, хуманитарна катастрофа или от бедност. Пред него има три пътя на развитие - да стане предприемач, да си намери работодател или да остане неактивен и да разчита на социални помощи.

Има много фактори, които трябва да се вземат предвид. Важно е с колко расте българската икономика, какви нови инвестиции се правят и дали се разкриват нови работни места, какви квалификации се търсят и т. н. Важно е доколко работодателите могат и искат да наемат "различни" работници чужденци - с недобро знание на езика, с различна култура, а също и колко адаптивни са самите пришълци.

"Трудно е да се предвиди потенциалът за създаване на собствен бизнес от бъдещи мигранти. Но и сега има доста примери за трайни и успешни бизнеси на чужденци у нас - в ресторантьорството, търговията, авторемонтните услуги те са видими и без специално проучване. Ако приемем консервативна оценка, имигранти предприемачи поне в първите години няма да има", пояснява анализът.

Авторите посочват, че от бюджетна гледна точка бежанците изглеждат бреме, изискват увеличаване на разходите. Но това е само на първо време, а след като си намерят мястото в България, всъщност ще носят приходи. Просто има разминаване във времето - първо трябва да се направи "социална инвестиция", това са държавните разходи, после ще дойдат приходите.

"Индъстри Уоч" изчислява какво ще се случи след няколко години, ако в началото на "година първа" в България пристигнат и се установят едновременно 10 000 чужденци. Авторите приемат, че образователната структура на мигрантите у нас е подобна на тази в Германия за последната година. Те се опират на данните на ДАБ - Държавната агенция за бежанците - за дела на децата и на трудоспособните в бежанския поток. На тази база са направени два сценария. В първия държавата прилага сегашните мерки за интеграция на бежанци. В другия вариант авторите на изследването приемат, че ще има допълнителни, по-модерни и ефективни, но и по-скъпи програми.



И в двата случая държавата прави разходи за социално подпомагане на пришълците



Големият икономически въпрос е дали това е просто харчене, или е инвестиция. С други думи, важно е каква част от тези хора ще започнат работа и ще станат полезни за българската икономика. Важно е какви доходи ще имат, какви данъци и осигуровки ще внасят, какво ще купуват. И двата сценария показват, че в първите години държавата ще се охарчи за имигрантите, но след това ще прибира дивиденти от инвестираното в тях.

От "Индъстри Уоч" подчертават, че образованието и квалификацията са ключов фактор и че висшистите ще си намерят работа много по-бързо и лесно, докато сънародниците им с основно или с никакво образование ще попълнят армията на безработните. С други думи, заетостта и безработицата при мигрантите ще се движи по правилото "гладен висшист няма".

За чужденците с високо образование в анализа се очаква да бъдат наети в аутсорсинг бизнеса, а за останалите най-популярни ще са търговията и ремонтните услуги, преработващата промишленост, хотелиерството и ресторантьорството. България познава вкусните дюнери, фалафели и табуле, закусвалните и ресторантите с източна кухня, дюкянчетата с подправки. И сигурно почти всеки шофьор си е купувал фар, огледало или друга авточаст от магазин на чужденец с арабски акцент.

Помним как през 2011 г. Бойко Борисов, премиер първо издание, обясняваше, че "с Арабския свят сме в приятелски отношения и Арабският свят развива бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер".

Та според анализа по-грамотните пришълци, останали в България, постепенно ще си намират работа и до четвъртата година нивото на заетост при тях ще е близо до процентите за местното население. За да изчислят ефектите за бюджета, авторите допускат, че чужденците ще получават заплати, близки до средните нива за съответните сектори. На тази база са направени и прогнозите за преките данъци и социалните осигуровки, както и за приходите от ДДС и акцизи, с които имигрантите ще допринасят за по-пълен държавен бюджет.

А тези, които останат "неактивни на пазара на труда", ще получават социални помощи. Това ще са основно хора с ниско образование и техният шанс за икономическа интеграция ще е като на българските роми - изключително нисък. В сценариите си "Индъстри Уоч" включва плащанията по основните и най-големи социални програми, както и броя на децата и свързаните с тях разходи за издръжка и за училище.



И ето какви резултати се получават.



Мигрантите ще постигнат среден коефициент на заетост от 45-46% - при 62-63% за България към 2015 г.

Ефектите за фиска са нетно негативни до четвъртата година от установяването на чужденците, след което стават положителни - т. е. приходите ще надхвърлят разходите. Ако се вземе предвид бюджетният ефект с натрупване, излиза, че държавата ще си "избие" разходите за интеграция на бежанците през осмата година.

Така е в първия сценарий.

Във втория вариант изследването залага по-висока инвестиция на бюджета през първата година - промяна в политиките за интеграция и отделяне на много повече пари за образование и квалификационни курсове на бежанците, за насърчаване на фирмите да наемат чужденци. Въпросните нови мерки ще се фокусират в хората, които нямат добро образование и умения, а целта ще е заетостта сред тях да е като в страните с гъвкав пазар на труда - като Германия, Великобритания и Холандия, които имат отличен опит в този тип интегриране. В резултат на активните и добре подплатени финансово мерки тези нива на заетост на бежанците у нас би трябвало да бъдат достигнати постепенно до третата година. "Това означава, че целенасочени ефективни мерки за мигранти могат да доведат до включването им на пазара на труда в по-голяма степен, отколкото действащите политики насърчават включването на маргинализираните нискообразовани лица в страната към момента", пояснява "Индъстри Уоч".

Така заетостта при мигрантите ще достигне 58% - съвсем близо до средния за България коефициент, като по-лошата образователна структура при чужденците ще бъде компенсирана от ефективните интеграционни мерки.

Ефектите за фиска са нетно негативни до третата година от установяването на миграцията, след което приходите ще надхвърлят разходите. При този сценарий държавата ще покрие разходите си по интеграция на бежанци през седмата година. В сравнение със сценарий 1 разходите са около 2 пъти по-високи за първите две години, но позитивният ефект в дългосрочен план е по-голям.





ИЗВОДИТЕ НА "ИНДЪСТРИ УОЧ"



Допускането за еднократно установяване на 10 хиляди "типични бежанци" в България ще доведе до увеличаване на заетостта с 0.14-0.17% и добавената стойност с 0.11-0.14% след четвъртата година от установяването.

Нетните фискални разходи за първите две години от установяването са в диапазона 0.08-0.14% от общите публични разходи - незначителни от макроикономическа гледна точка. И в двата разглеждани сценария след няколко години ползите за бюджета стават по-големи от разходите в резултат на очакваната интеграция на бежанците на пазара на труда.

При различни мерки в подкрепа на икономическата интеграция ще се получат различни резултати. От политическа гледа точка вероятно ще се наложи избор между запазване на сегашните програми и въвеждане на нови, по-ефективни, но и по-скъпи мерки и инициативи.







Към графики 1 и 2



От макроикономическа гледна точка 10 000 "типични" бежанци биха донесли в средносрочен план 0.14% повече заети и 0.11% повече добавена стойност в икономиката.



От макроикономическа гледна точка 10 000 "типични бежанци" биха донесли в средносрочен план 0.17% повече заети и 0.14% повече добавена стойност в икономиката.