Какво няма в чувала на Дядо Коледа? Сетихте ли се? Не? Аз ще ви подскажа. Няма водка, дрога, пиратки и бомбички. Ние водка не обичахме, за дрога не бяхме чували, но зиме и лете си майсторяхме опасни играчки, които понякога ставаха играчка плачка. Под моите писаници десетки читатели разказаха за гърмящи с карбид консервни кутии, подводни бомби с негасена вар; от спирка "Вишнева" и софийския "Лозенец", чак до другия "Лозенец" и Поморие се стреля с фунийки, писци, скобки, опъват се ластиците и прашките на някогашните момчета и на момичета, които са играли на дама, когато прашки още не означаваше дамски гащички. Игри, игри, много игри, някои от тях опасни. Било - що било, но сегашното компютърно общуване също е опасна игра. Еволюция. Хомо Сапиенс, Хомо Луденс, Хомо Фабер. Всички идваме от нашето детство, когато бяхме Хомо Луденс, игриви деца. А Коледа е за децата от всички възрасти - Christmas is for children of all ages, прочетох някъде.

ЧРХр и ЧНГ. Пък извинявайте, ако има нещо, казваха едно време. Поднасям извинение за всички мои груби думи, за моите неволни и нарочни грешки. Неволните са на Хомо Фабер, творящия човек, нарочните са на Хомо Луденс, играещия човек. Двете човечета са във всеки от нас и грешки, грешки. Но никой не е безгрешен, казват в черквата.

Признавам, че съм лош черковник; не признавам да съм атеист, антирелигиозен, въобще никакво анти не съм, както мислят щураците, приятелите и враговете. Талейран не се отчаял, когато го изоставили приятелите му, но когато и враговете му го изоставили, разбрал, че песента му е изпята. Аз имам верни приятели и верни врагове. Един - баща му и майка му пишеха донесения да ни изселят, мен да ме изхвърлят от университета, щото съм потомствен народен враг. Сега от комунистическа полиция той станал религиозна полиция; чак от Луганск, Източна Украйна, ми пише да намеря смокиново дърво и да се обеся като Юда. Добре, ама като го намеря това дърво, ще се покатеря да ям смокини, щото обичам смокини и ще забравя да се обеся; много съм разсеян.

За оправдание пред религиозната полиция добавям, че не досаждам Богу с молитви. Не мисля, че Той е този "комуто свещи палят православните скотове" и е суетен и иска да го възхваляват с литании. "Литания" май е гръцка дума, но идва от богослужението в Сирия, когато Близкият изток не бил още дехристиянизиран. Съветът за сигурност на ООН онзи ден изпя литания за мира в Сирия. За медиите това беше новина номер едно. Понеже съм стар новинар, казах си Lip Service. Ако и тези думи не ги знаете, търсете ги в речниците. Вярно, употребявам много думи. Австрийският император Йозеф II, след като изслушал операта на Моцарт "Отвличане от Сарая", отбелязал: "Употребява твърде много ноти!" Обиждам ви умишлено, щото така ви се пада. Искахте приватизация и онзи ден половин София остана без ток. Омбудсманката, пардон - омбудсдамата ви каза, че можете да се жалвате до тази вечер, сряда. Забраната на радиопредаването "Деконструкция" е коледен подарък на едни дупедавци за други. На мен не ми забраняват да пиша, щото наближава le denuement naturel, естествената развръзка. И съм си вързал на х.я двата най-висши български ордена - "Кирил и Методий" I степен с лента и "Стара планина" с лента. Актрисата Касиел обеща да ме обреже, но забравихме. Споменавам пренебрежително моите ордени от уважение към ордените за военна храброст на нашите деди.

Знаете поне, че Коледа е семеен празник, а Нова година е светски. Едно време, като чакахме Новата година, играехме с карти на трийсет и едно. Много е проста тази игра. Мигом я научавах и после мигом я забравях. Най-прости са игрите със зарове, а от всички игри със зарове най-простата е на чифт-тек. Но вече и в това не съм сигурен. С годините човек във все по-малко неща е сигурен. Големите умове не са на едно мнение по въпроса. Айнщайн казал, че Господ не играе на зарове, Стивън Хокинг казва, че Той не само играе, а ги хвърля там, където те не могат да бъдат видени. Твърде малък ми е умът, за да имам мнение по въпроса. Опитах се, пожънах щур успех с моя собствена теория и се орезилих. Това стана така:

Имаше само една телевизия в България и "Тук по тъмно започва денят и завършва със първа програма и освен да се влюбиш просто няма какво да се случи ... " Ала то се случи. По градове, градчета и селца улици и сокаци опустяваха, когато почнеше моето телевизионно предаване The Thrill. Seekers, "Търсачите на силни усещания". Десетките мои преводи, предговори и послеслови от Хемингуей и "Нежна е нощта" на Скот Фицджералд, и от "Зен и изкуството да караш мотоциклет" на Пърсиг до "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг излизаха в 125-хилядни тиражи и като коледните подаръци се продаваха в комплект с непродаваемите книги. Купих си пясъчно часовниче, пясъкът изтича за три минути, толкова ми бяха телевизионните новини, и хем гледам часовничето, хем казвам новини като набързо забъркан миш-маш - вътрешни, международни, спортни, политически, културни. Това ми разкри неподозирани възможности, защото не бях дисидент, а просто Хомо Луденс. Но не бях единствен. Една вечер Даниела Кънева ме заведе при художника Здравко Мавродиев. Той зад гърба ми пусна магнетофона си и аз чух собствения си глас, трите ми минути, съкратени на 30 секунди и още по-смешни. Чух се да казвам: "Все едно с какво име, Касиус Клей или Мохамед Али, каза, че преди да изхвърли Ингемар Йохансон от професионалния ринг той ял коблър, компот от праскови, но не със захар, а с мед от диви африкански пчели убийци ... Конгресът на БКП ... "Много шум за нищо", шекспировата пиеса, която ... "

Няколко години по-късно за злополучното ми преминаване от БТА в телевизията моят приятел Петко Бочаров каза "Плувецът Джимо излезе от БТА, тръгна към телевизията, стигна до Орлов мост и се удави в Перловската река."

"Аполония" беше още млад фестивал на изкуствата. Казах: "Не ми е мястото при вас. Вие такова онакова, музики, балети, спектакли, изложби, все изкуства, аз какво да правя при вас?! Бидейки Хомо Луденс, добавих "Ето и другарят Квартет Димов ... " Знаех добре, че той се казва Димо, а не Квартет. Но и те знаеха слабото ми място. Контрираха ме: "А да превеждаш, не е ли изкуство?" "Изкуство е, не наука", потвърдих мигновено и потеглих за Созопол (сега избягвам да шофирам поради естетически съображения - не е красиво старец на волана). Пристигнах в пет. Часът, който англичаните наичаха файв-о-клок или тийтайм, а пиеха уиски. Намислил си бях да повторя каквото бях написал в моите предговори "Груви" към "Зен и изкуството да се кара мотоциклет" и послеслова "Свинското ухо" към Труман Капоти, но от чашка на чашка ме осениха две "гениални" идеи: (1) да започна с арията за клеветата на Дон Базилио от "Севилският бръснар" на Росини и да докажа, че тя важи и в световните медии и (2) да кажа, че когато имаш приятел доносник (знак минус като човешко поведение) и той е мързелив (втори минус) стават два минуса и дават плюс, а когато той е работлив доносник плюс и минус, дават минус. Доказах го и със зарове, с чифт-тек. После се заех да доказвам, че на "Тайната вечеря" били 13 с Юда, понеже без него нямаше да се нагласи новозаветната Христова приказка. Оплетох се като пате в кълчища, но това нямаше значение, подкрепяха ме с примери от собствения си живот, аплодираха ме, обещах утре да продължа темата, но не бях в състояние. Влязох в сауната, после дълго плувах в студеното море, докато изтрезнея. Сега не мога да си спомня моя научен принос в нумерологията, алгебрата и теологията, затова ви казвам: алкохолът е за предпочитане пред всички дроги, но по празниците пийте умерено, не като мен, защото във всички нас може да се събуди играещото човече Хомо Луденс, едно дяволче, което в нашето детство ни караше да играем опасни игри. На здраве! Но умерено.



DI copyright