Всеки човек може да осъди държавните институции, когато те нарушават правата му, стига да се възползва от грешките им. Това твърди юристът Кристиан Гьошев (32), който вече е спечелил немалко дела срещу държавни органи.

Гьошев тръгва да се бори с държавната администрация от съвсем млад. 18-годишен взема участие в телевизионно предаване, когато започва ученическият отпор срещу намерението на образователния министър от НДСВ Владимир Атанасов да въведе първите задължителни матури без право на освобождаване за отличниците.



Така става лицето на тогавашния протест



Всъщност делото срещу матурите е заведено от Нина Георгиева, майка на дванайсетокласничка от София, която няма нищо общо с Гьошев. Върховният административен съд (ВАС) тогава отмени задължителните зрелостни изпити за близо 30 000 ученици от випуск 2003.

По този повод Гьошев си спомня: "Зимата на 2001 г. бяхме в ХI клас и само след година трябваше да се явим на първите матури, от които не се допускаше освобождаване с успех 5.00. И самото явяване не беше най-голямата беда, тъй като разковничето се криеше в липсата на яснота каква всъщност ще е тази матура по български език и литература и останалите предмети. От Министерството на образованието не се спускаше информация към учителите, а те към нас също не подаваха никаква. Аз и моите съученици просто искахме да бъде спазен законът."

Випуск 2003 е приет в гимназиите по учебен план, който предвижда право на освобождаване от матури с успех над 5.00, а МОН въвежда задължителни изпити за всички, въпреки че има законов текст, че по който учебен план си започнал - по него следва да завършиш.

Този случай явно има значение за по-нататъшния му живот, защото завършва право в Югозападния университет в Благоевград. Работил е в Агенция "Митници", Асоциацията на общините от Южен централен район, както и в TV 7 и "България без цензура". От 2009 г. преподава в частен колеж, член е на Общинската избирателна комисия в Пловдив.

Справка в съдебните архиви показва, че Кристиан Гьошев непрекъснато води дела срещу държавата и често ги печели. На въпрос защо го прави, отговаря: "Това не ми е хоби. Възпитаван съм в справедливост и демокрация. Именно поради тази причина завърших право. Първоначално, след дипломирането, ми беше интересно от академична гледна точка. Затова и се захванах с административно и трудово право. Няма да спра да търся справедливостта." Опитът му с държавната администрация го е довел до извода:



"Държавните служители не четат.



Не искат да се занимават. Затова без проблеми мога да преборя почти всеки акт."

Според него "над 80% от администрацията е неграмотна, неработеща и блокира всички системи". Да се намират слабите й места не е сложно, ако се съди по успехите му в съда. Той успява да печели исковете си с почти идентични мотиви и аргументи. Неведнъж печели обезщетения за неимуществени вреди, като убеждава съда, че е "изпаднал в състояние на стрес, притеснение, изпитвал е болки, безсъние, чувство на обида, страх, кошмарни сънища". С тези доводи плюс "срам вследствие от падане на счупен тротоар" той осъжда община Пловдив, защото е паднал на улицата и си е ударил крака. Гьошев доказва страданията си, като води свидетели в съда и получава 500 лв. обезщетение.

Така успява да осъди община Пловдив и заради дупка на пътя, в която влиза с колата си. Следва иск за неимуществени вреди вследствие на ПТП-то -



"стрес, безпокойство, притеснение, възмущение, кошмарни сънища и неудобства".



Гьошев посочва, че "жестоко се е уплашил, за да не се удари или да не претърпи някаква физическа травма". Освен това той бил силно притеснен, че колата можело да бъде сериозно повредена, защото била нова и старателно пазена. Дори твърди, че "дълго време изпитвал панически страх, когато преминавал през този булевард". Постоянно сънувал кошмарни сънища, а след събуждане имал сърцебиене, след което трудно заспивал. Изпитвал също така и изключително неудобство от това, че около един месец не можел да използва автомобила си, защото бил на ремонт в сервиз, а той му е бил постоянно необходим.

По делото с колата съдът присъжда да му се възстановят разходите за ремонта на автомобила, които са били в размер на 1212 лева. Освен това Гьошев получава допълнително още 200 лв. обезщетение заради "стрес, безпокойство, притеснения, възмущения, кошмарни сънища и неудобства от настъпилото ПТП".

Гьошев



успява да осъди и "паяците" в Слънчев бряг,



защото се оказало, че са му вдигнали неправомерно колата от място, което не било обозначено със знак, че има забрана за паркиране и престой. По негов иск бургаският съд установил, че полицаят, издал разпореждането за преместване на автомобила, не е бил упълномощен по съответния ред и вдигането се оказало нищожно. Тук обаче Гьошев удря на камък с претендирането на неимуществени вреди - съдът не се трогва, че се е стигнало до "изключително сериозно влошаване на душевното му здравословно състояние вследствие на наложената административна санкция". Свидетелските показания за страданията му олекват, тъй като по делото не са представени доказателства, че ищецът е търсил медицинска помощ, за да се установи действително влошеното му душевно състояние.

Гьошев, който е бил и футболен рефер, осъжда треньор и президент на футболен клуб, защото е обиждан и е направен опит да бъде бит по време на футболен мач. Печели и дело срещу футболист, който му нанесъл леки телесни повреди. Без дела се е разминало явно само участието му в "Мюзик айдъл".

През 2010 г. и 2011 г. печели две дела, защото НОИ неправомерно е спрял наследствената пенсия, която той е получавал заради починал родител. През 2012 г. сключва споразумение с България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург като представител на баба си и получава обезщетение за бавен съдебен процес. В момента



съди държавата в Страсбург за това, че не може да обжалва акт под 30 лв.



в съда.

Последното дело, което е в актива му, е срещу отказа на Агенцията по заетостта да го одобри за кандидат по програмата "Старт в кариерата". Тя е насочена към безработни до 29 години, които могат да кандидатстват за работа в централната, общинската или областната администрация. След като е отхвърлен по програмата, той обжалва този отказ в Софийски административен съд, който отменя като незаконосъобразен отказа на Агенцията по заетостта. Впоследствие в негова полза се произнася и Върховният административен съд. Гьошев се възползва от двете решения в своя ползва и подава нов иск срещу Агенцията по заетостта. Този път иска обез­ще­те­ние от 2500 лв. за неимуществени вреди: "чувство за несправедливост, разочарование, безпокойство, чувство за безпомощност, всичките настъпили вследствие на издаден незаконосъобразен индивидуален административен акт". Пловдивският административен съд приема жалбата му за основателна и му присъжда 900 лв. Решението обаче не е окончателно.

Юристът е спечелил 15 дела срещу държавата, за да й покаже, че държавните служители не желаят да се ограмотят и развиват, а "просто стоят на хранилката". Той предпочита да не казва колко е загубил с аргумента, че "това не е мач, за да гледаме резултата". През 2010 г. например е загубил дело за дискриминация срещу директорка на професионална гимназия за това, че портиерът отказал да го допусне без основателна причина в сградата. Признава, че в по-младите си години е имал неуспехи. "Не е хубаво да се пускат жалби за щяло и не щяло", споделя опита си той.