|
| Матрицата. Моделът на двуполюсната батерия се изтощи. |
- Боже - рекох най-откровено. - На нищо не приличаш!
Двуполюсният модел въздъхна:
- И ти ли! Всеки, който ме познае, твърди, че мязам на чучело!
- Всички помним миналото, ти беше модел за пример.
Двуполюсният модел притвори очи.
- Да - продължих аз - всички се кълняхме в тебе. Търчахме да гласуваме и да те избираме ти да ни управляваш!
Двуполюсният модел се озари:
- Знам, аз бях най-доброто за хората. Имаше път, имаше поглед в бъдещето.
- Спомням си - спомних си аз, - с триста зора те отвоювахме от лапите на миналото. Имаше само една партия и всички бяха задължени да се кълнат в нея сутрин и вечер. А ти се яви като надежда и мечта!
- Да, бях висок, красив. Вярваха в мен млади и стари. Цитираха ме, каквото и да кажех. Всички ме желаеха.
- Добре - викам му, - защо изпадна толкова, че сега да скиташ по улицата немил-недраг?
Двуполюсният модел веднага реагира:
- Излъгаха ме. Наобиколиха ме нови другари. В началото бяха готини и читави. Говореха ми сладки приказки за демокрация и либерализъм. Вадеха легитимации, че са истински европейци. Задавали се били големи реформи и ударна подмяна на старото и ретроградното с ново и модерно. Викаха, че Европа на тях разчита. Малко се подведох.
- Хайде сега! - не се съгласих аз. - Никакво подвеждане не беше, ами ти направо ги прегърна с две ръце. И рече, че новите ти другари са истината. Двуполюсният модел заедно с тях ще изкове бъдещето на обикновения човек и по улиците ще рукнат реки от мед и масло. И ракия. Ти пръв подкрепи всичките тези самозванци и им подаде ръка, нали? Готини били, наши момчета.
- Аз им повярвах, че са приятели и завършени демократи! Нищо подобно! Най-обикновени пердета, лъжци и крадци.
- Не можа ли да ги пребориш? - попитах аз.
- Как да стане това? Всички бяха завършили физкултура с отличен! Това си беше измама от начало до край, ама късно го схванах. Излъгаха народа, че аз, като модел, вече съм изкукуригал, а те са модерното европейско! Глупости на търкалета! Те бяха виждали Европа само на картичка!
Той видимо се разлюти:
- Двуполюсният модел бил изкуфял, морален и праведен и с това пречел на новото. Бил съм отделял голямо внимание на старите хора, на бедните и болните, а те щели да предложат нови и модерни методи. Е, предложиха ги. Отсвириха и болни, и бедни, и млади, и стари. Двуполюсният модел бил губещ, а техните представи са все печеливши и правилни! Казаха, че съм назначил във властта и братовчедите си, а те набутаха навсякъде едни типове, за които образованието се изразява в това, че могат да четат и да се подписват.
- Много се жалваш! - апострофирах го. - Това не е пътят, който трябва да избереш.
Двуполюсният модел завъртя глава.
- Какъв път, бе! Нищо не остана - ни път, ни посока, ни направление. Новите и модерни, дето все с европейското на уста лягат и стават, разораха всичко, камък върху камък не оставиха.
- Е,това вече е крайно.
- Не е. За тях няма нищо свято. Дете в майка разплакват, бастуна на слепец отмъкват. А после сядат пред камерите и заливат медиите със сладко и шербет, не спират да леят думи за хората, държавата и света. И все викат, че те са най-добрите, най-умните, най-красивите. Я ги попитай за право, за морал, за справедливост и правда и да видиш какви ще ги дъвчат! Посиняват, като чуят такива въпроси!
Потупах го по рамото и рекох:
- Хората още те помнят с добро.
- Хората нямат памет. На тях им харесва да ги хранят със захаросани приказки и пакетиран цветен въздух. Тези, дето ме натикаха в кьошето, обещаваха на народа шведски стандарт. Помниш ли го? Е, успяха. Върнаха ни във времето на викингите, ама това никога не е било стандарт!
Нито му отговорих, нито го потупах по рамото.
