Отишлият си онзи ден голям рокаджия Дейвид Боуи обяви още през 70-те на миналия век на всеослушание: "Аз съм гей и винаги съм бил такъв." Което в онези времена още можеше да скандализира. Той затова го и направи, защото и чист гей не беше; беше би и полисексуален, каквото и да значи то. (Бих предложил термина "мултисексуален", ама се въздържам; някой може да го изтълкува като задявка с висши ценности.)
Скандалът като такъв е част от мултикултуралния свят, защото разширява границите на приемливото и едно по едно зачерква табута. Освен това добре продава, когато става дума за бизнес, а за бизнес става дума почти винаги - както в този свят, така и други негови модификации. В мултикултуралния свят този процес математически можем да обозначим така: С + С1 = РОС + ИИ = ПЗ. (Където С е събитие, С1 - скандал, РОС е разширено обществено съзнание, ИИ - икономическа изгода, пък ПЗ е промяна на законодателството.) Промяната на законодателството обаче прави тъй, щото С1 престава да е скандал, а са нужни П2, П3, П4 и така нататък томува, който е петимен да скандализира занапред.
Просто табутата се изчерпват.
Днес сме свидетели на спор. Едната теза e, че мулти-култи моделът ще обезпечи хармонията в света на бъдещето, че този свят ще бъде като един космически пъб, взет от фентъзи продукциите на Холивуд. Във въпросния пъб влизат всякакви - триглави, петкраки, зелени и пембени създания с чудати форми, вътре си пият кротко ичкията и си бъбрят мирно. И всички, макар извънредно шарени, са доволни. Всички говорят английски все пак и си плащат консумираното с валидни карти, това е условие сине ква нон за мира и хармонията, но иначе мулти-култито е куул, сиреч перфектно.
Другата теза е, че мулти-култи идеята се провали, че вследствие нейната либерална изнеженост нашият свят - разбирайте Стара Европа, съвсем скоро ще падне жертва на етническо нашествие и ще бъде завладян от чужди и примитивни варвари, придошли от югоизточни дестинации. Събития като това в Кьолн, където вече над 500 жени се ожалиха, че са станали обект на сексуално нападение от близо 1000 троглодита, не просто наливат вода, а направо леят водопади в тази мелница. Привържениците й са за възраждане на националните държави и тяхното укрепване. Другояче казано - повече и по-силна полиция, стени и мрежи по границите, повече репресивни закони и възстановяване на някои табута. Този процес вече тече в страни като Унгария.
Ти за кое си, ще попита някой, чакал и недочакал дотук недвусмислена подкрепа на своята позиция от мен. Ще кажа и това, спокойно. Първо смятам пак да поясня, че не смятам конфликта нито за сблъсък на религии, нито за "нашествие на простите варвари към богатия Рим". Тези елементи присъстват като новинарски интерпретации, но не са същност. Същността е в самото наличие на "прости варвари" и "Рим", които напредъкът на технологиите и глобализацията изведнъж сложиха на една плоскост. На практика "мулти-култи" светът, светът на "Новия Рим", ако можем така да го назовем, се сблъсква с "моно-култи" светове, които не могат и не искат да приемат "мулти-култито". Не по друга причина, а защото заплашва техните светове с изчезване. Самият мулти-култи свят не е реално заплашен от света на моно-култито, заплашен е да отстъпи от новото си аз. Другояче казано, няма вариант да победят варварите. Тези, които виждат голям и равностоен сблъсък на цивилизациите, не са прави. Няма вариант бежанците, повечето от които наистина са бедни и наплашени хора, да направят каквото и да било, ако гражданите на Стара Европа решат да постъпят с тях нетолерантно. (В Кьолн вече излязоха групи, които започнаха да постъпват нетолерантно.) Нещо повече, невъзможен е и голям сблъсък на военни блокове, организирани по етнически и религиозен признак, който кошмар се привижда на много граждани. По проста причина - резултатът в такъв сблъсък е толкова твърдо 1:O, че просто не може да го има - все едно тигър да се сбие с невестулка. По ред причини не може - чисто военни, термоядрени тоест.
Работата е там, че като включихме тази анималистична аналогия, в момента имаме тигър, който
е решил да се откаже от кръвта,
а в бърлогата му е пропълзяла невестулка. Тигърът е пълен с желание да води вегетариански начин на живот, обременен от съзнанието за минали кървави пиршества. Иска, примерно, да стане веган. Затова не яде невестулката, която се върти около него и сегиз-тогиз го гризва по опашката, учудена от кротостта му. Самата тя обаче не е на това "ниво на съзнание" и продължава да следва естествените са наклонности - тоест търси дребни пернати за похапване. Ала пилците наоколо са клиенти в новия мулти-култи пъб, не са плячка. Пък ако опашката на тигъра замяза на невестулката на пухкаво пате, то тигърът ще си спомни, че е тигър - когато заболи. И ще цапне дребния хищник с лапа. Вариантите са два - да го цапне поправимо или да го цапне непоправимо. Няма други.
Е, в близко бъдеще ще видим тигърът да си спомня, че е тигър. А в по-далечно ще имаме тигър-веган, пилци наоколо и зайчета, може да има и невестулка, която яде само лешници. А може и да няма.
Не че съм във възторг от тази картина, в нея има и противоприродност - по нашите досегашни понятия. Но друга не виждам.
Всички тези разсъждения са правилни, ако се допусне варианта народите да продължат да се уповават на сегашните си "елити".
Според мене това време свършва, и "елитите" ще бъдат неприятно изненадани. Като бялата крава.