- Г-н Хехт, кои са силните и слабите страни на демократичните училища?

- Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос, защото всяко училище е много различно. Но ако се впуснем да размишляваме по въпроса в идеен план, мисля, че силната страна на демократичното образование е, че подготвя хората да живеят в демократично общество и е фокусирана върху това от какво се нуждае новата генерация като способност да взимат решения заедно, да се самообучават, да развиват креативността си, да решават етични въпроси, да работят в екип. Трудно ми е да очертая слабата страна, но ако мислим за новите инструменти в ученето чрез сътрудничество и работата в мрежа, от които се нуждаем в училище, трябва всеки ученик да е учител и всеки учител да е ученик. А в много демократични училища все още не е осъзната тази необходимост и има учители, които преподават по старому - няма го това предизвикателство на двупосочната връзка учител-ученик.

- Как този модел на образование гарантира добра учебна подготовка и постижения на учениците?

- Много е важно да уточним какво имаме предвид под "постижение". Ако това е постигането на определена цел от всеки ученик, то това не е адекватно измеримо и в този смисъл не можем да го приемем като постижение. Но ако под постижение разбираме намирането на силната страна на всеки ученик - това, което е в центъра на демократичното образование, в крайна сметка виждаме, че учениците от тези училища намират своето място в живота лесно и постигат успехи. Например ти може да си не толкова добре по математика, но да си фантастично талантлив в областта на изкуството или науката, и обратно - може да се върховен математик, но не толкова добър в литературата. Но трябва да намериш силната си страна и това е основата на онова, което наричаме плуралистично учене.

- Какви са тенденциите в сферата на образованието в световен мащаб?

- Ние се намираме в уникален исторически момент, когато се сменя парадигмата на образованието навсякъде по света. Тази промяна е сходна с това, което в IT сектора наричаме преминаване от мрежа 1.0 към мрежа 2.0. В мрежа 1.0 хората отиват и черпят информация от даден сайт, а днес в мрежа 2.0 хората отиват в YouTube, "Фейсбук" и пр. и създават свои материали. В образованието на ниво 1.0 е залегнала парадигмата на пирамидата - учителят преподава и стои на върха, а учениците го слушат. При образователния модел 2.0 всеки е едновременно ученик и учител. Мога да ви дам много примери от Израел от традиционни училища - там в лабораториите различни IT компании поставят задачи и група ученици наравно с учителя се опитват да намерят тяхното решение. Стотици традиционни училища в Израел работят по този начин. Това е нов модел, но много вълнуващ - хората не ходят на уроци, за да учат английски, математика и др., а получават задание от Космическата компания в Израел, която се кани да изпрати сателит и децата и учителят работят по реален проблем, използвайки компютър и цялата натрупана до момента информация по въпроса. Това е пътят на новото образование.

- Кое според вас гарантира качество на образованието и до каква степен трябва да се намесва държавата?

- Мисля, че по този въпрос трябва да се започне "на чисто", защото качеството, което е вършело работа преди 30 г., днес не върши работа. То е останало в миналото. Това е голям въпрос - от какво ще се нуждаят хората в бъдещето, за да успеят? Знаем от какво са се нуждаели в миналото, но то днес е различно. И за да говорим за качество на образованието, първо всеки трябва да помисли по горния въпрос. Но със сигурност в основата на отговора стои фактът, че днешните хора трябва да учат много, за да напредват в житейския си път. Тяхното образование няма да приключи на 18 или на 25 г., а ще продължи цял живот. И за ученето през целия живот хората трябва да запазят способността си да задават въпроси, да грешат и да не се страхуват от това, да бъдат любопитни и творчески настроени. Аз често водя учители и хора, които работят в сферата на образованието, да се запознаят с новите видове бизнес, да изследват новата работна обстановка. И когато се срещам с образователни дейци днес, акцентирам точно върху това, защото се намираме в епохата на знанието. Индустриалната и информационната ера са вече в миналото. "Гугъл" се грижи за информацията, така че и това е приключило. Какво означава да живееш в епохата на знанието? Твоята роля там ще е да създаваш знание. Такава трябва да е ролята на училището - да подготвя хора, които са готови да създават ново знание.

Какво прави държавата с многобройните си зрелостници? Днес, когато много хора завършват училище или университет и се оказват безработни, държавата се изправя пред голям проблем. Защото се подготвят хора за миналото. А трябва да подготвяме хора за предизвикателствата на бъдещето.