На българския пазар истинските сирене и кашкавал са 40 на сто, а останалите количества са имитиращи продукти, произвеждани от 10 фирми, заявиха от Асоциацията на млекопроизводителите в България, която на пресконференция поиска да се спре производството на имитиращи млечни продукти.

Млекопреработващите предприятия са 240, а производителите на имитиращи продукти са едва десетина, но въпреки това успяват да залеят целия пазар. "Потребителят, влизайки в магазина, знае, че няма как да си купи сирене за 4 лева", посочи председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров.

Сметките на асоциацията показват, че едно семейство ще харчи с 50 ст. повече на ден, ако си купува сирена и кашкавали от истинско мляко. Анализ на земеделското министерство сочи, че въпреки това българите залагат на евтиното и масово си купуват сирене от палмово масло. От нулево потребление на такава добавка през 2006 г. употребата й през 2014 г. скача на цели 59 хил. тона годишно, показва анализът на агроминистерството.

Производството на имитиращи продукти не е забранено, но производители и търговци са длъжни да обозначат, че това не са сирене или кашкавал, а самите продукти трябва да бъдат изложени на отделни щандове. Понякога обаче това не се прави. Според производителите в някои магазини в опаковки на истинско сирене се слагала имитация от палмово масло, която се продавала на цената на истинското. Очевидно с цел печалба.

Браншовиците решиха да разяснят да дадат пресконференция, след като преди дни бе разпространен "черен списък" на производителите, които влагат в продуктите си растителни мазнини. В списъка са посочени 40 големи фирми, повечето от които са добре известни на българския пазар. Засегнатите фирми заподозряха, че списъкът бил саботаж на големите търговки вериги, които ги притискали за по-ниски цени. Част от собствениците на мандрите фирмите им работят само с истинско мляко. Заради "черния списък" няколко фирми вече са сезирали прокуратурата за разпространението на невярна информация.



КОНТРОЛ

От Асоциацията настояват проверките да се правят не в предприятията, където собственикът е предупреден и показва част от бизнеса си, а в магазините. Преди време от агенцията по храните съобщиха, че проверката за коректно етикетиране се извършва и в млекопреработвателните предприятия и търговската мрежа. Оттам препоръчват на потребителите да пазаруват само от регламентирани обекти и да четат внимателно информацията на етикетите върху продуктите. Според търговци обаче именно в това е проблемът - че на отделни места продуктите се преетикетират.