Има смисъл Еврокомисията да продължи да пише доклади за България въпреки банализацията им. На десетата година членство в ЕС 15-ят доклад предизвика още преди появата си вълнения в българското политическо и съдебно блато и потвърди един от основните закони на диалектиката, че количествените натрупвания водят до качествени промени.

Като дете, което реве, преди да го е набила майка му, защото знае какво се задава, българският политически елит се превъзбуди авансово. Дори пристъпи към конкретни мерки ден преди публикуването на доклада. Виждайки, че е крайно време да хвърли нещо корумпирано на жертвеника в Брюксел, той си набеляза прежалима жертва и пусна парламентарна потеря да я лови. Управляващото мнозинство на ГЕРБ и Реформаторския блок реши, че най-безболезнено е да запише европейските критики на сметката само на Висшия съдебен съвет (който видимо ги заслужава) и да осигури още една година спокойствие в подмолите на корупцията на изпълнителната власт, прокуратурата, престъпните босове и други любимци на политическата върхушка.

Ако има нещо ново тази година, не е толкова в оценките на доклада, които осветяват познати проблеми ("много от препоръките в доклада по МСП от 2015 г. остават валидни", пише той), колкото в кризисния пиар на управляващите. Тяхната изобретателност наистина заслужава да се отбележи. Приложени бяха



два похвата за превантивно изпускане на парата



- единият е класически, другият е новаторски. Както се е случвало неведнъж, докладът "изтече" предварително, за да не съвпадне кулминацията на интереса към него с публикуването му. В медицинската терминология този ефект се нарича преждевременна еякулация и се свързва с разочарование от нещо очаквано. Новаторското тази година е, че изпреварващо бе и следствието. Още преди да бъде огласена причината, управляващите пристъпиха към последващи действия, за да покажат мисловна еднопосочност с Брюксел.

Като разместиха причина и следствие, демонстрираха "проактивност" - любима дума в брюкселския жаргон, която им се втълпява от години чрез почти всеки доклад. Така за първи път показаха, че са схванали какво означава терминът, а именно сами да откриват проблемите и да ги решават, а не да чакат да ги боде евроостенът. Действителната картина бе обрисувана по следния начин в доклада: "Във връзка със сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната система действия са били предприемани само след вътрешен и външен натиск, като органите са неспособни или нямат желание да започнат разследвания по своя инициатива." За прокуратурата пък бе казано, че трябва "да започне независим анализ" какво прави, защото явно не е способна сама да се анализира.



Принципният въпрос може ли България сама да се поправи,



или трябва все някой периодично да й извива ръцете провокира нова полемика, която се развихри в широк диапазон: от "Докладът е вреден" (БСП) и "Няма нужда от доклади" (Патриотичният фронт) до "обективна оценка" (ГЕРБ и реформатори) и "Сетила се Мара да се побара" (ДСБ). Интересно е, че "хрумването" на премиера Бойко Борисов на Европейския съвет от 17 декември 2015 г. да поиска помощ от чужди експерти в съда и прокуратурата е чуто и възприето напълно сериозно от Брюксел ("България е изразила интереса си да разчита и занапред на техническа помощ, както бе заявено от българския министър-председател, и насърчава България да използва в максимална степен всички предоставени възможности").

Само че Еврокомисията вече се е парила с разминаването между думи и дела и напомня прелюбопитни факти във връзка с констатацията, че "на България вече е предоставено съдействие в много области по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове": "През програмния период 2007-2013 г. по линия на оперативната програма за развитие на административния капацитет бяха заделени 51 млн. евро за покани за представяне на кандидатури от съдебната система, като поради слабото използване на тази възможност от страна на съдилищата и прокуратурите бяха сключени договори само за 25 млн. евро". Да сте чували България



да е отказвала европейски пари за други цели



Правителството се хвали, че е усвоило 97% от всички фондове през миналия програмен период. Но премълчава, че само по това перо не е стигнало и до 50%. По тази причина ЕК е намалил сумата за следващия програмен период на 30 млн. евро. Нищо чудно и те да се окажат много.

Спорът дали да се разпусне ВСС е безпредметен, докато не се разбере има ли практическа полза такава жертва. Ако се чете внимателно докладът, ще се види, че тя няма да е достатъчна, за да засити Брюксел. Там пише: "Протичащата в момента реформа на ВСС е само един елемент, макар и важен, от новата стратегия на България за съдебна реформа". Това означава, че жертвата ще бъде приета, но ще трябват още. Като се позовава за първи път на констатация на съда в Страсбург (който не е към ЕС, а е към Съвета на Европа), че "повтарящите се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем" в българската съдебна система,



Брюксел прави недвусмислена заявка какво очаква



"Ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система". Намерението на властите да овардят прокуратурата и особено нейното висше ръководство за сметка на съда не съвпада със заявката на Еврокомисията. Нещо повече, тя застава на страната на съдиите, които заявиха на висок глас гражданската си позиция срещу погазването от управляващата каста на върховенството на закона и дори протестираха в тоги срещу манипулацията на правосъдието. "По отношение на независимостта на съдебната власт обнадеждаващо е, че българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Това е здравословен знак за навлизането на нова култура на по-голяма увереност сред българските магистрати", пише в една от редките похвали в доклада.

За разлика от други години, когато българските политици изпадаха в схоластични спорове дали докладите отчитат или не отчитат наличието на "политическа воля" на правителството за реформи в правосъдието, сега Брюксел не оставя никакво място за разногласие: "Степента на политическата подкрепа за нов подход бе поставена под въпрос от отхвърлянето на предложението на правителството за нов закон за борба с корупцията". Колкото и да са далеч от България, еврократите не са такива наивници, че да не схванат играта на добри и лоши: управляващото мнозинство крепи правителството, но не го слуша, когато става дума за борба с корупцията. Какъв резил, макар че правителството е в бяло! Може би за първи път Брюксел внася и



елемент на сарказъм



в иначе монотонните си доклади: "Отхвърлянето на този законопроект през септември изненада правителството". Читателят може да добави само: "Горкото!" Във всеки случай Брюксел е склонен да прости игричките на властта, ако тя изпълни следното искане: "Повторното внасяне и приемането на този закон, както и последващото създаване на новата институция ще бъдат ключов тест за решимостта на България през 2016 г." Тук няма мърдане.

Но тъй като България много пъти е доказвала, че под натиск може да приема закони, а след това да не ги изпълнява, докладът предупреждава: "Залогът сега ще се състои в това да се гарантира нейното (на националната стратегия за борба с корупцията - бел. ред.) изпълнение". В техническия доклад, към който препраща основният доклад, се казва, че от години картината не се променя, защото няма ефективно осъдени лица за корупция на високо равнище ("Някои решения по дела срещу високопоставени лица бяха преобърнати след обжалване или след оттегляне на обвиненията от прокуратурата въпреки твърденията за сериозни нарушения"). Посочва се, че "в сравнение с други страни - членки ОЛАФ (службата на ЕС за борба с измамите - бел. ред.), отчита относително голям брой разследвания срещу България във връзка с европейски фондове". А уж нямаше да се краде от еврофондовете, защото националните са достатъчни.

Няма новости и в решаването на втория хроничен проблем на България -



борбата с организираната престъпност



- който я отличава от Румъния, защото тя е под наблюдение от ЕК само за корупция на високо равнище. Установените проблеми могат да се подредят по следния начин: 1) Разбойниците все така са на свобода ("България все още трябва да постигне солидни резултати във връзка с налагането на окончателни присъди по делата за тежка организирана престъпност... Голям брой поръчкови убийства през последните години остават нерешени"); 2) Ако има дела, се осуетяват ("продължават да бъдат възпрепятствани от сложни разпоредби и формалистични наказателни процедури"); 3) Ако има присъди, не се изпълняват ("България все така трябва да постигне солидни резултати, показващи, че по делата за тежка организирана престъпност се постановяват окончателни съдебни решения, които се изпълняват"). В крайна сметка се вижда, че продължава "укриването на престъпниците от правосъдие и затрупването на специализираната прокуратура с маловажни случаи". На Брюксел разбираемо му е дотегнало прокуратурата да го баламосва, като му представя цаца за голяма риба.



Изчерпването на търпението е записано за първи път



изрично в заключение на доклад на ЕК: "Комисията очаква с нетърпение да продължи да работи в тясно сътрудничество с България за постигане на целите на МСП (Механизма за сътрудничество и проверка - бел. ред.) и приканва България да предприеме действия".

С други думи: Размърдайте се най-сетне и се засрамете от Румъния, за която докладът е направо хвалебствен, след като осъди ефективно за корупция над хиляда министри, депутати, магистрати, олигарси, медийни босове и други подобни, докато България не може да си умие очите пред Европа поне с двама.