Напук на очакванията за конфликти и скандали Националната мюсюлманска конференция - най-висшият ислямски форум у нас, премина тихо и почти скучно. Присъствалите бивши и настоящи шефове на ДПС си седяха кротичко и внимаваха погледите им да не се кръстосат. Досегашният главен мюфтия Мустафа Хаджи беше преизбран в духа на традициите - с пълно единодушие. Делегатите кротко гласуваха и промените в устава на мюфтийството, предложени от ръководството. Ако не беше молитвата в началото и постоянното цитиране на Корана, човек би си помислил, че е на банален партиен конгрес.



Това спокойствие обаче е измамно



Мюсюлманското вероизповедание в България е същински гордиев възел от проблеми, на който се обръща внимание само когато нещо в родната политика се обърка. Трябваше да се случи разколът в ДПС миналия декември, за да се обърнат всички погледи към Главното мюфтийство. При това единствено в контекста на битката между разните партийни котерии. И не става въпрос само за кръга медии около ДПС, които замесиха мюфтийството в масираната си кампания срещу "протурската политика" на бившия партиен шеф Лютви Местан. Нито за самия Мустафа Хаджи, който неблагоразумно отиде на възпоминание на възродителния процес заедно с Местан и турския посланик Сюлейман Гьокче. Фитили започнаха да палят и други заинтересовани страни. Най-напред изскочи бившият глава на вероизповеданието Недим Генджев, който не прекъсва опитите да си върне загубеното през 2011 г. управление на мюфтийството. "Тези, които участват в конференцията, ще участват и в създаването на новата партия на изгонения от ДПС", прогнозира Генджев. И протестира срещу "чужденците" в българските джамии. В същия дух се обади и уж напусналият политиката експремиер Иван Костов. Той обяви, че различните крила в ДПС се опитват да използват мюфтийството като политически инструмент, и предупреди срещу мощното влияние на Комитета по религиозните въпроси на Турция (Дианет). Така протеклите медийни сражения през последния месец очертаха тясната рамка, в която българските политици разглеждат исляма в България - той е някъде между Доган, ДПС, Местан и Турция.

Не че трябва да махнем с ръка и да изключим тези фактори от уравнението, напротив. Безспорно е, че



има нещо дълбоко нередно във влиянието



на южната ни съседка върху българската мюсюлманска общност. Активната дейност на служители на Дианет и трите милиона лева (официална) годишна помощ, която мюфтийството получава от турското правителство, подхранват съмненията, че комшиите скришом разширяват влиянието си в България чрез вероизповеданието. В същото време нашата държава не прави нищо, за да контрира това развитие - нито чрез подкрепа за ислямските религиозни училища, нито чрез строг контрол върху чуждестранните религиозни емисари. Така нито паричният поток от Турция ще спре, нито хората на Дианет ще прекратят работата си. Когато комшията ти е запуснал нивата си и не ти пречи да я ореш, естествено че ти ще го правиш. И ще береш плодовете. А за нас ще остане трънакът - училища, в които не знаем какъв ислям се преподава, и мюсюлманска общност, която гледа на Турция с повече надежда и вярност, отколкото към собствената си държава.

Що се отнася до ДПС, там нещата са прости. В условията на господстващата в България партокрация Догановата партия получи мюсюлманското вероизповедание като своя "губерния". Нищо неочаквано - ДПС се легитимира като политическа сила чрез ролята си на пазител на правата на българските мюсюлмани. И набира както членската си маса, така и електората си предимно от техните редици. Затова движението приема като свое естествено право да се меси активно в дейностите на мюфтийството. И никой не прави нищо, за да го оспори. Дори ГЕРБ, които имаха претенции, че ще разбият монопола на ДПС върху българските мюсюлмани. Бойко



Борисов отхвърли всякаква отговорност от себе си



с аргумента, че партиите в НС трябвало да решат въпроса за верското обучение на мюсюлманските свещенослужители у нас. Като че ли това може да се случи! Разцепеният на неизброими партийки, коалиции и фракции парламент е на крачка от пълния блокаж. Къде ти ще се затормозява с такава сложна задача.

Как тогава да очакваме, че ДПС няма да държи юздите на мюфтийството? И нещата тепърва ще се влошават, защото трусовете в партията едва ли са приключили. Засега депесарите и бившите им съратници си траят, но това е по-скоро защото събират сили и съюзници за битката за контрола върху вероизповеданието, а оттам и върху мюсюлманската общност. Междувременно всякакви странични фактори - от конкурентния мюфтия през новоизлюпената дясна опозиция в лицето на ДСБ до националистите - ще се включат в името на моментната изгода. Дори и ако религиозната стабилност на страната падне като жертва в тази битка.

А това дали бурето с барут ще гръмне, зависи от българския съд. Същият, който всекидневно ни поднася разочарования и скандали, свидетелства за политически зависимости и пълна липса на справедливост. Предстои новото ръководство на мюфтийството да бъде регистрирано. Все още се чака и решението на Върховния касационен съд за легитимността на Националната конференция от 2011 г. "Очакваме ВКС да уважи исковата ни молба. Иначе не ми се мисли за последствията", коментира с нотка на отчаяние бившият главен мюфтия Фикри Сали. Духовете са пуснати от бутилката. Остава да видим дали ще бъдат оставени да се развилнеят.