|
| <Неозаглавен> |
когато отлети доверието
и се отприщи страхът. Анализаторите пишат за "свободно падане", та не е сигурно, че сме видели дъното на срива. В петък пазарната капитализация на Дойче банк беше малко под 21 млрд. евро, а само трите й последни емисии бяха на сума 21.7 млрд. евро. Т.е. целият капитал, внесен и натрупан в банката за 140 години от 1870 до 2010 г., се е обезценил до нула заедно с един милиард евро, внесени през последните 5 години. Добрата новина е, че борсата далеч не отразява реалното състояние на банката, а само чувствата на нейните случайни акционери - онези, които са купили акции, защото са разчитали, че банка с такава история и репутация е сигурно вложение в годините на криза и депресия. Но не сриващите се акции на Дойче банк са големият проблем, а
разпадът на един модел,
който и до днес ЕС-овците от Брюксел и Франкфурт хвалят като връх на финансовата мисъл. Защото това не е първата системна банка в Европа и в Германия, която колабира. Всъщност е четвъртата от четирите Гросбанкен, групата на най-големите германски банки, която се проваля по същия начин. И причината не е в световната криза и новата Велика депресия - още преди кризата по същия начин се срина Хипоферайнсбанк, тогава третата в Германия - от 84 евро през 1998 г. акциите й паднаха до 12.36 евро, преди да я купи италианската УниКредит през 2005 г. Вярно, нямаше гръм и трясък при провала на другите две Гросбанкен през 2008-2009 г., но то е само заради гросмайсторския ход на федералното правителство, което изсипа близо 20 млрд. евро в третата (тогава) Комерцбанк - половината - за да спаси самата нея, другата половина - за да погълне втората по големина Дрезднер банк. Но не правете погрешен извод от разпадналите се Гросбанкен,
провали се не германският модел, а папагалският,
свръхуспешният, суперпечелившият - ако слушате сеячите му, т.нар. световни консултанти, - моделът на глобалното банкиране. Сиреч напънът на германските банки да копират best practices от САЩ. Не само германските - всички в Европа луднаха да копират американските банки. И както става винаги, когато бивол се пъне да се прави на тигър и да се мери с лъв в ловуването, резултатът е бивол по-малко. Трагедията на германските (и големите европейски) банки е в скъсаните традиционни тесни връзки с националната икономика. Решиха, че не си струва да кредитират средния бизнес - той не расте взривно като "еднорозите" и другите магически "стартъп" емисии на Нюйоркската фондова борса. Защо да се гърбиш с рискови бизнес кредити и да печелиш 4-5% годишно (бяха такива времена), ако можеш да изкараш 40-50% от ловко "менажирани" портфейли с чудотворни американски акции и от "хедж фондове", управлявани от "ракетни специалисти" и финансови гении от "Бръшляновата лига". Това беше най-успешният модел от деветдесетте, всички му подражават и досега. И до днес
в банките не управляват банкери, а дърдорковци
Беше време, когато начело на Дойче банк бяха финансисти с ясен ум и визия като първия говорител на борда - самия Георг фон Сименс, банкери като Артур фон Гвинер, Херман Йозеф Абс, Карл Клазен, Алфред Херхаузен. От 30 ноември 1989 г., когато РАФ взривиха уникалния банкер и визионер Херхаузен, банката се управлява от уникално посредствени човечета. Огромната част - вносни. За последен път през 2002 г. първият в банката е германец, оттогава № 1 са поред швейцарецът Йозеф Акерман, индиецът Аншу Джайн и сега британецът Джон Крайън. А в музея на банката пазят писмо от пролетта на 1869 г., където основателят на Дойче банк Аделберт Делбрюк описва своята идея: "да създадем голяма банка, главно за отвъдморската търговия, която да ни прави независими от Англия". И създали банката, а първият лиценз (тогава било концесия) й дал тогавашният канцлер Ото фон Бисмарк. Тя е едноличен лидер на германската банкова индустрия от 1929 г., когато се слива с легендарната "Дисконто-Гезелшафт". Обаче след 1989 г.
Дойче банк се откъсна от корените си,
отхвърли собствения си успешен модел, отрече историята си и папагалства "глобал бенкинг". Оттогава индустриалните участия и кредити в актива й намаляват, растат портфейлът "търгуеми" ценни книжа и дериватите, достигнали през 2014 г. шеметните 52 трилиона евро. По едно време беше даже световен лидер във валутната търговия (и в загубите от нея). А пазарната й капитализация се топи, топи, та се сви до мащаба на незначителната Данске банк. Засега. Как сега ще приложат "погребална" директива BRRD? Залагам, че няма да я приложат. Това не е КТБ. Рухне ли Дойче банк, нищо добро не чака нито Германия, нито Европа.
