:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,101,806
Активни 89
Страници 637
За един ден 1,302,066
Консулт

Продажбата на имот препятства претенции за запазена част от наследство

Красимир Добрев
Ако човек е получил от родител имот чрез продажба, то неговите брат и сестра имат ли право на претенция за запазена част за същия имот? А съпругът на същия човек може ли да претендира за половината или някаква част пак от този имот, ако продажбата е била по време на брака?



Х.Х., София



В конкретния случай и във въпросите определено се преплитат две материи - тези на наследственото и на семейното право.

В в чл.14, ал.1 от закона за наследството (ЗН) е записано, че всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Още във втората алинея на същата разпоредба обаче се указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Горното означава, че всеки човек може преживе и чрез завещание да се разпореди на кого и колко остава от парите си, имотите си, колите си, земите си и всички останали вещи. Това може да стори дори с едно или няколко дарения. Той обаче е силно ограничен от закона. Защото не може по никакъв начин да завещава имуществото или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг. Така чл. 28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и преживе - било то чрез дарение или пък чрез завещание. Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателя, дали има съпруг, дали има родители и т.н.

Естествено всеки може да завещае или дари на едното дете дори и запазената част на другото си дете или деца. Но след смъртта на завещателя или дарителя всяко от другите деца, което е било лишено от запазената си част, има право на иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част". За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. След това се прибавят към нея и даренията - като недвижимите имоти се водят по стойността при откриването на наследството, а движимите - според времето на подаряване.

Всичко казано дотук сочи, че претенция за запазена част може да има единствено ако имотът е бил даден по завещание или чрез дарение. В конкретния случай става дума за продажба, така че такъв иск няма да е възможен. Другите деца на родителите продавачи може да оспорват единствено и евентуално, че продажбата между родителите и другото дете е евентуално фиктивна, симулативна. Но ще е дълго дело с неособено ясен резултат.

Що се отнася до другия въпрос - дали единият съпруг може да претендира за имот, получен от другия чрез продажба от родителите му, а не по наследство, то той е свързан повече със семейното право. В действащия Семеен кодекс има специални текстове, които се занимават с т.нар. лични имущества. В тях се определя, че тези обекти не са подчинени на режима на съпружеската имуществена общност, както например придобитото при съвместен принос по време на брака, а се определят на практика от режима на разделност. С тези разпоредби законът фактически казва кои вещи са само на единия съпруг - и в брака, и след евентуален развод. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Според чл. 22 от Семейния кодекс лични са и вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Очевидно е, че никъде при изреждането на тези лични имущества няма тези, които са придобити от покупко-продажба, пък било то продавачите да са родителите на единия съпруг. Това означава, че при тази схема другият съпруг ще има определено половината от имота при евентуална делба в рамките на брака или при развод. Просто този имот влиза в рамките и хипотезите на съпружеската имуществена общност, а не в имуществата, които са само на единия съпруг. Вероятната логика е, че имотът може да е купен с парите на другия съпруг.











816
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД