Чисто български политически ролеви модел може да бъде копиран в имперски мащаби, ако вярваме на "Дейли Мейл", цитиран от "Труд": "Путин харесал бодигарда си за наследник". "Дейли Мейл" е жълт вестник, но сериозен. "Труд" е повече сериозен, отколкото близък до властта - или поне не си прави майтап с тия работи, така че приемаме хипотезата като нелишена от бъдеще: бившият бодигард на Путин, днес зам.министър и губернатор, може да е следващият президент на Руската федерация. Ако е рекъл Путин. Както е добре известно, бившият бодигард на Тодор Живков не просто стана министър-председател на България, а се яви като политическа реинкарнация на човека, чиито уши масажирал, както твърди легендата.

Това така или иначе много не зависи от такива като нас, но наследниците на активното в момента поколение е такова, каквото сме го възпитали. И тъй като възпитанието не беше национален приоритет - "Бием по 1000 лекари и учители на година" ("Телеграф"). Догодина 2000! И цели проводници! За по-младите да обясним анекдота. Имаше навремето смешка, че Тодор Живков при откриване на завод за полупроводници казал: тази година полупроводници, догодина ЦЕЛИ, дълги и още по-дълги проводници.

Медиите - също е добре известно - са проводници на влияние.

"Труд" прокарва разни идеи за съдебната система чрез автор на име Калоян Стоев. При една от предишните кампании на Калоян Стоев главният редактор на вестника бе принуден да признае, че такава личност не съществува и Стоев е самият главен редактор. Сега фиктивният автор отново е в кампания, а към името му върви обяснение: "Под името Калоян Стоев "Труд" отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика". Майн Гот!

Този Козма Прутков на съдебния ресор в журналистиката вече е колективен образ. Нельзя объять необъятную политическую семиотику!...

(В превод - не можеш да направиш два полупроводника като разцепиш един цял.)