:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,506,393
Активни 119
Страници 5,118
За един ден 1,302,066

КРИМИНАЛНА ЗАДАЧА. Славянска душа

на Веселка



Валери, журналист в столичен всекидневник, имаше работа в провинцията, в града N., където беше минала студентската му младост. Като истински професионалист, той си набеляза нишаните, които щяха да му бъдат от полза за темата; развъртя няколко телефона, а накрая, през двайсетгодишната ехтяща бездна на времето, набра и номера на Таня. Тази Таня му беше състудентка, бяха в една група. Нещо беше имало между тях навремето, красиво, пъстро и мимолетно. Тогава Таня беше тънка като рибка, имаше бърз лястовичи поглед и райберът на стаята й в общежитието падаше от първото почукване, поне за Валери. Това бяха симпатични младежки работи и Валери винаги си спомняше с хубаво чувство за Таня. После той, разбира се, атакува дебелите списания в София, а тя остана във въпросния град. Между другото, бързо си извоюва име на кадърна журналистка и централните вестници се избиваха да я канят за кореспондент. А Валери винаги с удоволствие четеше материалите й. Таня беше човекът, който можеше да го въведе в актуалните дебри на града N и да превърне темата му от обикновено разследване в медийна торпила.

Когато й звънна, Таня реагира точно така, както бе очаквал. Каза му, че го чака с нетърпение, че ще му окаже пълно съдействие и даже му продиктува на часа няколко телефонни номера, на които да започне да "копае" още с пристигането си - така да се каже, да има летящ старт. Накрая Валери се пошегува, че се надява съдействието й да е двайсет и четири часово. Таня не разбра закачката и съвсем делово отвърна, че няма никакъв проблем за това.

В топлия си форд на път за града N Валери преговаряше спомените си в очакване да смае Таня със силната си памет, щом вече не можеше да я смае с мускули, както преди двайсет години.

Пристигна към единайсет. Посвърши едно-друго, а с Таня се видяха според уговорката си чак вечерта в кръчмата "Славянска душа". На масата имаше горяща свещ и кървавочервена роза. Таня си беше същата, само лицето й се беше покрило с тънка паяжина от бръчици. И погледът й вече не беше онзи бърз лястовичи поглед. Очите й сега бяха бавни и пронизителни като луни при пълнолуние.

Първият половин час след целувките мина сред калейдоскоп от имена на общи познати и две бутилки вино: разбра се, че Таня е неомъжена; Валери, на свой ред призна, че е щастливо разведен с голям син. После нещата се успокоиха, оборотите спаднаха и всичко доби онзи кадифеновиолетов метафизичен оттенък, в който е същинската прелест на подобни срещи. Таня допи чашата си, бързо си наля пак и започна да му разказва една потресаваща история за себе си - как в продължение на десет години получавала всеки ден по една роза от неизвестен обожател. Всеки божи ден по една роза, опакована в специална картонена кутия. Как това, колкото и да се мъчела да не му обръща внимание, й попречило да се омъжи, защото все чакала неизвестният романтик да се появи. В крайна сметка Таня толкова го намразила, че щом получела розата и я извадела от кутията, веднага я пречупвала и я хвърляла в кошчето. Розите обаче пристигали всеки ден с неотменността на смяната на караула пред Бъкингамския дворец. После розите изведнъж секнали и Таня изпаднала, по силата на психологическите парадокси, в жестока депресия. Добре, че била работата...

Валери, окрилен от виното, се пресегна, взе розата от вазата и я поднесе на Таня. Таня се разсмя истерично, повъртя я в ръка и изведнъж пречупи стъблото й. А от пръста й върху бялата покривка се откъсна капка кръв. После се разплака и Валери едва я успокои. Сбогуваха се набързо.

На другия ден, на път за София, Валери не мислеше за нищо, освен за едно - защо Таня му разказа тази измислена, съшита с бели конци, история. Което беше очевидно. Една година може да се изпращат на дамата на сърцето рози. Но цели десет години никой не може - даже и такъв със славянска душа.
322
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД