Подозрителни взехме да ставаме напоследък, мнителни, човек не може в носа си да бръкне без да предизвика обосновано подозрение какво точно дири там.

Тръгвам сутрин на работа, помъкнал пластмасова торбичка, от която стърчат гърлата на снощните шишета и на третата площадка застигам комшията.

- Добрутро, комши - казвам, колкото сърдечно може да се каже по това скапано време на денонощието. - Малко да поизхвърлим боклука!

Комшията ме поглежда мрачно - той по това време така си гледа и въздъхва:

- И ти ли, Пешо...

Не се казвам Пешо, но не се обиждам - блок висок, врати много, никой не е длъжен да запомня имената на всеки, който се мотае с боклука си по стълбите.

- Асансьорът още не работи - казвам, колкото да се намираме на приказка, докато слизаме надолу.

- Много рано си я започнал - отвръща презрително и отфучава надолу.

Не съм я почнал отрано, късно я свърших, затова сега главата ми е като омекнала гума, но нямам желание да споря.

Пред контейнера вече е кукнал Станчо клошарят.

- Какво носим? - интересува се професионално. Той събира само желязо и хартия, пластмасата я презира като материал.

- Боклуци - отвръщам.

- Така е - казва Станчо. - Боклуци са. Но това не значи, че ти не си!

Какво им става тая сутрин на всички? Да не е обявен световен ден на хейтърството?

В автобуса - естествено - контрола. И, пак естествено, съм си забутал картата някъде. Нямам билет, казвам, пък заплатата ще я дават чак за Коледа, обаче я си вижте автобусът ви на какво мяза - прозорците не се затварят, отоплението не работи, седалките са накъсани, да не говорим, че разписанието за нищо го нямате... А контролата с параноичен блясък в едното око отвръща, че популизмът тоя път няма да мине, доста хитър ход - публично да не си дупчите билета, нещо много отрано си почнахте кампанията.

Любопитствам каква кампания съм почнал, контролата ме гледа снизходително и казва:

- Кандидат-президентската!

Опитвам да обясня, че не ща да ставам президент, всички в автобуса ми се смеят, а шофьорът ми прави забележка да не дрънкам дивотии по време на движение, защото го разсейвам и може да прегази някоя баба, с което да ми намали електората с една бройка. Пак казвам, че няма да се кандидатирам, отвръщат ми - те всички така казват.

Това, разбира се, ме вбесява. Толкова ли човек не може да рече, че прозорецът е счупен, без да го заподозрат, че иска да се кандидатира за президент и безскрупулно си е започнал предизборната кампания преди другите да са се усетили! Те, ако искат да знаят, много повече приличат на започнали предизборната си кампания! Един влачи торба с консерви - явно, ще стимулира електората. Друг отстъпи място на бабичка - ега ти изтъркания популистки номер! Прецъфтяла блондинка се опитва тайничко да се огледа в стъклото, за да провери няма ли нещо размазано по физиономията й - тая естествено ще залага на предсказанията за русата жена, която един ден всички ще ни оправи. Контролата ме е гепила за лакътя, та да не й избягам. Стиска здраво - очевидно ще разчита на привържениците на твърдата ръка.

Цял автобус с кандидат-президенти, и аз, некандидатът, да се натреса точно в него - ега ти късмета!

Не ми вярвате? Даже за пет стотинки?

Да ви кажа, ще взема най-накрая и аз да взема да се кандидатирам - та да мирясате с вашите подозрения!