Пиесата на Шекспир "Укротяване на опърничавата" е комедия. Комична е и заканата на Европейската комисия да вкара Полша в правия път на върховенството на закона. На първо време Брюксел ще я провери как изглежда, а Варшава изпреварващо му каза да си гледа работата. Откъде такава дързост? Повечето коментатори сочат Унгария като източник на лошия пример за Полша, но и България има съществен принос.

Както във всяка пиеса и тук има завръзка, кулминация и развръзка. Завръзката се нарича



"Копенхагенска дилема"



Макар и да е загадъчна, в Дания няма нищо гнило, а столицата й даде името си на Копенхагенските критерии за членство в ЕС като домакин на срещата на върха през 1993 г., когато пролича, че има риск в европейската кошница да попаднат "гнили ябълки" от групата на страните кандидатки. Главният от трите Копенхагенски критерия е правовата държава (другите два са функционираща пазарна икономика и готовност да се спазват правилата и стандартите в ЕС). Точно заради недостатъци по първия критерий България и Румъния бяха отделени от групата на 12-те държави от Петото разширяване на ЕС и бяха приети след другите с тригодишно закъснение през 2007 г.

Двете държави бяха първите, които изправиха ЕС пред дилема: ако страна кандидатка се държи прилично съгласно Копенхагенските критерии до влизането си в съюза, какво да се прави, в случай че след това започне да ги нарушава? Тъй като готовността за членство на България и Румъния будеше съмнения до последния момент, бе въведен само за тях специален механизъм за последващо наблюдение, който действа и сега. Поредният доклад от него ще бъде огласен на 27 януари. За България е сигурно, че ще направи същите констатации като в началото, но вероятно в по-строг тон, защото нито съдът се е реформирал, нито главатарите на организирани престъпни групи са влезли в затвора, нито корумпираните политици и магистрати са разобличени. За разлика от нея Румъния се постара да придобие образ на правова държава, където



върховенството на закона важи не само за бедните



"Механизмът за сътрудничество и проверка" (МСП) капсулира България и Румъния в ЕС като особен случай и успокои останалите страни в съюза, че при нужда могат да го използват за налагане на санкции. Така например някои от тях се позоваха на него, за да им откажат пълно членство в ЕС, като не ги допуснаха в Шенгенската зона. По-труден се оказа натискът върху държавите, приети без никакви ограничения.

Евросъюзът имаше известен опит с Австрия, която през 2000 г. допусна в правителството си крайнодясната Партия на свободата на покойния вече Йорг Хайдер, сочен за ксенофоб и антисемит. Като наказание ЕС наложи дипломатически санкции на Австрия, които обаче не можеха да се опрат на достатъчни правни основания в договорите. Въпреки това натискът подейства, Хайдер скоро подаде оставка като партиен лидер, а още на другата година Договорът от Ница (приет през 2001 и влязъл в сила през 2003 г.) внесе поправка в чл. 7 на Договора за ЕС, който предвижда



най-страшното и неприлагано никога наказание



- отнемане на правото на глас на държава, нарушител на правовия ред. Въведен бе предупредителен механизъм (официално предупреждение към нарушителя) като първа стъпка към налагане на крайната санкция.

Като страна от групата на "старите демокрации" Австрия бе призована да не се излага пред кандидатките от Източна Европа, които точно тогава много се стараеха да изглеждат порядъчни, за да влязат в ЕС през 2004 г., както им бе обещано. Но поправката в наказателния механизъм остана за плашило на "новите демокрации", които все още будеха известно недоверие. Разбира се, като всяко чучело и това бе по-скоро смешно, отколкото страшно.

През 2010 г. Унгария се хвърли в обятията на десноконсервативната партия Фидес, а нейният лидер Виктор Орбан се почувства толкова силен с конституционното си мнозинство в парламента, че започна да гледа високомерно не само на правовия ред в страната, но и в ЕС. Първата му работа бе да смени конституцията за свое удобство и да неутрализира Конституционния съд, като даде на сънародниците си само един месец за дебат. С новия основен закон той се отказа от всички важни законодателни промени, които Унгария въведе заради влизането си в ЕС. След налагането му той продължи да си търси властови комфорт и внесе още пет поправки, които задушиха всякаква вътрешна критика, включително и в медиите, като подчиниха всички власти на правителството, т.е. на премиера Орбан.



"Лошото дете" Унгария показа,



че в ЕС може да се лудува на воля, защото възпитателите не са страшни. През лятото на 2012 г. набра дързост и Румъния, където лявото правителство на Виктор Понта (вече обвиняем за корупция) тръгна смело по стъпките на унгарския Виктор. И то удари Конституционния съд, погна медиите, преправи неудобни закони и въобще започна да нагажда правовия ред по своя мярка (както става сега в Полша). Понта остана само с един приятел сред европейските лидери - председателя на ПЕС Сергей Станишев, - а Европейската комисия настръхна и му даде 6 месеца срок да се поправи по списък с 11 задачи. За разлика от Унгария тя разполагаше по отношение на Румъния с МСП и се възползва, за да я вразуми. Инструментът даде резултат и както се вижда, Румъния сама се отърва от корумпирания си премиер, който вече е клиент на правосъдието.

Поучена от своите слабости, Европейската комисия се захвана още през 2013 г. да изработи "Рамка за върховенство на закона в ЕС", която бе приета през 2014 г.



Тя очерта в три етапа



предварителната процедура за приложение на чл. 7 от Договора за ЕС, за да не изглежда само като хипотетична заплаха.

Първият етап е проверка дали има "очевиден риск от тежко нарушение", който би прераснал в системна заплахата за върховенството на закона в някоя държава. При наличие на ясни признаци ЕК може да започне "процедура преди член 7" чрез диалог с тази държава.

Вторият етап е оценка на ЕК, когато се проучва всичката събрана информация. Целта е да се разбере дали съществува системен срив, засягащ целостта, стабилността и доброто функциониране на институциите и механизмите в държавата, от които зависи върховенството на закона. Рамката на ЕС не се занимава с отделни ситуации или изолирани случаи на нарушаване на основните права или на съдебни грешки. Ако оценката установи системен проблем, ЕК изпраща "Становище относно върховенството на закона", което представлява предупреждение за държавата.

Третият етап след отговор на провинилата се държава е препоръка на ЕК. Тя изисква от държавата да реши набелязаните проблеми в определен срок и да информира ЕК за предприетите стъпки. Препоръката се разгласява, за да има колективен политически натиск над заинатилата се държава.

Удължаването на предварителния етап има за цел да убеди държавата сама да се поправи, защото



прилагането на санкция е много трудно



съгласно чл. 7 от ДЕС. За да бъде задействана наказателната процедура, тя трябва да бъде поискана поне от една трета от страните членки (7 държави), от Еропарламента или от Еврокомисията. При съгласие от Европарламента Европейският съвет трябва да реши с 4/5 от гласовете да изпрати препоръка до визираната държава, но след като я изслуша. Последният етап е Съветът да гласува с единодушие за налагане на наказание по чл. 7, но пак след съгласие на Европарламента. Наказваната държава не участва в гласуването. След като тя се поправи, наказанието се отменя с квалифицирано мнозинство, но без да се брои нейният глас.

Започналата на 13 януари предварителна процедура срещу Полша ще се точи с години и през това време правителството може да се смени и проблемът да отпадне от само себе си. Освен това Унгария се притече веднага на помощ на сродната по съдба Полша и заяви, че ще наложи вето, ако се стигне до гласуване за наказание. Базираното в Брюксел електронно издание "Политико" писа, че при това положение единствената възможност да се стигне до санкция е като се накажат едновременно Полша и Унгария, така че и двете да не участват в гласуването. Но това е абсурд. Варшава не само не трепна, но



показа зъби и нокти на критиците си,



като бе особено остра срещу германските политици. Председателят на Европарламента Мартин Шулц (германски социалдемократ) бе заклеймен заради думите си, че управляващата партия в Полша "Право и справедливост" води към "опасна путинизация на европейската политика". А комисарят за дигиталната икономика Гюнтер Йотингер (християндемократ), който се възмути, че Варшава мачка държавните медии, бе наречен "глупав" от правосъдния министър Збигнев Жобро. "Подобни думи, изречени от германски политик, събуждат възможно най-лошите спомени в поляците. Също и у мен като внук на полски офицер, който през войната се е бил в нелегалност срещу "германския надзор", каза министърът.

В тази обстановка представете си колко ще се разстрои България, че още един доклад от Брюксел ще й каже колко се разминава с европейските представи за правова държава. Нейният инат да се поправи тепърва ще черпи вдъхновение от нови съмишленици.