В киното има и по-известни мишки от Стюърт Литъл (особено една с големи уши и папийонка на капки). Филмът за семейство Литъл и техния осиновен плъшок обаче се запомни с две неща.
1. "Стюърт Литъл" бе голям комерсиален успех по света и у нас: най-успешното съчетание между живи актьори и компютърно анимирани такива от "Кой натопи заека Роджър" насам.
2. "Стюърт Литъл" бе първият холивудски филм от години насам, който се въртеше в киносалоните, озвучен с родна реч. За целта бяха целокупно наети "Каналето" (Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова) и още дузина наши актьори (Христо Мутафчиев, Кръстю Лафазанов, Силвия Лулчева и т. н.).
По-късно дублирането на американски кинопродукции, макар и сравнително скъпо занимание за нашите условия, се превърна в практика.
В "Стюърт Литъл 2" операцията по дублажа вече не изглеждаше толкова мащабна. Което не означава, че филмът е по-лош. Режисиран е отново от Роб Минкоф, изигран отново от Джина Дейвис, Хю Лори и малкия Джонатан Липницки (където е необходимо участието на живи актьори), с дори по-добра компютърна анимация от първия. Пътешествието на Стюърт през града с всевъзможни превозни средства е може би най-силният момент на филма.
Разбира се, сценарият отново е по детски наивен и семейно сиропиран; най-готините реплики отново са вложени в устата на котката Сноубел. Все пак има и нови попълнения - Мелани Грифит като щиглеца Маргало и Джеймс Ууд като злия сокол. Техните гласове обаче остават нечути в българската версия, дублирана, както стана ясно, за нуждите на невръстната си целева аудитория.
|
|