Някои числа: ако преминат успешно през третото гласуване в Народното събрание и после (вероятно) през Конституционния съд, тези промени в Конституцията ще бъдат пети по ред и четвъртите, които се занимават основно с въпросите на Глава шеста - Съдебна власт. Как ще изглежда съдебната власт след четвъртото си конституционно преформатиране? Какво да очакваме от Съдебна власт 4.0?



Тежките условия на независимостта



Мнозинството в Народното събрание подкрепи разделянето на Висшия съдебен съвет в две колегии - една за съдии и една за прокурори и следователи, но направи всичко възможно да ограничи ефекта на поправките спрямо желаната цел (независимостта на съда). Първото ограничение на съдийската независимост идва от състава на съдийската колегия: съдиите, избрани от самите съдии в колегията, ще бъдат 6 от 14, а сега са 6 от 24, т.е. петите промени в Конституцията се свеждат до разликата между две малцинства: без значение дали са 6 от 24 или 6 от 14, съдиите, които са избрани от самите съдии, все остават малцинство в своя кадрови орган. По въпроса има установен европейски стандарт, който се изразява във формулата "значително мнозинство във ВСС да се състои от съдии, избрани от самите съдии" (чл. 18 от Становище №10 на Консултативния съвет на европейските съдии). През октомври Венецианската комисия също се произнесе в този смисъл. Мнозинството в Народното събрание пренебрегна и двете становища.

Освен това Народното събрание наложени и други тежки условия на съдийската независимост. Пленумът на ВСС беше запазен като отделен орган с право да решава неясен кръг "общи въпроси" на съдиите и прокурорите. Пленумът ще може да освобождава членовете на отделните колегии на ВСС, включително и изборните членове на съдийската колегия. Пленумът ще избира и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Запазват се основни канали за влияние на политическите мнозинства и на прокуратурата върху кадровата политика в органите на съдебната власт. Ако използваме за аналогия борбите за национална независимост: искахме условията на Санстефанския мир, а получихме Берлинския договор.



Прокуратурата - все по-токсична



Публичните разходи за съдилищата у нас са само малко по-високи от тези за прокуратурата. През 2014 г. срещу своите 222 млн. лв. съдилищата са решили над половин милион дела. Някои по-добре, други по-лошо, но се вижда, че съдът е работеща институция. През 2014 г. срещу своите 170 млн. прокуратурата е осъдила малко над 31 000 души (по данни на НСИ), като в тях се включват и над 4000 души, които са осъдени за незаконно пресичане на границата. Без тях спадът в производителността на прокуратурата би бил 43% спрямо 2011 г., когато са осъдени над 48 000 души. Доскоро можехме да се заблуждаваме, че прокуратурата не е ефективна само по делата за престъпления по високите етажи на властта и срещу организираната престъпност. Сега се вижда, че има спад и в преследването и наказването на най-баналните форми на престъпност.

При гласуването на второ четене на промените в Конституцията стана ясно, че Народното събрание не иска да поеме отговорност за прокуратурата и не иска на негов терен да се обсъжда въпросът за нейната ефективност. На първо четене беше прието, че в състава на прокурорската колегия на ВСС професионалната и парламентарната квота ще бъдат изравнени - 6:6. Тогава всеки проблем на прокуратурата щеше да се превръща лесно и в проблем на партиите от парламентарното мнозинство и крайната отговорност щеше да бъде тяхна. При второто четене Народното събрание намали с една бройка парламентарната квота и така се съгласи главният прокурор и 5 от неговите подчинени да формират мнозинство в прокурорската колегия на ВСС спрямо 5-мата избрани от парламентарната квота.



Депутатите си измиха ръцете



Първо съдът се дистанцира от прокуратурата, сега и законодателната власт не иска да поеме отговорност за нейното управление.

Всяко политическо мнозинство у нас досега е искало да бере плодовете на зависимата и подчинена прокуратура, но не и да поеме политическата отговорност за нейното управление. Дългите години на нерегламентирана политическа употреба на прокуратурата и липсата на каквито и да било видими успехи в борбата с престъпността превърнаха институцията в токсична собственост - прокуратурата е нежелана отговорност и за съдебната, и за законодателната власт.

В дългосрочен план единственият клон на държавната власт, който би могъл да понесе отговорността за прокуратурата, е изпълнителната власт. При предишните промени в Конституцията министърът на правосъдието беше издигнат до положението на отделен конституционен орган. Неслучайно в много държави министърът на правосъдието е и главен прокурор или основен кадровик за прокурорите. Напрежението между Сотир Цацаров и Христо Иванов не е личностен проблем. То е резултат на конституционното овластяване на министъра и на нестабилността на досегашния модел, при който министърът води заседанията на ВСС, а главният прокурор е най-силният играч в него. Естественото развитие на конституционното овластяване на министъра на правосъдието е той да поеме прокурорските назначения. Впрочем това е било положението у нас преди 1947 г.



Към съдебна система 5.0



Конструкцията на прокурорската колегия във ВСС е еднакво невъзможна при 6:5 и при 6:6 съотношение между парламентарна и професионална квота. Такъв орган за прокурорски назначения няма никъде другаде в Европа. Дори и да допуснем, че този орган възникне и заработи у нас, той ще стане обект на преосмисляне и промяна много скоро. Имахме вече такъв прецедент - промените в Конституцията от 2006 г. трябваше да бъдат "поправяни" с промени в Конституцията през 2007 г. По отношение на прокурорската колегия във ВСС още отсега е ясно, че Съдебна власт 4.0 не предлага добро и устойчиво решение и веднага щом изсъхне мастилото на "Държавен вестник" с петите промени в Конституцията, трябва да се започне подготовка на шестите.