|
| Димитри Иванов |
* * *
Моят приятел Джейката (Владимир Джейков) бил бедно момче от Княжево, срещу левче пишел домашните на съучениците си. Нямал баща, майка му перяла, чистела и готвела при германския консул; когато Бекерле беше пълномощен министър, Джейката водел на киндергартен близначките на консула. Те се привързали към него, ревнали той да е с тях и в Дойче шуле; консулът отстъпил пред молбите на жена си и сълзите на дъщеричките си, вкарал и Джейката в немското училище, което беше на канала на Перловската, Джейката го завършил с отличие, после издържал изпит за военен авиатор, защото бил много як, надул 6.5 литра на спирометъра, с остро зрение, бавен пулс, 95 кг мускули при ръст само 172 см (за кавалеристи, подводничари и военни летци не приемаха дългучи). На втората година го насочили към школа на Луфтвафе, където го обучили за пилот на пикиращ бомбардировач щука (Junkers 87 Stuka). Първото му впечатление от Германия било, че там курсантите не са с ботуши и партенки като в България, а с боти и чорапи. След войната станал преводач в БТА. По някое време поискали всички да покажат дипломите си, Джейката не представил своята. Когато му казали, че ще го уволнят, ако не я покаже, той я показал и пак го уволнили. Тя била пилотски "бревет" от Луфтвафе, написан с готически шрифт, герба с пречупения кръст на Райха отгоре и с подписа на Херман Гьоринг отдолу.
През 1955 г. ме назначиха за преводач в БТА на неговото място. Занесох запечатани писма от моите университетски преподаватели. В тях пишело, че съм star student. Похвалите бяха незаслужени; без да искам, научавах текстовете на лекциите в ИФФ (Историко-филологическия факултет; навремето имаше такъв), понеже за да изкарам някой лев, съставях азбучника на думи и понятия в края на сборниците с лекции. Написвах всяка дума на картичка, картичките ги нанизвах на един шиш по азбучен ред. Това се казваше картотека. Сега един компютър ще направи подредбата по азбучен ред мигновено, но тогава нямаше компютри и аз работех при циклостилите на университетското издателство - като влезеш в СУ, но не от парадния вход, а откъм бул. "Руски", веднага вляво в едно обширно помещение без прозорци.
В БТА ме посрещнаха хладно, понеже бях изместил Джейката. Шефката на БТА Елена Гаврилова, жена на военен и учила в Дойче шуле, не искала да го уволнява. В досието му тя намерила, че той със щуката вкарал бомбите си точно в двете отверстия на един жп тунел, в който се криели немските танкове преди битките при Стражин, Страцин и Драва на българската армия срещу отстъпващия Вермахт. Джейката се върна в БТА реабилитиран, аз назначен след тримесечен изпитателен срок, с една дума - хепиенд. Джейката ми каза "Тази седмица сме двамата нощна смяна, хайде утре на ски" и аз "Хайде". Само че той княжевец и отличен скиор, аз не. Както и да е, трамбовахме в снега двамата до Офелиите, пихме по един чай, той преди да се качи на ските се съблече по дочени плувки с едно копче на хълбока, досущ като моите на "водняк" (воден спасител), каза да му разтъркам със сняг гърба. После започна да се трие със сняг по цялото тяло, това било германско закаляване. На мощните му гърди имаше златно кръстче на верижка.
- Никога не го свалям - обясни той - Семейството на консула го подари на майка ми, тя го даде на мен да ме пази, когато заминах за Германия. Там пърдях и инструкторите бяха доволни от мен.
- Що си пърдял?
- Щото когато пътуваш с авиолайнер и когато той набира височина или снижава, усещаш лекичко пук-пук в ушите, щото външното налягане се изравнява с вътрешното, нали. А с щуката пикираш стръмно, пускаш бомбата, тя е чувал пясък на ученията, изтегляш лоста, газ докрай, кръвта ти става по-тежка от желязо и не трябва да губиш съзнание, набираш височина и не само пук-пук в ушите, ами и пърдиш. На дайв-бомбъра, the dive bomber, това му е цялата философия.
Щях да кажа, че войната мирише, но беше студено за философстване. Сложих в моята раница прилежно скатаните дрехи на Джейката, той подскочи и се пусна шус, после закриволичи като на слалом, понеже аз изостанах. След Малинажа копчето на плувките му се отпори, те се свлякоха по единия му крак и той само по златно кръстче свърна в гората да не го видят върволица деца, които се изкачваха нагоре, учителката им на края на върволицата, щото да не изостане някое дете. Децата в началото на върволицата казаха:
- Другарко, един се пързаляше гол.
- Не е бил гол, а по гащета - поправи ги учителката.
- Батко, той беше пред тебе, кажи на другарката, че беше гол.
- По гащета беше - излъгах аз и Господ ме наказа: свърнах в гората да търся Джейката и един бор ме нокаутира, изкълчи ми левия глезен. Джейката се облече, взе моите ски и щеки в ръцете си, натовари ме на гърба си и ме свали от планината, карайки бавно ските си. Много як беше Джейката. После в поликлиниката докторът каза за мен: "Нищо му няма. Не му е счупена челюстта. Нито ребрата, само няколко пукнати. Ще му мине." Мина ми, но цял месец не смеех да кашлям, да кихам и да се смея, щото боли.
В БТА Джейката мълчеше за нашето приключение, самоцензурираше се. Но в бетеанските среди задаваха въпрос със занижена трудност: "Джимо и Джейката карали ски и един от двамата се пребил. Познай кой."
* * *
Той ми разказваше работи, които аз не знаех:
- Помня го аз твоя кръстник. Веднъж свириха тревога и заваля, аз на бегом за мушамата, а той като кресна:
- Марш в укритието! Ще те убият бе, куре!
- Кур е стара славянска дума за петел. На руски курица е кокошка.
- Добре де, нищо лошо не казах, казах само, че той се грижеше за войниците си. Спайч, после каза, че е срамота летец да го убият на земята, а не горе.
Не се сетих да го питам защо се казва Щука пикиращият бомбардировач Sturzkampfflugzeug Junkers 87. В немското илюстровано списание Signal пишеше, че със своята щука - "убиец на танкове", Ханс Рудел унищожил стотици съветски танкове. Но Signal не пишеше, че Рудел пърдял. Цензурата е лицемерна и префърцунена госпожица. Пропагандата също. Ако убиеш жени и деца, това е Collateral damage, съпътстващо поражение. Има и Friendly fire, приятелски огън. Който спира българско радиопредаване не е подлизурко, а само службаш послушковец.
- Джимо, засичам ти времето. "Ройтерс" съобщава, че в Щатите, когато си на работа, можеш да стоиш в тоалетната максимум 6 минути дневно, като се съберат отделните ти престои в клозета. - Не се бъзикай бе, Джейка.
- Ама прочети, че така пише.
- Вярно. Виж какво пише Франс прес.
Телеграмният текст беше, че четирима северноафриканци се изредили на едно френско момиченце и се оправдавали, че те "ту ле катр о кюл" - и четиримата в дупенцето. Не го дефлорирали, сиреч нищо лошо не са му направили. Мюсюлмански възглед. Мултикултурализмът беше млад. Блажени години, Рок'н ролът беше млад. Лада Галина беше Гада Ладина.
Тя емигрира в САЩ 62-годишна, влезе под кожата на Кондолиса Райс, която стана държавен секретар на САЩ, влизайки под кожата на президента Буш-син, който стана президент чрез изборната фалшификация на брат си Джеб във Флорида. Преди да отлети от България, Галина гласува за някакъв пловдивски бракоразводен адвокат, който стана президент, понеже цар Киро от Катуница каза на циганите да гласуват за него. По света и у нас политиците са хвалипръцковци, фанфарони и крадци. У нас едно крадливо Величество каза, че една компания се оправя за 800 дни и той ще оправи България за 800 дни. Сега един крадльо плебей не управлява като CEO*, а като главатар на шайка и ние сме първи в Европа по бедност, обезлюдяване и престъпност.
Мили Боже. Ти си майтапчия! Мислех, че има само сатанински смях. Вече те харесвам. Ама моля ти се, не затривай България. Загубихме два милиона българи, индустрията си, енергетиката си. Сега нашето небе харизваме, мнозинството дУпетати Assholes* гласуваха за NATO air policing. Скоро и наши земи ще загубим. Кво вадис? Къде отиваме? Какво ще остане от нас? От далматинците, останали само песните им. Една българска песен ще продължи да се носи в Космоса? Каква поезия! Не ща поетичен залез.
------------------------------------------------------------------------------------
* CEO - Chief executive officer
**Asshole - дупка на задник, US slang
DI copyright
|
| Щуката "убиец на танкове"на Ханс Рудел е на ски, понеже той воювал на Източния фронт. Списание Signal премълча, че той пърдял, когато след пикиране литвал към небето. |
|
| ----------- |
.
