Стойността на данъчните преференции, които ще ползват през 2016 г. бизнесът и гражданите, ще надхвърли половин милиард лева. По данни на финансовото министерство сумата, която няма да постъпи в бюджета заради съществуващи облекчения в данъчните закони, ще бъде 568.5 млн. лв.

Това става ясно от прогнозата на МФ за така наречените данъчни разходи, които ще извърши държавата през 2016 г. От 2014 г. изготвянето на анализ за ефекта от данъчните преференции е задължително изискване в закона за публичните финанси, като МФ за пръв път публикува и прогнозни данни за предстоящата година.

В рамките на анализа финансовото министерство е преброило общо 36 данъчни преференции по линия на ДДС, акцизи, корпоративни и подоходни данъци на физическите лица, които ще се ползват през 2016 г. Министерството е успяло да оцени прогнозно стойността на 23 от тях. Преференциите за физическите лица са остойностени на 100%, а при корпоративните данъци липсва информация за 10 от 19 мерки. И без тях обаче корпоративните данъци водят по дял на най-висока стойност на преференциите.

Отстъпките, които фирмите ще получат по линия на облагането на печалбите през 2016 г., ще възлязат на 269.5 млн. лв. Прогнозата не навлиза в детайли за отделните преференции, но абсолютен лидер в тази графа през последните години е правото на бизнеса да пренася данъчна загуба за срок от 5 години и така да намалява дължимия корпоративен данък. По данни за 2014 г. - последния наличен анализ на база изпълнение, тази преференция е оценена на 181.3 млн. лв. Толкова е и сумата, която не е постъпила в бюджета заради правото на фирмите да пренасят данъчната загуба в следващи години. От МФ изтъкват, че това не е класическа преференция, но експертите са преценили да я включат в групата на данъчните разходи заради сериозния финансов ефект от нея. На второ място при корпоративните данъци е преотстъпването до 60% от данъка за регистрирани земеделски производители, което през 2014 г. е оценено на 25.8 млн. лв.

101.3 млн. лв. ще останат в туристическия бранш и няма да постъпят в бюджета заради намалената ставка на ДДС за туризма в размер на 9%, сочат още прогнозите на МФ. При акцизите са оценени 6 преференции на стойност 157.9 млн. лв. Делът на данъчните отстъпки за физическите лица е най-малък - 39.7 млн. лв., като намалява спрямо 2014 г. с 1.8 млн. лв. Тогава най-голяма тежест при преференциите за физическите лица е имало данъчното облекчение за хора с намалена работоспособност, които могат да си приспадат 7920 лв. от годишната данъчна основа. Ефектът от тази преференция през 2014 г. е бил 22.9 млн. лв.

Любопитни на този фон са данните от предходни години, както и сравнителна статистика за други страни от ЕС. Така например сравнението спрямо 2012 г. показва, че делът на преференциите за акцизи е бил значително по-нисък - 86.7 млн. лв., и с постепенното вдигане на ставките е нараствала и стойността на отстъпките. Чувствително по-голям е бил и делът на преференциите за физическите лица, който през 2012 г. е възлизал на 104 млн. лв., и най-голяма тежест при него е имало необлагането на доходите на физически лица от лихви върху депозити - с ефект от 78.1 млн. лв. Доходите от лихви по депозити на гражданите впоследствие бяха обложени.

Сравнението с ЕС показва, че като дял на преференциите от БВП (ако се изключи проблемът за неоценените отстъпки) България не се различава от голяма част от страните. В доклад на Европейската комисия от 2014 г. за държавните разходи за преференции се изтъква, че в много страни данъчните облекчения за фирмите са били редуцирани заради намаляване на самите данъчни ставки по време на кризата. С най-висок дял за данъчни преференции по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2010 г. са били Италия, Великобритания и Испания с данъчни разходи, в размер на съответно 8.1%, 5.9% и 5.5% от БВП.



МЪГЛА

През 2014 г. финансовото министерство не оцени 14 от 23 преференции. Сред тях бе данъчното облекчение за наемане на безработни лица, освобождаването от данък на сделките с ценни книжа, извършвани на регулиран пазар, освобождаването от корпоративен данък и данък върху приходите на вузовете, БАН и БЧК, освобождаването от облагане на социалните разходи за транспорт на служителите и др. В анализа от МФ изтъкват, че трябва да се помисли за промени в подаваните от бизнеса декларации, за да могат да се следят тези показатели. Не е ясно доколко това обяснение изчерпва проблема, защото в предходни години данни, представени като невъзможни да бъдат оценени, все пак са били остойностявани.