Известно е, че патриотичният сантимент на българина му идва най-често, когато е на градус. По ирония на съдбата (или на шантавото ни политическо битие) именно ракията и данъкът върху нея наскоро нажежиха отношенията между НФСБ и ВМРО - партньорите в националистическата коалиция Патриотичен фронт. Съюз, заченат от необходимостта да се намери място на депутатските банки. Този скандал е само последният детайл, който показва различията на двете партии.

През 2014 г. воеводите се нуждаеха от ракета-носител, която да ги издигне сред парламентарното съзвездие, и набралата скорост партия на собственика на ТВ СКАТ Валери Симеонов се оказа съвсем подходяща. На бургаския националист пък му трябваше познатото на всеки българин име на ВМРО, лустро, с което да излъска провинциалния облик на НФСБ. Пък и много му се искаше да се закичи с титлата на обединител на разпокъсаната националистическа десница у нас. Затова първо събра под крилото на НФСБ де що намери партии, окичили се с табелката "патриот", а след това официално покани за равностоен партньор ВМРО - "най-старата патриотична формация", както ласкаво ги определи тогава. Щастливи, хората на Красимир Каракачанов



набързо натириха дотогавашния си съюзник ББЦ



на Николай Бареков, в чиято коалиция изкараха по-малко от 5 месеца. Макар че именно бившият журналист ги изстреля в Европарламента след изборите през май 2014 г., а споразумението им с него включваше съвместно участие на няколко поредни вота и дори програма за управление на България. Всичко това бързо се забрави на фона на скандалите около Барековата партия, които я пришиваха ту към ДПС, ту към банкера Цветан Василев. А Симеонов откровено обясни, че ВМРО са били партньори с ББЦ по "съвсем нормални, естествени политически причини" - били са "наясно, че нямат необходимия процент да вкарат евродепутат". С други думи, трябвало е, приключено е, да забравим.

По абсолютно същия принцип новата националистическа коалиция подходи и към Бойко Борисов. През юли 2014 г. Симеонов се горещеше, че "не предвиждаме абсолютно никакви предизборни коалиции, даже и следизборни с ГЕРБ, тъй като ГЕРБ носи много тежка отговорност за състоянието на България". Новата парламентарна конфигурация след вота през октомври същата година обаче внезапно откри пред ПФ пътя към властта. И това не само обърна на 180 градуса отношението им към Борисов, но и породи първото изпитание пред здравината на връзката между НФСБ и ВМРО. Повода даде разпределението на постовете в новото правителство и по-конкретно назначеният за зам.-министър на отбраната Орхан Исмаилов - човек на НПСД, отцепилата се от ДПС партия на Касим Дал. Валери Симеонов категорично се обяви срещу кадъра на "протурската" по думите му партия и ултимативно поиска от Бойко Борисов да го отстрани, ако иска подкрепата на националистите. Красимир Каракачанов обаче меко порица реакцията на своя партньор като "емоционална" и препоръча да се води диалог с ГЕРБ по темата. Изненадан и ядосан, водачът на НФСБ допусна, че може да се стигне до разцепление на фронта. "Ние сме различни партии, съжалявам, ама те са си в правото да си вземат решение, какво да направя", ядно коментира той поведението на воеводите. Очаквано до разрив така и не се стигна, а фронтоваците, напук на клетвите си, че не участват в политически пазарлъци,



приеха зам.-министерски пост в отбранителното ведомство



с аргумента "постигане на баланс в управленската формула". И забравиха за станалото. Този случай извади на показ факта, че НФСБ и ВМРО имат доста различни схващания за национализма.

И това се забеляза още веднъж по важен въпрос в края на 2014 г., когато парламентът решаваше съдбата на руския проект за газопровод "Южен поток". "Спирането на проекта "Южен поток" е шамар за България от геополитическа гледна точка. Турция ни измества като енергиен център на Балканите", възмутено обяви тогава Каракачанов. Колегата му Симеонов обаче не можеше да бъде по-щастлив - още преди да влезе в парламента, той определяше проекта като "политико-икономическа далавера" и "стратегически рекет" към Украйна от страна на Кремъл. Че има нееднозначно отношение към Русия в коалицията, се видя и на местните избори. Валери Симеонов категорично отказа да подкрепи издигнатия от ВМРО за кандидат-кмет на Велико Търново Пламен Легкоступ заради "русофилската му насоченост". В крайна сметка НФСБ и ВМРО участваха поотделно на вота почти в цялата страна. Каква беше причината за това - идеологическа или прагматична, не стана ясно. Двамата лидери на ПФ избраха да си затворят очите, сякаш нищо не се е случило.

Както редовно правят и по различията си спрямо ГЕРБ. Импулсивният и властен лидер на НФСБ често се репчи на партията на Бойко Борисов, когато се почувства пренебрегнат в ролята си на равнопоставен партньор в парламентарното мнозинство. Така стана при гласуването на държавния бюджет на първо четене този ноември, когато Симеонов настоя хората му да гласуват "против", защото министрите не уважили дебата, в който той участвал. Както и при прословутата "ракиена поправка" в закона за акцизите, която раздели парламентарната група на ПФ, а всъщност отразява една идея на ГЕРБ, защитавана лично от шефа на бюджетната комисия на НС Менда Стоянова. Отнесе го подписалата предложението за законова промяна Полина Карастоянова, която Симеонов нарочи за изгонване от групата. Каракачанов му каза, че реагира емоционално и



след няколко дни вълнения скандалът отшумя



Дори отношенията между ВМРО и НФСБ да се развалят с времето, двете формации едва ли ще се разделят, а по-скоро ще възприемат зададения от БДЦ модел. В парламентарната група на бившите Барекови съюзници влизат цял куп партии и коалиции, които вече никой не може (и не се опитва) да изброи. Отдавна е ясно, че нямат желание да следват общ политически път, но продължават да съжителстват заедно в Народното събрание, защото така им е изгодно. Все пак според парламентарния правилник депутатите, останали без група, не могат да създават нова или да влязат в друга. Оттам губят и участието в парламентарни комисии, делегации и други избираеми длъжности в НС. Да не говорим, че формация без собствена ПГ олеква както в очите на другите политически сили, така и на обществото. А наименованието Патриотичен фронт вече се превърна в разпознаваема марка и би било глупаво да се захвърли просто ей така. Така че опортюнизмът и прагматизмът ще държат НФСБ и ВМРО заедно. Поне до следващите парламентарни избори.