Ако сте млад човек и сте решили да се занимавате с политика, то се подразбира, че явно не ви бива да вършите нищо полезно в тоя широк и пъстър свят. Въпреки това обаче и вие сте хора, и вие душа носите, затова ето шепа полезни съвети относно поведението ви като начинаещ политик.

Хубаво е, преди да се захванете с политика, да имате съвсем малко работен стаж. Никой от колегите ви няма да ви вземе насериозно, камо ли пък да ви уважава, ако сте някакъв работяга с професия. А най-добре е да нямате нито един ден работен стаж, тогава възможността да станете шеф на агенция, зам.-министър или дори премиер драстично нараства. Да, трудно е да не сте работили нищо никога и да поддържате добър стандарт, но все пак кой е казал, че трябва да бъде лесно? В крайна сметка политиката не е за слабаци!

Научете се никога, наистина никога, да не давате конкретни отговори. Занапред именно от това ще зависи абсолютно всичко в живота ви. Дори да ви попитат колко е часът и да имате часовник, тренирайте и не отговаряйте нищо конкретно... нещо от сорта на - "Вижте, аз много добре знам колко е часът, но по-важното в случая е съвсем друго, тъй като часът в крайна сметка е нещо обширно, да, тук може да е еди-колко си, но, да речем, в Буенос Айрес в този момент нещата няма да седят точно по този начин, не ли?" Хубаво е да добавите и нещо абстрактно-мистично като например - "не мириша на чесън и времето не ни принадлежи" или да речем - "ние сме във времето и времето е в нас, но все пак времето е наше".

Обещавайте постоянно. Дори някой да не ви иска нищо, пак му обещайте таблет. Както и линейки с бързината на куршуми, немско здравеопазване, но на български език, сто хиляди милиона нови работни места... Прегърнете пенсионер, покажете му небето и му кажете, че именно до там ще качите пенсията му... Целунете дете, гальовно го наречете "калпазанин" и го щипнете по бузката - дори да си има някакви там майка и баща, пред телевизионните камери вие ще сте неговия бащица! Разбира се, никога не спазвайте обещанията си, то те за това се и дават. В същото време не падайте и по гръб - като ви попитат защо, аджеба, сте такъв кретен, смирено отговорете - "Не съм обещал, а казах, че ще направя всичко по силите си, но ситуацията в страна просто не позволява..." Ето и примерно изречение - "Да, преди изборите обещахме да не вдигаме местните данъци и такси, но ситуацията в страната и световната криза просто не позволиха това". Точка. По този начин сте виновен не вие, а подлата ситуация в страната и международното положение. Тук, естествено, не забравяйте строго да отбележите, че тази ситуация всъщност не сте я направили вие, тази ситуация сте я наследили и полагате максимални усилия... Което ни отвежда и до следващата точка:

Постоянно и без много да му мислите обвинявайте за всичко "предишните". Не се притеснявайте, така и така като паднете от власт, следващите ще обвиняват за всичко вас. Това е един вид колегиален политически кръговрат, от който никой никога не е пострадал. Освен избирателите ви, разбира се, но те нямат значение в момента, а и по принцип.

Последно, но не по важност, е едно неписано вътрешноучрежденско правило - поддържайте добри отношения с надзирателите в затворите, а ако ситуацията в страната позволява, дори им вдигайте периодично и заплатите. Хубаво е с тези момчета и шефовете им винаги да сте на "ти", тъй като колкото и невъзможно да ви се струва, в крайна сметка никога не се знае няма ли да се озовете при тях накрая. Дори в най-добрите френски семейства се случва жената да забременее от съпруга си и да роди бяло дете.