:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,281,567
Активни 71
Страници 8,152
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Имаме велика сатирична традиция

И винаги са се намирали задръстеняци да мърморят, че видите ли, пак се гаврят със светините, смята писателят Алек Попов
снимка: БГНЕС
Алек Попов
Алек Попов е роден през 1966 г. в София. Завършил е НГДЕК и българска филология в СУ. Автор на много романи, сборници с разкази, сценарии, пиеси, между които "Другата смърт", "Мисия Лондон", "Черната кутия", "Сестри Палавееви" и др. Член-кореспондент на БАН. Тази седмица бе и софийската сценична премиера на "Сестри Палавееви", поставена м.г. от Драматичен театър - Пловдив.





- Накъде тръгнаха сестри Палавееви след първия том и пиесата? Как се развива темата?

- Около тези момичета и тяхната история вече се оформи един цял свят, който ме погълна. Сега пиша втората част на романа, като работя междувременно и по филмовата адаптация на първата. Започнах тази книга в една сравнително спокойна обстановка, днес страстите са много по-разгорещени и това драстично скъсява дистанцията с епохата, която изследвам. Постоянно излизат нови данни и свидетелства за ония мрачни години, като паралелно тече и отчаяна съпротива срещу безпристрастния прочит на историята. За обществото това е мъчителен процес на пробуждане и оздравяване, но от творческа гледна точка тази наситена с валенции среда не е толкова полезна. Най-малкото, трябва да полагам двойно повече усилия, за да запазя чувството си за хумор. Работя с материал, който е токсично идеологизиран, докато аз не гледам на него идеологически, а това създава объркване у мнозина. Оказа се, че миналото е по-живо, отколкото съм предполагал - бълбука си някъде в колективното подсъзнание и само чака повод да изригне. От друга страна, това прави книгата много по-актуална.

- Къде са сестрите в цялата тази работа?

- В момента едната от тях, Яра, е при югославските партизани и вече е завъртяла главата на командира на Шливовачкия отряд. Смятах да използвам за прототип известния генерал на Тито Светозар Вукманович-Темпо, но впоследствие създадох един герой, който е вдъхновен по-скоро от образа на Розовата Пантера... Другата, Кара, тъкмо е избягала от затвора при една от бомбардировките над София, но попада в плен на маниакалния си обожател капитан Нощ и тук не ми се мисли какво ще става...

- Пренаписването на "Черната кутия", допускането по такъв начин на читателската публика в кухнята на белетристичното съзидание ваш патент ли е, не се ли боите от такъв тесен контакт с читателя?

- Това е процес, който така или иначе трудно ще бъде разбран от обикновения читател. Хората се интересуват от крайния резултат, а не как си стигнал до него. Е, понякога ми се иска да споделя с по-широк кръг нещо, което съм открил и ми се струва важно - това е естествен порив, социална потребност, ако щеш. По принцип смятам, че е по-добре да се работи върху един текст, преди да е излязъл, но тук, в България, нямаме кой знае какви традиции в редактирането на суровите ръкописи и превръщането им в завършени произведения. Всички бързат да видят книгата отпечатана колкото се може по-скоро. Но една книга е нещо много повече от текст. Това е преди всичко структура, психология, действие. Тези неща рядко се подреждат от първия път. Иначе да се чоплят отделните изречения е най-лесно.

- Главата в романа за краткото увлечение на Палавееви по македонските движения е много смешна и демитологизираща. Дорасли ли сме за хумористичен поглед върху драматизма и трагизма на националистическите страсти?

- Ами след като се пишат и издават подобни текстове, трябва да сме дорасли. Как иначе да се появят? Обществото не е нещо единно и хомогенно, както си го представят някои. В него има различни нива и течения на мисълта. Още на времето, като погледнете, "Записките..." на Захари Стоянов - там ли няма ирония и сарказъм! Ами в биографиите му? Това е един истински свободен ум, в който няма и сянка от идолопоклонство. Софроний Врачански също постоянно се надсмива над себе си и патилата си. Какво да говорим за Алеко! За Чудомир. Или пък за Радичков... Ние имаме велика сатирична традиция, която е дала някои от най-ярките произведения на литературата ни. И винаги са се намирали разни задръстеняци да мърморят, че видите ли, пак се гаврят със светините. То пък къде ли не е така?! Светът най-общо се дели на хора, които не могат да не вярват, и на такива, които не могат да не се съмняват - между тях винаги ще има конфликт. До съвсем неотдавна човешката история е била низ от тирании, в които критичните умове са били преследвани и изтребвани. Генът на хумора, тъй да се каже, е бил систематично унищожаван векове наред. Нищо чудно, че вярващите умове доминират.

- Какво мислите за поредните скандали в образованието по темата "махат Паисий", "местят Ботев"?

- Не съм чул никого да махат, но че трябва да се преподават по-съвременно няма съмнение. Цялата тази истерия е доказателство, че образователната система не си е свършила работата, след като нивото на дебата е толкова примитивно. Всъщност духът на Възраждането няма нищо общо с тази отрова, облечена в патриотарска риторика. Напротив, Възраждането носи дух на отвореност към света, дух на любопитство, на обновление, на оттласкване от инерцията, на модернизация и прогрес. Така че ако искаме да останем верни на завета на тези велики люде, в които днес се кълнем, не трябва да се страхуваме да предизвикваме стереотипите и статуквото.

- Нашето образование как може да изпълзи от ямата на безпаричието и нихилизма?

- Въпрос на политическа и гражданска мотивация. Това, което на лично ниво сме готови да направим за образованието на децата си, да се пренесе и на държавно. Но да инвестираме в истинско образование, което развива личността и я кара да мисли с главата си, а не в мантри и заклинания. Нищо не ме дразни повече от този фалшив патос, който се лее от официалните речи на 24 май! Езикът е начин на мислене. Когато говориш по един начин, а мислиш по друг, настъпва характерното за авторитарните общества раздвоение на личността и деградация на моралните стандарти.

- Навремето прогнозирахте, че в движението на народите няма нищо страшно - английски електротехник може да се захване да прави инсталации у нас така, както български учител да бере ягоди в Съсекс, примерно. Как ще проектирате този си поглед върху миграционните движения към Европа от юг?

- Границите са неизбежни, това е суровата реалност. На практика общността се дефинира именно чрез границите, което впрочем важи и за индивида, колкото и либерален да е той. Свободата на движение е реалност в рамките на споделени норми на поведение, общи кодове на комуникация и относително съпоставим социален стандарт. Така е било винаги. Колкото по-голямо е това общо пространство, толкова по-добре, но това не го прави автоматично отворено за всичко и всеки. Липсата на баланс в един организъм може да го убие. За честния, състрадателен човек думата "дискриминация" звучи ужасно, но истината е, че ние постоянно го правим на различни нива както в личен, така и в социален план. Правим разлики, поставяме граници, които се разширяват или стесняват в сложна зависимост. Между хората, които бягат от война, и хората, които бягат от бедност, за мен няма особена разлика. И едните, и другите най-често са жертва на отвратителни диктаторски режими, които за съжаление все още управляват голяма част от света. Ясно е, че няма как всички потиснати и унижени да намерят подслон в Европа. Самата тя доскоро е била разделена по редица признаци - религиозни, етнически, класови, идеологически, културни. Нашето единство, доколкото съществува, все още е твърде крехко. Но ние трябва според силите си да се борим с тези режими, които тормозят народите си и ги тласкат да емигрират. Или поне да не толерираме техните парвенюшки корумпирани елити, да не влизаме в сенчести сделки с тях. Но както по всичко личи, тази граница е най-трудно да се опази, защото от такива сделки се печели. И то яко! За сметка на хората от лодките.

- На 25 представяхте ли се като 50-годишен? Ако да - така ли?

- Не, честно казано. Сигурно съм избягвал да мисля за това. Сега виждам, че не е толкова страшно и вече дори се опитвам да си представя как ще изглеждам на 70. Казват, че това била най-щастливата възраст. А дано! Ще поживеем, ще видим.

- На вашето литературно четене в клуб "Перото" стана дума, че всъщност сте най-превежданият съвременен български автор. Така ли е, какви са официалните измерители на това?

- Честно казано, тези класации тип "кой по-по-най" само създават излишен стрес. Има библиография, човек може да провери, ако толкова държи на списъците. Преводите идват като функция на книгите, а не обратното. В този смисъл много повече ме е грижа да си свърша аз работата като писател, пък другото - както дойде. Хубава книга не пропада. В българския контекст наистина преводите са важни, тъй като пазарът е малък и това ти дава възможност да разшириш аудиторията си. Създава независимост. Или поне илюзия за независимост.

23
2255
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
11 Март 2016 20:15
Владислав Карамфилов се справи доста по-добре с иронизирането на партизанското движение.

11 Март 2016 22:32
Владислав Карамфилов се справи доста по-добре с иронизирането на партизанското движение.


Да иронизираш, а още повече да демонизираш, хора сложили си главата в торбата и тръгнали в крехка младежка възраст да умират за идеите си е проява на дълбоко стаена мерзост, присъща на индивидиуми, чиято единствена цел в живота, както на животинските им събратя, е да се наядат и да се размножат.
Не бих причислил Алек Попов точно към тази категория. Мисля, че той вижда нещата в по-голяма дълбочина.
12 Март 2016 07:30
Прочети "Сестри Палавееви".
12 Март 2016 07:43
Оф , имаме бе - сатир до сатира и смешник до смешника ! Който открие фирма за производство на гъдиларници - голям бизнес ще завърти , щото ако чакаме на тия да ни разсмеят , все озъбени ще ходим !
12 Март 2016 07:56
Колеги, ми имайте малко уважение към Академика, начи. Изпреварил е в академична посока и даскал Ботьовото момче, и Яворов, и Дебелянов (тоя последния даже книга приживе не е успял да издаде, бездарникът му с бездарник), и колко още други бездарни неполиткоректници като горепосочените...
12 Март 2016 08:06
Уилт
12 Март 2016 07:30
Прочети "Сестри Палавееви".

А ти прочете ли "Овчарчето Калитко" ?
12 Март 2016 10:44
И винаги са се намирали задръстеняци да мърморят, че видите ли, пак се гаврят със светините, смята писателят Алек Попов


И няма ли кой да ревне, че се използва "език на омразата" срещу тези, които не са съгласни с мнението на автора?
12 Март 2016 11:57

Да иронизираш, а още повече да демонизираш, хора сложили си главата в торбата и тръгнали в крехка младежка възраст да умират за идеите си е проява на дълбоко стаена мерзост, присъща на индивидиуми, чиято единствена цел в живота, както на животинските им събратя, е да се наядат и да се размножат.



Мерзостта не е дълбоко стаена, а демонстративна, и се домогва до държавни отличия.
12 Март 2016 12:05
Всякак може, стига да е хубаво, както казваше един мой учител.

p.s.: Алек Попов е пропуснал да спомене Мирон Иванов в списъка с големите сатирици.
12 Март 2016 13:06
Свободата на движение е реалност в рамките на споделени норми на поведение, общи кодове на комуникация и относително съпоставим социален стандарт.
Много точно, много! Писател е... в добрия смисъл!
Но с тези сестри мисля, че е прекалил с шаржа и е развихрил сексуалните си, да не кажа порно, фантазии!
Уилт, специално за теб:
-Деца, утре ще имаме много важно контролно! - казва учителката.
-Никой да не отсъства! Не се приемат никакви извинителни причини.
-А ако съм преуморен от секс? - прави се на интересен един ученик.
-Ще пишеш с другата ръка.
12 Март 2016 13:09
Няма по-голяма злоба от тази, която изпитва писателя спрямо друг писател, по-четен от него
12 Март 2016 16:07
Около тези момичета и тяхната история вече се оформи един цял свят, който ме погълна.


Верно го е погълнал.... и май го е изплюл.
12 Март 2016 18:47
ХУ из дет Попов?Пък ако ще и да се именува с много българското Алек!
12 Март 2016 19:17
Алек Попов е съвършено плитък автор, като равнинен пейзаж е
"Мисия Лондон" е най-лишеният от вкус и хумор филм, който съм гледала
само халтурите на Камен Донев са съпоставими с него
12 Март 2016 19:56
Свободата на движение е реалност в рамките на споделени норми на поведение, общи кодове на комуникация и относително съпоставим социален стандарт.


Жалко, нямаме общи кодове на комуникация с Алек. За нормите на поведение и социалния стандарт данни нямам. Следователно нямам и свобода на движение като реалност.
12 Март 2016 21:08
Дорис 12 Март 2016 19:56 "...нямаме общи кодове на комуникация с Алек. За нормите на поведение и социалния стандарт данни нямам. Следователно нямам и свобода на движение като реалност".
Чудничко! Дорис
12 Март 2016 21:17
Да иронизираш, а още повече да демонизираш, хора сложили си главата в торбата и тръгнали в крехка младежка възраст да умират за идеите си е проява на дълбоко стаена мерзост

Доста хора са намерили за нужно да се изкажат, без очевидно да са помирисали книгата. Защото в нея няма иронизиране и демонизиране на хора в крехка младежка възраст. Виж има иронизиране на други образи. Например на делегирания от Москва командир.
13 Март 2016 07:57
Виж има иронизиране на други образи.

Може би е много тънка ирония описанието на политически неангажирания разбойник, който викнал "Тая нема п.тка бе!", защото не бил виждал неокосмена вулва? Това били последните му думи. Да се пукнеш от смях!
13 Март 2016 12:25
Може би е много тънка ирония описанието на политически неангажирания разбойник, който викнал "Тая нема п.тка бе!", защото не бил виждал неокосмена вулва? Това били последните му думи. Да се пукнеш от смях!


Смеееех... Това биха били последните му думи и в този форум. И аре бан до 3587 г.
13 Март 2016 12:43
Не ми се вярва общият тираж на всичките му заглавия да е минал милион. Предполагам, че това е един от критериите за членство в Академията.
Но ако е така, значи съм пропуснал едно явление в българската литература.
13 Март 2016 12:51
Другите да кажат велики ли сме, или не. Самооценката ми звучи като: "От Витоша по високо нема, от Искъро по дълбоко нема...".
13 Март 2016 14:57
но от творческа гледна точка тази наситена с валенции среда не е толкова полезна

Въх, тез валенцииии... натровили средата! типични член-кореспондентщини...
13 Март 2016 15:00
Най-малкото, трябва да полагам двойно повече усилия, за да запазя чувството си за хумор.

Утроявай! Белким се получи...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД