На 80% от българите се пада доход под 801 лв. на месец. Бедните българи, които не успяват да надхвърлят линията за бедност от 286 лв., са 1.5 млн. души и заработват едва 7% от общите доходи в страната. Образованието е по-решаващ фактор за доходите от вида на населеното място, като наличието единствено на начално образование е равнозначно на присъда за бедност.

Такива са основните изводи от проведено от Института за пазарна икономика изследване на бедността у нас, представено за дебат вчера. Изследването се фокусира върху два основни фактора, свързани с доходите - образование и заетост, като използва данни от индивидуални анкети на НСИ за доходите и условията на живот от 2013 г. и предоставя повече разрези от традиционната статистика. Какви зависимости се открояват при анализа на данните и от какъв модел изхожда проучването?

Изследването залага на модел, който търси профила на средния българин. За целта е отчетен броят на бедните хора у нас под линията на бедност - 1.5 млн. души, или 20% от населението. Изхождайки от това, в горната скала на доходите е обособена група на заможните - 1.5 млн. души с най-високи доходи. Така в средата остават хората, за които се приема, че представляват средна по доходи група, след обособяване на 20-те процента най-бедни и най-богати.

Изследователите са нарекли условно тази група "средна класа". За тези 60% от обществото е установено, че заработват 53% от общите доходи. Самите им доходи се разпростират в диапазона от 286 лв. - линията на бедност, до 801 лв. (използван е така нареченият еквивалентен доход, който мери среден доход на член от средно домакинство). 20% бедни заработват 7% от общите доходи, а 20-те процента заможни, за които по този модел излиза, че започват с доходи от 801 лв. нагоре, изкарват останалите 40% от дохода. На базата на така изготвената крива на доходите от екипа на изследването твърдят, че у нас не може да се говори за "безкрайно влошено неравенство".

Изследването показва интересни зависимости между образователен статус, заетост, доходи, вид на населеното място. Данните показват еднозначно, че образованието е факторът с най-голяма тежест.



Бедност и заетост



При хората, които имат работа (обхванато е населението над 16 г.), под линията на бедност са 9.2%. При безработните лица делът на бедните е 43.1%, 26,6% са пенсионерите с доход под 286 лв., 25.8% са неактивните бедни. Според анализ на ИПИ тези данни показват, че наличието на работно място те вади над линията на бедност. Дори и при заетите обаче рискът от бедност става висок, ако наличното образование е ниско. Така например заетите с основно образование съставляват общо 11% от всички заети, като 30% от хората, попадащи в тази група, са бедни. Заетите с начално образование са 2.7% от всички заети, но бедните сред тях са 58%.

Най-рисковата по линия на бедност група при отчитане на фактор икономическа активност е групата на безработните. Безработните с ниско образователно ниво - основно и начално образование, съставляват 37.5% от всички безработни. 83% от безработните с начално образование са бедни, при тези с основно образование бедните са 60%. При безработните с висше образование доход под 286 лв. имат 13%.

Любопитни са данните при пенсионерите с ниско образование - начално. При тях средният доход е 338 лв. и надхвърля средния доход на заетите със същото ниво на образование - 276 лв. Според ИПИ това се дължи на ефекта от солидарния характер на пенсионната система и залагането на минимални пенсии.

Впечатление при групата на неактивните прави делът на хората с висше образование. 62 хиляди души с висше образование не си търсят работа и въпреки това отчитат среден доход от 948 лв., а бедните сред тях са 2%. Това показва, че тези хора разчитат на странични доходи.



Бедност и образование



Образованието е факторът с най-голям ефект по линия на риска от бедност от включените в изследването, става ясно от данните. От всички хора с начално и по-ниско образование на възраст над 16 години в групата на бедните попадат 59.8%. При хората с основно образование бедните съставляват също солиден дял - 36.9%. При хората със средно образование този дял пада рязко - на 12.7%, 4.7% са бедните сред всички висшисти у нас над 16 години.

Виждат се и големи разлики в нивото на доходите на заетите в зависимост от образователния статус. Тук отново изпъква ниският среден доход при заетите с начално и по-ниско образование - 276 лв., на практика под линията на бедност. Едно образователно ниво нагоре средният доход вече е 420 лв.



Бедност и населени места



България е страна на сериозни регионални различия и това е поредното изследване, което го онагледява. 33.8% от българите, които живеят в малки населени места, попадат в групата на бедните. При големите населени места този дял е 10.6%, при средните населени места - 21%.

Картината остава мрачна и ако се отчете заетостта. Работещите в малки населени места изкарват много ниски доходи, като под линията на бедност при тях подадат 18%. За сравнение в големите населени места групата на бедните, които работят, е 4%. В средните по големина населени места бедни са 10% от трудещите се.

И тук при групата на пенсионерите се наблюдават по-малки различия в доходите, както при образованието. Това отново е ефект от солидарната пенсионна система. Изследването навлиза в подробни детайли и по линия на младежката безработица (пълна информация има на сайта на ИПИ http://www.ime.bg).



Изводи

Един от основните изводи на изследването е, че проблемите на бедността са прекалено големи, за да се решават с разходни политики. При заработен от домакинствата 32.5 млрд. лв. доход нуждата от допълнителни средства се оценява от самите тях на други 19 млрд. лв., които няма как да дойдат единствено през преразпределение, твърдят без навлизане в повече детайли авторите на проекта. Те правят и извод, че разговорът за бедността следва да е по-малко разговор за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите и повече разговор за образованието и пазара на труда. Методологията обаче породи редица критики. Моделът, по който се определя коя е "средната класа" у нас, предизвика забележки, че картината се окрупнява прекомерно и изкривява. Така например прекалено големият брой бедни при приложения подход води до обособяване на нереалистично голяма група заможни и не дава възможност да се оцени тежестта при наистина богатите. Изследването си поставя ограничена цел да изследва точно определени фактори - като образование и пазар на труда, и не изчерпва в пълнота проблема с бедността.