|
| *** |
- Ела - вика - да помагаш. Повече сам не мога!
Влязох у тях и гледам - на пода лежи един огромен вързоп, добре пакетиран, пристегнат с ремъци.
- Трябва - вика - да го изнесем оттук, ще го сложим отзад, на полянката.
- Ти - питам го - да не си утрепал жена си?
- Не - вика, - макар че отдавна трябваше да го направя. Досега да съм я излежал в пандиза.
- Кво е това, бе?
- Ще правя паметник! - отговаря ми съседът. - Това е само дърво, от което ще издялкам паметника, класно е, едва го уредих. Мислех вътре да го направя, ама у нас е тясно, губя перспективата. Давай да носим навън!
Вързопът е тежък, едва го влачим, но успяваме да стигнем до поляната. Поемам си дъх и му викам:
- Какъв паметник ще правиш? Няма хляб в тая работа! По-добре е да намерим нещо за вторични суровини. Нали знаеш, че желязото се кове, преди да се предаде за скрап?
Съседът вика:
- От желязо не мога нищо да направя. Най-добре е да е от мрамор или гранит, ама къде ти такива материали с моята заплата! Това е дърво, ще правя статуя от дърво.
- Какво ще правиш?
- Статуя на премиера! Да си го имам - здрав, непоклатим и непроменим, в цял ръст!
- Стига, бе! - шашнах се аз. - Малко ли го гледаш по телевизора от сутрин до вечер, та си се замъчил за него и на статуя ще го дялкаш! Вземи си негов портрет, дават ги на килограм!
Съседът ме гледа съжалително.
- Никак не ги разбираш нещата, язък!
- Кво има да разбирам, бе! - питам го. - Телевизорите денонощно дават премиера, ако отвориш вестниците - и там са турили портрета му през страница! Можеш да го видиш как инструктира хирурзи преди операция или дава съвети на овчари за млеконадоя. Можеш да го видиш на селския стадион или в разните европейски комисии. Имаме изобилие от премиер. И след всичко това ти ми казваш, че той ти липсва и ще си го правиш на статуя. Кое точно не разбрах?
Съседът кротко ми обяснява:
- Не схващаш най-важното. Това, което срещаш по десет пъти на ден, не е премиерът, а образът на премиера. Ще го видиш строг и справедлив, когато говори пред студенти. Или ще бъде ядосан и вбесен, когато трябва да плаща пенсии или да вкара в пътя независимия съд. Или пък е свит и плах, когато е по разните европейски форуми и сред чуждите началници. Показват го тих, когато се черкува или като истински велможа, когато наказва особено своите хора! Щастлив и усмихнат е само на стадиона, когато и двата отбора му помагат да вкара победния гол. Да, има известно изобилие от премиер. Но това е друг човек, медиен, така да се каже. Затова реших сам да издялкам образа на премиера на статуя.
- Това ще бъде образ - продължава той, - който всички ние сме виждали поне веднъж. Строг, справедлив, мъжествен, добър. Ние за този образ тичаме да гласуваме, а не за разни други негови отражения. Когато свърша работата си, ще спра всякакви телевизии и медии и ще си гледам само статуята. Защото вече без неговия лик няма живот.
Викам му:
- Не разбираш ли, че това, което ще направиш, също ще е нереално, защото в този образ, които ти го искаш, той се явява само от дъжд на вятър - по време на агитация, в дни на избори. Малко хора го помнят такъв.
- Убеден съм - казва, - че на народа е нужен вожд. Не е лесно да се луташ сам без другар.
- Ти - викам му - гледай да не объркаш образа. Че после знаеш къде ще ти я монтират статуята, пък и не само на тебе.
Съседът клати глава:
- Знам. Но ако не съм аз, друг ще я направи. Знаеш какви са хората!
Знаех вече.