Един човек решил преди Коледа да направи малък хаир - да сипе по канче чорба на тия, които нямат. Налетяват го други хора - да му се карат. Налетяват го трети хора, турят му белезници и го отвеждат. Наоколо се навъртат четвърти хора - пристъпват от крак на крак, смутени и разочаровани. Четвъртите са гладните. Те остават с пръст в устата. Пак.

Ще кажете - що за глупости. Уви, ще кажа. Не са глупости. Това е благотворителност по нашенски. Някои може и да са зърнали това риалити като репортаж по една телевизия. Стига ни за предколедно умиляване с обратен знак. И няма особено значение, че човекът с казана, решил да нахрани бедните, се казва Боян Ботьов, прапраплеменник на войводата Христо Ботев. Онзи същият - "умрял сиромах за правда, за правда и за свобода" - както е провидял собствената си съдба поетът. И няма значение, че налетелите го са представители на една от безбройните ни агенции - в случая с името БАБХ - Българска агенция по безопасност на храните. И че закопчалите го с белезници са представители на органите на властта.

Има значение, че няколкото сиромашки баби наоколо си тръгват без чорба -



БАБХ не е баба, не дава



Отде да знаем какво има в казана, не сме изследвали храните - това е основанието за ареста и за глобата от 2000 лв., с която глобяват приятел на Ботьов, дошъл да помага с морковите и картофите.

По подобен начин махнаха в Русе хладилник, в който имащи граждани оставяха храна за нямащи граждани, в инициатива със заглавието "Ако си дал..." Оказа се, че хладилникът не работел, а "храните се поставят от различни хора, не се знае при какви условия са приготвени, не се знае откъде са закупени, не се знае какъв им е срокът на годност, не се знае колко време ще престоят там". Така рекъл директорът на ОБДХ в Русе Андриан Райков. "За да се предлага една храна на определен кръг от хора, без значение дали са деца, дали са бездомни хора, които се нуждаят, тази храна трябва да е правилно етикетирана, с маркировката й за срок на годност", подчертал служителят. Въпросните храни, дарени от хората, "ще бъдат унищожени, тъй като се водят с неизвестен произход". И защото "официално нито общината, нито дирекцията имат информация кой е поставил хладилника в центъра на града. След установяването му той ще бъде санкциониран".

Всичко това е съобразено със закона, ще кажат вероятно многобройните чиновници, работещи в тази и другите агенции и министерства. (Не знам колко са точно, но са много - директори и заместник-директори, завеждащи отдели и референти, секретарки и главни специалисти - колкото щете.)

Аз пък ще кажа, че е непостижима ненормалността, която се ширва между човещината и бюрокрацията. И не само отделни хора, ами и целият ни народ един хубав ден ще се удави в нея - окончателно и безвъзвратно. И ни един чиновник тогава няма да се сурне да помогне на удавниците, дори да е между тях. Както ни един не се сурна сега да помогне на човека с казана, да го потупа по рамото, да го облекчи, като примерно изследва храните, или докара ток за хладилника. Нито ще обели картофите, нито ще донесе черпак от дома си. Така би сторил човек с човещина, а бюрократът е друго нещо - не казвам, че не е човек. (Човекът може да стане бюрократ, може и бюрократът да става понякога човек, но последното още не е сертифицирано.)

- Ами ако се отрови някой, кой ще е виновен? - ще ми рекат те докачено.

- Вие - ще кажа аз. - Вие ще сте виновни. В една страна, състояща се предимно



от чиновници и от гладни, винаги са виновни първите



Сигурно ви се струва парадокс тази случка. И на мене така ми се стори отпървом. После обаче ми присветна - никакъв парадокс не е. И се сетих за разказвана между колеги интелектуалци от по-старото поколение педагогическа ситуация. Един повел приятел у дома - да се черпят. Приятелят му купил две кила домати пътьом, да не ходи с празни ръце. Преди да звъннат на вратата обаче, и преди стопанката да отвори, стопанинът измъкнал доматите от ръката на другаря си: "Аз трябва да подам доматите, само от ръката на чорбаджията трябва да получава храна жената и кучето. Така си знае хранителя и не се разпасва."

И държавата е такъв чорбаджия. Иска всички да чакат край Нейния Казан и да въртят опашка. - Ако давам - АЗ давам, ако не давам - АЗ не давам, държи тя да ни внуши веднъж и завинаги. Държавата иска да е АЗ, а ние всички да сме ситни азчета, досущ грахчета в чорба, осъдена на унищожение.

С това не казвам, че случаи като горния са премислена стратегия. Не - инстинктивна стратегия са. Още по-лошо е.