23 Февруари 2003 06:11
Два пъти този следобед (Поема)
. Посветено на паметта на Мохаммед-ал-Дурах и още 321 палестински деца, убити през първите две години на Интифадата. . Два пъти този следобед Аз те заклевах: “Остани!” Аз ти опекох сладки, сварих ти ментов чай и сложих захар, колкото поиска. “Мой малък принце, сърцето ми се свива, всеки път, когато ти излизаш.” Очите ми шарят уплашено, когато тичам по улицата и в тревога диря те - “Къде е, къде е малкият ми принц?” Аз питам минувачите, аз спирам тичащите покрай мен деца. Разпитвам, умолявам, хлипам. Не ме е страх ни от войниците, нито от танковете или пушките. И всеки път когато зърна в тълпата тъмните ти къдри и капчиците пот по твоето носле – въздъхвам, моят малък принц е тук. .
Но два пъти този следобед аз умолявах те да не отиваш. Този ден сърцето ми се свиваше като никога преди. Ала ти плачеше, мой малък, Аз никога не съм могла да устоя пред сълзите ти. Ти каза – “Аз трябва да вървя.” Връстниците ти те очакваха, учителят ще се гневи, училищният мач… или контролно – И ти излезе. Не трябваше аз да те пускам. Защото два пъти този следобед сърцето ми се сви в предчувствие. И днес както винаги аз чух куршумите, изтичах, както всякога и питах, молих, плаках. И както винаги, ти се завърна. Малкият ми принц е тук, въздъхнах.
. Твойте къдрици в червено са обагрени. Лицето ти, оваляно във прах. Но твоят нос е сух, а ученическата униформа скъсана. И чантата с учебниците липсва. Донесоха те твоите съученици на раменете си. Сълзите ми не спряха оттогава. И всеки път, когато чуя писък на куршуми изтичвам аз до твоя гроб. И всеки път, когато някое дете поиска следобедна закуска, аз тичам с ментов чай и сладки при теб. Аз обещах ти, че повече не ще те пусна, ще те запазя с моите ръце, с душата и сърцето си и ще ти пея докато заспиш. Ще те притискам крепко и ще те моля да останеш по два пъти всеки следобед. . . Автор – Анонимен . Преведе от английски: . Приятел на Арабската Поезия
|