Каква ще бъде политическата 2016 г., може да ни каже този, който предрече депесарския шут, с който Ахмед Доган изгони Лютви Местан в края на 2015 г. Или че Турция ще свали руски самолет. Или че Радан Кънев ще се обяви в опозиция, а Петър Москов ще остане министър. Т.е. никой. Това е нужно да го кажем днес, когато всякакви политологични врачки никнат като кокичета и обговарят какво ще се случи през 2016 г. Не, никой не може да каже.

Българската политика е толкова непредвидима, че единственото сигурно през настоящата година са президентските избори. А тя е непредвидима, защото все повече зависи от външни фактори и от "случващото се" в главата на двама-трима души. Най-вероятно двама - Бойко Борисов и Ахмед Доган. Ние не знаем какво се върти в главата им, как геополитиката се "пресича" в тях, от какво са зависими, какви ангажименти поемат... Затова и всякакви прогнози са неуместни. Непредвидимостта всъщност е голям проблем на българската политика. Приличаме



на ония вълци, чиято съдба зависеше от случайността -



ще се явят ли пред Местан, няма ли; ще стреля ли той, или ще се почеше нейде и ще изтърве момента. Какви ти вълци, зайци сме - в този "заешки живот" нищо не може да се предвиди, всичко може да се случи. Вземащите решения са неконтролируеми и отдавна потъпкали границите на нормалността. Заекът е господар само във вицовете, на нищо не може да се надява освен на случайността. Всичко това рефлектира и върху политологията като наука, върху честния стремеж (доколкото го има) да анализираш и прогнозираш процеси. Какво да анализираш - размислите на премиера, който рита мач, докато му променят конституцията; или да прогнозираш среднощната банкетна реч на един подпийнал човек. Политологията е изследователска наука, но тя не изследва бита на донове и кръстници.

Големият въпрос за българската вътрешна политика през 2016 г. ще е кой ще спечели президентските избори и



ще има ли предсрочни парламентарни



Прогноза, както казахме, няма как да се направи, но може да се посочат факторите, които ще предопределят тези събития. Спираме се на публичните процеси, защото задкулисието е предмет на други жанрове.

На първо време от значение са турбуленциите в ДПС - дали реално ще доведат до разцепление, или Доган чрез "тройката консули", а по-късно и чрез нов лидер (може би сам?!) ще овладее партията. Роенето на депутатската група е факт, но с по-голямо значение е хомогенността на електората. ДПС и друг път се е цепило, Местан, ако направи нова партия, няма да бъде първият. Но след оттеглянето на Доган (поне до момента) ситуацията е различна. Може ли ДПС сега да опази привържениците си - това е въпросът на въпросите за ДПС. Той касае и изборите - дори да запази електората, движението няма да е в кондиция през 2016 г.;



това смъква цената му в президентските пазарлъци,



а и го изключва от редицата на желаещите предсрочни парламентарни.

Един от лидерите на Реформаторския блок Радан Кънев вече обяви, че ще прави "дясна алтернатива" на управлението, и случващото в дясното пространство е вторият фактор, който ще определи събитията през 2016 г. Кънев сам по себе си е слаб, но отново е на площада. А там са протестиращите за съдебна реформа. Вече вървят предположения, че проектът, замислян от Кънев, ще бъде в сътрудничество с протестиращите граждански групи. В следващите седмици предстои доклад на Европейската комисия, който няма да бъде позитивен за правителството, в парламента пък ще се гледат съдебният закон и т.нар. антикорупционен. Не е трудно да се прогнозира, че резултатите няма да са според очакванията на площада. Инициативата "Кънев - кандидат-президент" е част от формирането на този проект. Лозунгът му ще е "Съдебна реформа". Проектът не е за подценяване предвид успешния вече опит на площадния натиск.

Третият фактор, разбира се, е Бойко Борисов. От неговото решение ще се кандидатира ли за държавен глава



зависят и президентският вот, и евентуалният парламентарен



Трябва да се съобразява с поне три посолства, коалиционни партньори, протестиращите (не само пред съда - ето, застудя, възможно е пак да има недоволство от тока), главния прокурор (хич не е за подценяване - историята познава драматични разриви), както и от изхода на епичната корпулентна битка край ДПС. Не му е лесно. На нас - още по-малко - до там се докарахме, че настоящето и близкото ни бъдеще (поне!) зависят от Бойко Методиев Борисов.

Другото важно ще го научаваме от емисиите с чуждестранни новини. Не е шега. Светът толкова се обърка, че дори България му стана важна.