Сигурно самият министър-председател е забравил вече заканите си от края на септември за твърди действия срещу катастрофите с жертви. Тогава той даде 4-дневен срок на министрите си да му измислят "проект с драстични мерки, които да доведат до спиране на убийствата на пътя". Борисов предлагаше, който се качи пиян в колата и убие човек при катастрофа, това да се счита за предумишлено убийство. Обяви се и за това на всеки хванат без книжка да му се конфискува колата за една година.

За да оправдае драстичните си предложения, министър-председателят обяви, че дори войната в Афганистан взема по-малко жертви годишно в сравнение с жертвите в България. По негова поръчка здравният министър извади статистика как държавният бюджет се товари с десет хиляди инвалиди на година, пострадали при катастрофи. Изводът беше, че няма икономика, която да издържи на това.



Новите мерки срещу касапницата на пътя така и не се случиха



Но пък излязоха данните за ситуацията с жертвите през миналата година и тя се оказа много тревожна. За поредна година се запази негативната тенденция - загиналите са 680, което е повече от последните поне три години. Получава се така, че колкото повече и по-емоционални са заканите на управляващите, толкова жертвите на пътя са повече. Очевидно само с приказки не става. Броят на загиналите при катастрофи само за последните 20 години е равен на жителите на един средностатически български град. Почти няма дни без жертви, но апатията на управляващите е безгранична. А става дума за трагедии, чието предотвратяване е напълно възможно.

Най-важната причина вероятно е опасната смес от корупция и бездушие. Свидетели сме на повтарящо се поведение на хора, които безобразничат по пътя, карат пияни, плащат подкупи, като нарушат правилата на движение, плащат и на инструкторите, за да се сдобиват с книжки или да си възстановяват точки. В същата графа са и изпитващите, които осигуряват свидетелства за правоуправление на хора, които очевидно не умеят и никога и няма да се научат да карат, само и само за да вземат неколкостотин лева повече. Следват катаджиите, които вземат рушветите и спасяват провинилите се.



На финала на тази порочна верига са политиците



с техния манталитет на богоизбрани. И те само говорят, а не правят нищо.

Нима нещо се промени с корупцията на пътя например? Нищо. Не по-малко страшно е и че съществува почти пълна безнаказаност, включително и в съдебна фаза, където процесите се точат с години, за да се стигне до условна присъда за причинена смърт дори на няколко души. Пълна трагедия е и налагането на административни наказания - наскоро стана ясно, че има 90 000 наложени глоби, които не могат да бъдат събрани, защото остаряло законодателство дава възможност на нарушителите да избягват тези процедури. И когато дори веднъж се отърват от плащане на глоба, тези шофьори стават още по-нагли.

Трябва да се подчертае, че корупцията не е само в КАТ, а и при даването на шофьорските книжки, при техническите прегледи, при разрешителните за таксита, маршрутки или товарни камиони, по делата за катастрофи, при вещите лица, при лекарите и медицинските сестри, които подменят кръвни проби за алкохол. В общи линии навсякъде. И тогава не е чудно, че на пътя има агресия, безпардонност, високи скорости и много, много смърт.

Всички толкова са свикнали с действителността, че



разкритията за корупция и нередности не трогват никого



Няколко пъти бе разкрито колко пробита е системата за обучение на шофьорите, как се купуват изпити и книжки. Няма индикации нещо да се е променило. Десетки хиляди шофьори биват залавяни всяка година да карат без книжки - или изобщо нямат, или са им отнети за определен срок. И това не плаши никого.

Жертвите растат като при епидемия, а ухото свиква с тази информация. Така се формира манталитетът на безразличието. Сухите полицейски статистики са пълни с клишета като: "недооценяване на пътните и атмосферните условия", "движение с несъобразена и превишена скорост", "несъобразяване на скоростта от страна на водачите със състоянието на пътните настилки", "недооценка от водачите на собствените възможности и тези на управляваното МПС и техническата му изправност", "управление в нетрезво състояние в късните вечерни часове". Зад тях обаче се крият смърт, съсипани животи, тежки семейни драми, инвалидност. Свикнахме, че тук е така, за разлика от чужбина, където дори недисциплинираните спазват нормите заради неизбежността на тежките наказания.

От катаджийските баналности излиза, че контролният орган,



на който се плаща, за да има ред на пътя, се оправдава с нарушителите



Кой е отговорен, че масово се вземат книжки срещу пари, а не със знания и умения? Че по пътищата на страната карат хора, които не разпознават пътните знаци? Че наглостта на платилите подкуп расте, се вижда от рецидивите - шофьорите, които газят хора, често имат предишни нарушения. За безнаказаността им принос имат и прокурорите, които често пропускат да арестуват убийците на пътя.

Вместо да се спазва стриктно законът и такива хора да бъдат принудени да си плащат солидно за наглостта и безотговорността, полицията вдига ръце, а премиерът си прави пиар, твърдейки, че иска драстични промени. Неговата работа е не да иска, а да действа и да накара полицията, която му е подчинена, да е безкомпромисна към убийците. Не да се възмущава от автогонките, а да не ги допуска. Не да обяснява какъв ефект щяло да има, "като се напълни паркингът на жандармерията с ферарита и поршета", а да внася смислени законопроекти в парламента. Защото най-реалното и непоправимо са убитите на пътя.