|
| Бойко Ламбовски |
Аз харесвам страстта й, но доктринерската й отдаденост ми се струва опростяваща света и явлението човешка цивилизация. Такова нещо като ислям, владеещ целия свят, няма да има. То и не съществува единен ислям, а различни негови вариации, гледащи се изпод вежди и обвиняващи се една друга в ерес. Нормално е. Впрочем така е и при християнството. Религиите в историческа сметка дефилират освен като идеологии и като бойна маскировка, опитваща да скрие мераците на един или друг етнос за повече географско разпълзяване, за "жизнено пространство" тоест.
Без да претендирам за обладател на пророчески дарби, съм сигурен - дори целият свят да станеше християнски или мюсюлмански, или будистки, или атеистичен, или ортодоксално комунистически, - че различните крила и течения в тази уж единност пак щяха бърже да намерят военната пътека. И пак биха се борили едно срещу друго - с оръжие, с пропаганда и идеи, с икономика. За какво биха се борили ли? За доминация, за повече власт "на нашите", за тонус, ако щете.
Просто така функционира светът в този му вариант, досегашния
Иначе в днешните опасения, че стара Европа по някакъв начин се превръща в Рим, напълзян на варварско нашествие, има нещо вярно. Всяка цивилизация, установявала с меч господството си връз околните пространства, стига до момент на умора. Тази умора се характеризира с разни показатели - в естетически план с изтънчен декаданс, в битов - с немислим доскоро крайно софистициран разцвет на консуматорската култура, в идеологически - с криза на новите идеи, с римейкване и дробене на десетки стари, в политически - с реторични боричкания за властта пред лостовете на пуснат по инерция управленски локомотив... С други думи казано, ръката, държала меч и внушавала страхопочит на околните племена, в даден исторически момент на продължителна привидна хармония се превръща в изнежен обект на бижутерска активност и дерматологични корекции. Дори на маникюристка намеса, експериментираща разнообразни лакове за нокти... Днешна Европа е горе-долу в такава ситуация.
А защо в крайна сметка не е права Фалачи ли? Защото "южните варвари" от нейните страхове и фобии не са северните варвари от примерно прекрасното стихотворение на Николай Гумильов "Варвари". Няма да го преразказвам, само ще кажа, че става дума за превзета от аскетични северни варвари богата южна столица. Място на разкош, разцвет на занаятите и упадък на нравите... Гумильов, впрочем, добре е познавал света, живял е в Париж и Цариград, обикалял е Египет и големи части от Африка, участвал е в Първата световна война... Разстрелян е от болшевиките за контрареволюционен заговор като бял офицер през 1921 година.
В стихотворението си той пише с какъв жест царицата на покорената столица посреща варварите победители и какъв данък иска първо да плати с радост - самата себе си...
Когато страната проплака под удара Божи
и древната столица варварски орди превзеха,
царицата посред площада въздигна си ложе
и там ги зачака, свалила и сетната дреха.
......
И нейният зов бе звънлив като сребърна лютня:
"Елате, герои, обкичени с прашки и брадви,
че никога няма да срещнете по-безприютна
жена, чийто вопъл така да ви грабва и радва!
Елате, герои, облечени в мед и желязо!
Забивайте гвоздеи яростни в моето тяло.
Дано се налеят сърцата ви с бяс и омраза,
от мъка дано натежат - като грозде узряло.
Само че северните варвари издържат на изкушението. Вероятно за да не се превърнат в тези, които са победили.
Ще кажете - ма това са метафори и иносказания, в живота и в истинската история не става така. Аз пък ще кажа, че точно така става, макар и не по персонифицирана човешка воля, както във въпросното стихотворение.
Та човешките страхове, свързани с националното, тепърва ще се разпалват и потухват, за да дават място на нови. Всеки ще вижда в тях различни страшки - едни ще виждат кръстоносец с водородна бомба в кобура, други ще треперят от асасин с ятаган в зъбите, трети ще се стряскат насън от нинджа камикадзе, яхнал ядрено торпедо... А мен не ме е страх от това чии "утроби ще завладеят света" - през диалектичната призма на историята тези образи се изменят - включително комедийно - в дебел чичо с оранжева косачка в двора, в похапващ фурмички в мола бивш бедуин с прическа за 350 долара, в нюхащ бикини на ученички днешен Туранага сама.
Впрочем ето и финала на стихотворението, като не забравяме - чиста фикция е. Весели празници!
И сребърен рог на херолда в блестящи одежди
слугите протегнаха върху червена коприна...
Но гордите северни варвари въсеха вежди
и виждаха своята бедна и снежна родина,
и виждаха сиво сурово небе над широки
гористи хълмища, припомняха си красотата
на своите царствено хладни сестри синеоки
и скалда си спомняха, с песни възславящ Жената.
Кипеше площадът от буйната лава човешка
и сипеше жупел над тях небосводът прадревен,
но гордият вожд вдигна длан и с надменна насмешка
възви своя кон и поведе войската на север.*
-----
Превод от руски Б. Ламбовски
