Засърбя ме националната идентичност, обух си патриотичното долнище, яхнах АТВ-то, глътнах два "Нацепина" и отидох да ловя бежанци с голи ръце.

Викам си - аз съм прост, ама и премиерът е прост, и Хекимян е прост, ще ме покаже по телевизора. Ще ми погали патриотичната струна и тя ще звънне, ще дрънне - като бръмбар на трънка и като родопски чанове на космат козел. Въобще патриотичната атрибутика за мен е нещо грандиозно като 150 от лежанка или мъртва тяга с бидон кисело зеле. Иначе слушам само чалга, народна музика и Дражето от Ямбол. Ямбол е стилът, драги зрители!

Като видя момиче в носия, се разтрепервам и ми се иска да й постеля едно родопско одеяло, па да запея "Девойко, мари убава". Не знам текста и мелодията, ама имам HTC десятка, АТВ-то ми е с 300 децибела озвучителна система и се връзва за телефона с блутуут. Колкото за другото, няма да се изложа - любя, тача и милувам като магаре! Мощен съм като гърмян планински нерез.

Бръмчах, колкото бръмчах, горих бензин, взех да се замислям за цената на патриотизъма, обаче сега петролът бил поевтинявал заради Ислямска държава и Путин. Сега Марешки щял да прави бензиностанции по граничната зона, да има евтино гориво за доброволците като мене, дето ловим интерконтиненталните шматки с голи ръце. Та значи петролът сега поевтинява яката заради гейополитиката май. Не помня точно как беше и кои са добри, че то много станаха и добрите, и лошите, и постоянно им сменят ролите. Асад беше злодей, стана полудобър, после полузлодей, сега май е добряк с тъмно минало и печално бъдеще. Външната политика ми е сложна, аз съм силен от нашта страна на границата. Българин да се наричам, малки котета да тричам - друго не ми трябва.

Спрях да пикая при едни храсти, гледам - някой ме изпреварил и една тумба църни арапи, а Божидар Димитров им прави масово кръщене. Натъркаляли се на земята двайсетина парчета мигранти, той ги къпе със светена вода от Плиска, та не може да се разбере тия така ли си миришат по принцип или Божо ги усмърдя със свещената течност.

Викам на Божо:

- Кой ги натъркаля тия като кебапчета тука, евала му правим!

- Аз ги обезвредих - вика Божо. - С гол тумбак! Бяха много агресивни, обаче и аз не съм вчерашен. Затиснах ги в това дере и няма мърдане! И май не са яли 2-3 дена, ама да сме живи и здрави.

Английски и черковнославянски знам перфектно - "яко рикающий лев" значи "яко рипа и плющи българският лъв". А пък английски знам повече от премиера! И понеже знам езици, рекох да помогна на Божо. Хванах единия за шушляка и го надигнах, та му рекох:

- Отрече ли се три пъти от Сатаната бе, муцуно мрачна!... Конграчулейшън, вече си в правата вяра, христиенин. Аллах маллах, вече да не чувам такива работи.

Той разправя нещо - "даеш, даеш" - нещо иска да му дам явно. И аз му дадох няколко ъперкъта, че гледам, верно гладен изглежда.

- Я - викам, - щях да забравя, земи и един шамар да си носиш, че гледам, багаж нямаш хич.

И му лупнах един шамар, та му завъртях сопола два пъти около врата, щеше да се обеси на него. Понеже малко тремор му излезе на главата, го застопорих с един премиерски чембер. Даеш-маеш.

Вдигнах един друг калъф от земята и викам на Божо:

- Тоя сега вампир ли да го правя или русалка? Ха-ха-ха-ха!

Не че се хваля, ама имам брутално чувство за хумор, да си го туря без право на помилване! Поиграх си и с другите за добре дошли в България, поразходих се още малко и се прибрах, но утре пак излизам на хайка. С голи ръце!