САЩ и Турция са стратегически партньори въпреки сериозните разногласия между тях по проблеми в Близкия изток. И през кемалисткия период на управление на Турция е имало външнополитически търкания между Анкара и Вашингтон, но не с тази острота и продължителност, както след идването на власт на проислямската Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Най-критични за двустранните отношения се оказаха годините след американската инвазия в Ирак, когато 92 процента от анкетираните турски граждани изразяваха неодобрение на политиката на Вашингтон. И понастоящем диалогът между двете страни е труден, на моменти доста грапав, ако се съди по острите словесни нападки на турския президент по адрес на Запада.

След инцидента с руския самолет антизападната риторика на Ердоган почти изчезна и той



побърза да се укрие под крилото на НАТО,



очаквайки друг да се разправи с Русия. Според наблюдатели Ердоган за втори път попада в капан, заложен от американските му партньори. Първият бе през 2011 г., когато насърчаваха агресивна му политика към сирийския режим за бързото сваляне на Башар Асад. Вторият капан е свалянето на руския бомбардировач на сирийска територия. Москва твърди, че е дала на американците данни за маршрута на руския самолет, които са "изтекли" към турските ВВС.

След този външнополитически гаф Турция изпадна в тотална изолация и стана още по-зависима от западната протекция. В резултат на хаотичната, на моменти безразсъдна регионална политика на анкарските управници държави като Русия, Иран, Ирак и Сирия сформираха своеобразна антитурска коалиция, която се стреми да ограничи до минимум ролята на Турция при решаването на близкоизточната криза. Според бивш турски посланик правителството на ПСР няма шанс да получи ефективна подкрепа и от Вашингтон, защото "не може да дефинира ясно националния интерес в близкоизточната криза".

От началото на годината високопоставени представители на САЩ посетиха Турция за синхронизиране на позициите на двете страни по Сирия и Ирак.



Кулминация бе скорошната тридневна визита



на американския вицепрезидент Джо Байдън в Истанбул. Анализатори бяха скептично настроени за резултатите от мисията на Байдън, имайки предвид не само "костеливия орех" Ердоган, но и сериозните разминавания по становища в двустранен и регионален аспект.

Критичните изявления на министъра на отбраната на САЩ Аштън Картър в края на миналата и началото на тази година за турската пасивност в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД) и безпрепятственото преминаване на бежанци и джихадисти през турско-сирийската граница разгневиха Анкара. От турска страна разпалено отрекоха тези обвинения и явно се е наложило Джо Байдън да охлади темперамента на домакините, като им припомни данни от няколко разузнавателни служби. Според тези данни турски трафиканти на хора са спечелили между 8 и 10 млрд. долара от началото на сирийската криза. Освен това нежеланието на Анкара да затвори границата със Сирия било свързано с големи приходи от контрабанден внос на петрол от радикални групировки.

От разговорите в Истанбул и последвалите коментари стана ясно, че разногласията между Анкара и Вашингтон не са нито малко, нито лесно преодолими. Проблемът със сирийските кюрди се очертава като



най-сериозното предизвикателство



в турско-американския диалог през 2016 г. Преди посещението на Байдън премиерът Давутоглу за пореден път заяви, че Анкара няма да позволи "появата на нова кюрдска структура по границата с Турция от Ирак до Средиземно море". Темата за кюрдските партии в Сирия е толкова чувствителна, че общата пресконференция след срещата Ердоган-Байдън бе отменена.

Основният проблем е, че Турция определя Партия на демократичния съюз (ПДС) и нейното въоръжено крило като терористична организация, докато за САЩ тази кюрдска партия е легитимна част от сунитската арабска опозиция в Сирия. С въздушната подкрепа на американските ВВС сирийските кюрди постигнаха впечатляващи победи в боевете срещу ИД. Оттук произтича и другият проблем за участието, статута и мястото на ПДС на преговорите в Женева. Тандемът Ердоган-Давутоглу заплаши със сухопътна операция в Сирия при провал на женевските преговори. Подобни изявления са показателни колко конструктивна е турската позиция на тези преговори.

Има напрежение в турско-иракските отношения и заради увеличаването на военния персонал в турската военна база Башика близо до град Мосул. Иракското правителство обвини Турция, че се стреми да си осигури постоянно военно присъствие в стратегически важния Мосул, населен предимно със сунити, след като градът бъде освободен от ИД. Президентът Обама заяви нееднократно, че Щатите поддържат териториалната цялост и суверенитета на Ирак, и призова Анкара да изтегли военните си подразделения, които не са желани от иракското правителство.

Що се отнася до турската ПКК, тя е терористична организация и няма промяна в американското становище, заяви Байдън, но трайно решаване на кюрдския проблем трябва да се търси чрез мирни преговори. Вашингтон не одобрява



съдебното преследване на журналисти и общественици,



които изразяват несъгласието си с връщането към силовите методи за решаване на този проблем. Байдън е бил пределно ясен, заявявайки, че Щатите следят и ще реагират своевременно при нарушаване на основни принципи на демокрацията и гражданските свободи от турското правителство. Без съмнение това е била най-трудната част за вицепрезидента от разговорите в Истанбул, но той е бил длъжен да разсее поне частично ширещото се мнение, че САЩ и ЕС си затварят очите пред нарушаването на човешките права в Турция заради войната с ИД и проблема с бежанците. От друга страна, "балансираните критики" към анкарския режим целят да вдъхнат надежда и кураж на турските либерали и демократичната опозиция. Премиерът Давутоглу побърза да заяви пред репортери, че "Байдън не е говорил с точните хора, за да добие реална представа за събитията в Турция".

Критичните забележки на американския вицепрезидент видимо не са впечатлили много турския държавен глава, който демонстрира самочувствие и добро настроение в двореца "Йълдъз". В султанския сарай той покани Байдън да седне на същия кичозен стол, който предложи на Ангела Меркел броени дни преди ноемврийските избори в Турция.

Щатите са в предизборен период, от който



Ердоган ще се опита да се възползва



Логично е да се очаква, че няма да има повече срещи на високо ниво със сегашната администрация, което означава повече свобода за действие в Близкия изток и по-малко отвъдокеански наставления. От друга страна, той е наясно с възможните сценарии след края на сирийската криза, някои от които могат да се окажат твърде болезнени за Турция. В региона Анкара може да разчита само на символична подкрепа от Саудитска Арабия и Катар.

Силната карта, която Ердоган държи в ръцете си, е турският национализъм, който е дълбоко вкоренен в манталитета на всички социални, политически и религиозни прослойки. При първата поява на заплаха за интересите на Турция Ердоган ще се възползва от ситуацията, заемайки героичната поза на спасител на турската държава, за да затвърди едноличната си власт. Паралелно с това той ще прибегне до старата, изпитана практика за изнасяне на вътрешните проблеми извън страната - обикновено към съседите.