:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 129
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Собственост

"Окупирай Буенос Айрес" промени града и вдъхнови света

Аржентинската столица печели от работнически кооперативи. Но защо сега те са застрашени?
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Бившата президентка Кристина де Кирхнер подкрепяше кооперативите на работниците.


Хотел "Бауен" се намира в центъра на Буенос Айрес и изглежда, че добрите времена за него са отминали. Артистичният му дизайн се руши, три от асансьорите му не работят, а цялото място направо си плаче за пребоядисване. За това никой не предполага, че именно този хотел е в центъра на може би най-успешното работническо окупационно движение в света досега. "Бауен" отвори врати през далечната 1978 г. благодарение на държавната субсидия, отпусната от тогавашната управляваща военна хунта в Аржентина, която искаше да се представи с петзвезден хотел пред туристите по време на Световното първенство по футбол, което се проведе през същата година в страната. Тази 22-етажна сграда преживя много възходи и падения, преди да обяви фалит през 2001 г. Две години по-късно работници окупираха "спящия хотел", поеха контрола и дадоха всичко от себе си, за да го управляват успешно. Това беше поредното парче от доминото, което падна вследствие на надигналото се тогава движение на "възстановения бизнес", започнало още през 90-те години на миналия век, но достигна своята връхна точка по време на финансовата криза през 2001 г. в Аржентина - най-големия държавен банкрут в световната история. Вследствие на това много работници решиха да се върнат във фабриките, след като фирмите, които ги управляваха, фалираха. Служители трябваше първо да минат през съдилищата, за да получат правото на собственост и машините. Това движение започна много успешно и за него дори беше заснет популярен игрален филм.

Когато движението се зароди, неговият лозунг беше



"Окупиране. Съпротива. Производство"



През т.г. много работници в Буенос Айрес продължават да правят това. Самият хотел "Бауен" се справя добре повече от десетилетие под управлението на работниците, както и много други предприятия в аржентинската столица и в други райони в провинцията. Макар че движението "Окупирай" плени обществеността в САЩ и Великобритания през 2011 г., то замря скоро след това и сега вече изглежда като част от историята. Докато в много градове по света властта се упражнява все повече от корпоративни интереси и държавната собственост масово се продава, то Буенос Айрес е истински пример за точно обратната тенденция - завземането и запазването на обществени площи за гражданите. По-важното е, че това движение на кооперативите не засягат само хотели като "Бауен", но и други сфери - ресторанти, събирането на боклука, строителство, здравеопазване, образования, медии и транспорт. Не всички от тези опити бяха успешни, на като цяло движението просперира. Много хора обаче в момента са разтревожени, че новият консервативен президент ще спре този модел на развитие.

Сред тях е Армандо Касадо, който е 66-годишен общителен сервитьор в ресторанта на хотела, където се играят предимно карти. Той работи там от четвърт век. Мъжът е бил свидетел как хотелът се управлява от частни мениджъри и сега, когато е под работнически контрол. "Преди това беше работа като всяка друга", казва той с нотка на носталгия. "Имаше си собственик, шеф, имаше стремеж персоналът да е максимално ефективен. Сега имаме свобода, но в същото време за сметка на по-успешен бизнес. Затова не сме толкова ефективни както преди, но пък имаме повече свобода на действие", казва той. През 2014 г. в цяла Аржентина имаше около



311 окупирани предприятия,



като половината от тях бяха в столицата, сочи изследване на университета в Буенос Айрес. От тях почти половината се появиха през 2004 г., когато страната вече беше поела по пътя на икономическото възстановяване. Според експертите именно това показва, че този икономически модел се оказа много успешен, като отговор на избухналата преди това финансова криза в страната. В момента той се разглежда също като успешен отговор на икономически предизвикателства, нищо, че времената вече се смятат за много по-добри отпреди. "Редица икономисти заключиха, че това движение представлява всъщност един бунт на работниците срещу неправилното управление на икономиката и идеологията на неолибералния капитализъм", посочват от университета.

И докато вниманието на света бе привлечено предимно от "завземането на фабриките", именно в Буенос Айрес подобни кооперативи предоставят вече всякакви услуги и икономическа продукция. По този начин това се оказа първият в света трайно окупиран град в икономическо отношение. Това се забелязва, когато човек посети някой ресторант, който е част от подобно работническо сдружение, както и в някоя пекарна. Или пък, когато се събира боклука, то фирмата също се оказва друго кооперативно дружество. По този начин те са ефективни вече над цяло десетилетие и продължават да се разрастват. Основният въпрос е как са постигнали това? "Ако трябва да се обобщят причините за успеха на възстановяването на фабриките в Аржентина, то това е отчаянието", смята Естебан Магнани, аржентински журналист, който е написал единствената засега книга на английски език за този феномен - "Мълчаливата промяна: Възстановяването на бизнеса в Аржентина". "През 90-те години за работниците на практика нямаше алтернатива и уволняването от работа означаваше направо краят за тях. Затова, когато се съберат голям брой отчаяни хора, те започват да търсят изход и в случая решиха да възстановят фабриките", казва той. Другият елемент, който много помогна на това движение, е, че тогава държавната администрация беше под контрола на левите президенти Нестор и по-късно Кристина Кирхнер, като по този начин работниците нямаха насреща си враждебно правителство на власт. "Именно при управлението на Кирхнер бяха променени законите за фалит и бе включена клауза, която разрешаваше на



работниците да останат в заводите,



където те работеха, като в замяна поемаха задълженията им и създаваха кооперативи за тяхното управление", припомня Андрес Ругери от университета в Буенос Айрес. "Но като цяло кирхнеризмът подкрепяше движението за окупиране на бизнес предприятията по двусмислен начин. Те не използваха репресии и не бяха враждебни към работниците, не ги гониха от фабриките, но и не подкрепяха открито техните действия", допълва той.

Всичко това вече се промени. През декември 2015 г. Маурицио Макри, десен бизнесмен и бивш кмет на Буенос Айрес, стана президент на Аржентина и сложи край на продължилия повече от десетилетие кирхнеризъм. Отношенията му с кооперативите, докато бе кмет на Буенос Айрес, не бяха добри и мнозина работници се притесняват, че ще унищожи модела, който бе обещан на всички завинаги. Те имат известни основания.

"В един момент Макри наложи вето на закон, който би дал на кооператива собственост върху хотела", казва Патриция Гусман, която работи в администрацията на хотел "Бауен". "Той бе сред политиците, които наложиха вето, когато работниците поискаха собствеността от градската управа през 2004 г. Той бе много близък политически до старите собственици, затова днес се тревожим, че когато той е президент, градската управа може да дойде и да ни вземе всичко. Докато беше кмет, Макри даде ясно да се разбере, че иска да затвори кооператива, но не можеше заради вътрешната и международна популярност и подкрепа за хотела. Макри се страхува от това", добавя Касадо.

Със сигурност не всичко е в розово. Хотел "Бауен" има много проблеми - от недостиг на клиенти - само 18 от повече от 200-те стаи са резервирани в деня, в който сме там, до несигурност за законното си бъдещо съществуване плюс "вътрешни проблеми", както ги нарича Касадо. "Хотелът има специална динамика, той е град в града", обяснява той. "Политически погледнато кооперативният модел определено е по-добър, защото имаме повече свобода. Можем да закъснеем с 20 минути за работа и това няма да е проблем, докато на друго място шефът ще напише доклад за закъснението. Тази свобода е хубава, но именно с нея хората злоупотребяват. Това ни накара да въведем правила, които са по-строги, отколкото в някои частни компании. Например трябва да се регистрираме с пръстовите си отпечатъци. Първоначално се подписвахме при идване на работа, но



хората злоупотребяваха,



подписваха се един друг и закъсняваха. После опитахме да въведем режим с карта, но и така можеш да дадеш картата си на друг, който да те регистрира. Накрая въведохме практиката с пръстовите отпечатъци. И се питам - защо трябва да стигаме до такива мерки? Защо, след като сме родени, за да сме свободни, а не като в частна компания, трябва да стигаме до ситуация, в която да въвеждаме политиката на частните фирми?"

Кооперативите постоянно водят съдебни дела, защото се опитват да легитимират модела си пред закона, който често е враждебен. "Постоянно сме в страх, че може всеки момент да ни закрият", казва Гусман. През 2014 г. Върховният съд реши, че работниците трябва да освободят сградата до края на април. Те все още са си там, но битката не приключва.

35-годишната Гусман от Буенос Айрес изпитвала финансови затруднения, преди да попадне в "Бауен". Започнах работа тук като чистачка", казва тя. "Тогава не знаех какво е кооператив. После работех в различни звена в хотела и сега съм част от административния екип. За мен това е изключителен опит - когато започнах работа тук, всеки си вършеше задълженията, спазваше работното време. Сега в администрацията се грижим за това персоналът да влага повече от себе си, да участва по-активно", разказва тя.

В "Бауен" работят около 130 души, но началници няма. Гусман изкарва 4000-4500 песос месечно. Те се равняват на около 187-210 лири стерлинги, което е крайно недостатъчно за град, в който цените са почти като тези в Лондон.

"Заплатата ми е под минималната в Аржентина, защото това, което вземаме, е остатъкът от разходите за дейността на хотела", обяснява тя. На всеки три месеца на събрание обсъждаме дали можем да дадем добавка към основната заплата, която е 3000 песос, и тя е различна всеки месец в зависимост от това как върви бизнесът. В момента минаваме през труден икономически момент, така всички решихме да пожертваме част от заплатите си - всъщност отказахме се от парите си за няколко дни от месеца, за да оцелеем. Но за момента се чувствам добре тук, няма да си търся работа другаде", казва Гусман.

Подобни кооперативи вече има на много други места - от Чикаго до Сиудад Хуарес и Делхи. Във Венецуела правителството национализира компании и ги даде на работнически кооперативи, като потърси съвет от движението в Аржентина.

"Кооперативното движение е много хубава концепция", казва Касадо, повдигайки вежда. "Но щом попаднеш в него, веднага трябва да си зададеш въпроса как да направиш така, че да проработи".
19
2392
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
27 Март 2016 20:29
Със сигурност не всичко е в розово. Хотел "Бауен" има много проблеми - от недостиг на клиенти - само 18 от повече от 200-те стаи са резервирани в деня, в който сме там, до несигурност за законното си бъдещо съществуване плюс "вътрешни проблеми", както ги нарича Касадо. "Хотелът има специална динамика, той е град в града", обяснява той. "Политически погледнато кооперативният модел определено е по-добър, защото имаме повече свобода. Можем да закъснеем с 20 минути за работа и това няма да е проблем, докато на друго място шефът ще напише доклад за закъснението. Тази свобода е хубава, но именно с нея хората злоупотребяват. Това ни накара да въведем правила, които са по-строги, отколкото в някои частни компании. Например трябва да се регистрираме с пръстовите си отпечатъци. Първоначално се подписвахме при идване на работа, но



хората злоупотребяваха,



подписваха се един друг и закъсняваха. После опитахме да въведем режим с карта, но и така можеш да дадеш картата си на друг, който да те регистрира. Накрая въведохме практиката с пръстовите отпечатъци. И се питам - защо трябва да стигаме до такива мерки? Защо, след като сме родени, за да сме свободни, а не като в частна компания, трябва да стигаме до ситуация, в която да въвеждаме политиката на частните фирми?"


И колко печелят, не става ясно.

28 Март 2016 07:07
Мат Кенард и Ана Кайстор-Арендар, "Гардиън"



Tия неграмотници не са чели историята.
Хората преду цел век проработиха тоя вариант - Зимния и Кремъл окупираха , кво да говорим за некви хотелчета и заводчета.
28 Март 2016 09:59
И колко печелят, не става ясно.

Да бе, не става. Теоремата на Ферма.
Казано е ясно "това, което вземаме, е остатъкът от разходите за дейността на хотела".
А етапите, през които минава хотелът, са още по-ясни:
държавно субсидириране - създаване
капитализъм със зверско лице - фалит
капитализъм с човешко лице - възстановяване
Чертежче нужно ли е или стана ясно, все пак?
28 Март 2016 10:27
Тази свобода е хубава, но именно с нея хората злоупотребяват. Това ни накара да въведем правила, които са по-строги, отколкото в някои частни компании. Например трябва да се регистрираме с пръстовите си отпечатъци.

Гусман изкарва 4000-4500 песос месечно. Те се равняват на около 187-210 лири стерлинги, което е крайно недостатъчно за град, в който цените са почти като тези в Лондон.

"Заплатата ми е под минималната в Аржентина, защото това, което вземаме, е остатъкът от разходите за дейността на хотела", обяснява тя.


Това май е добра 'информация за размишление' към неотдавнашната препирня как никой не искал да работи за 420 лв.
28 Март 2016 10:33
420 лева са с премиите. Основна заплата 3000 песо които са 360 лева месечно. В държава където БВП на глава е към 70% повече отколкото в България (по номинал)
Има ли български привърженици на това "Окупирай"?
28 Март 2016 10:54
Има ли български привърженици на това "Окупирай"?

Естествено, че има.
Ако някой ти предложи на тебе лично да вземеш със съкооператори "Русалка", какво ще решиш? Ще правиш бакалски сметки или ще поискаш дял в прекрасен имот?

Случаят с "Русалка" е горе-долу същият като с хотела в Буенос Айрес: държавна собственост - замяна срещу активите на приватизационен фонд, пак държавни, станали номинално собственост на 114 хиляди души, а реално, тоест криминално, на един "ръководител" (Банев и досега се нарича така, защото по закон не е собственик на активите, той присвоява "само" източеното) - фалит.
28 Март 2016 10:59
Ако някой ти предложи на тебе лично да вземеш със съкооператори "Русалка", какво ще решиш? Ще правиш бакалски сметки или ще поискаш дял в прекрасен имот?

Описаните работници не са получили дял от имот, а са взели да стопанисват имот. Има разлика.
Лично аз, срещу 360 лева основна месечна заплата (и 50-100 лева евентуални премии), доста бих се поколебал.
28 Март 2016 11:01
Това май е добра 'информация за размишление'

Лично мен тази информация ми навява други размишления: ако имат постоянно незапълнена част от хотела, защо не живеят в нея? Моментално отпадат разходите им за наем и транспорт, а те в Буенос Айрес положително са близки до лондонските и много над минималната заплата, щом и другите цени са такива. Башка, че няма да закъсняват за работа.
28 Март 2016 11:06
Например трябва да се регистрираме с пръстовите си отпечатъци

Аз пък толкова време се чудех от къде Д-р Пепи е взел тази идея.
28 Март 2016 11:19
Описаните работници не са получили дял от имот, а са взели да стопанисват имот. Има разлика.

Ясно е, че собствениците са кредиторите, затова и хотелът не е боядисван.
Няма съмнение, че рано или късно проблемът опира до собствеността.
А щом има проблем, значи трябва да се решава, нали?
Може да се реши чрез национализация, както предлага Воци, но това е неефективно решение. Нормалното, капиталистическото решение е чрез данъците. Щом Великобритания можа да обобществи над половината от поземлената собственост, включително замъците и всичко останало върху земята, с подходящи 50-60-процентни данъци, не виждам какво пречи да го направи всяка страна?
28 Март 2016 11:36
А ако хотелът се пусне на търг? Успешният кооператив взема заем със залог хотела, придобива собствеността и продължава да дава светъл пример за добро управление.
28 Март 2016 12:38
Първоначално се подписвахме при идване на работа, но хората злоупотребяваха, подписваха се един друг и закъсняваха. После опитахме да въведем режим с карта, но и така можеш да дадеш картата си на друг, който да те регистрира. Накрая въведохме практиката с пръстовите отпечатъци. И се питам - защо трябва да стигаме до такива мерки? Защо, след като сме родени, за да сме свободни, а не като в частна компания, трябва да стигаме до ситуация, в която да въвеждаме политиката на частните фирми?"



Наследниците на команданте Гевара са решили да установят по собствен път и със собствен опит защо социализмът биде лапнат от месечината...
Явно ще разберат.
28 Март 2016 13:21
А ако хотелът се пусне на търг? Успешният кооператив взема заем със залог хотела, придобива собствеността и продължава да дава светъл пример за добро управление.

С търг или без, не е важно. Въпросът е в цената, която грубо трябва да бъде 80% от пазарната стойност на аналогично съоръжение (ново минус амортизацията, ако няма пряк аналог), чиста от дългове.
Нататък е ОК. Трябва да си идиот, за да не печелиш от такова нещо.
28 Март 2016 13:24
Трябва да си идиот, за да не печелиш от такова нещо.


героите от статията явно са идиоти, щом не могат да си покрият оперативните разходи.
28 Март 2016 13:34
защо социализмът биде лапнат от месечината...

Искаш да кажеш версията му, която трябваше да бъде преход към комунизма.
По-раншните версии не са имали проблеми с дисциплината. Сталин довежда през 1937/8 г.г. трудовото законодателство до такова съвършенство, че практически не се е наложило да го променят през войната.
28 Март 2016 13:38
С търг или без, не е важно. Въпросът е в цената, която грубо трябва да бъде 80% от пазарната стойност на аналогично съоръжение (ново минус амортизацията, ако няма пряк аналог), чиста от дългове.Нататък е ОК. Трябва да си идиот, за да не печелиш от такова нещо.

Важно е, публичната продан маха ипотеки и стари дългове. И с цената не е съвсем така. Хвърлих едно око на историята и се оказа, че кредиторът всъщност е де факто държавата. Ако не се получи максималната цена, ощетени ще са всички аржентинци дето плащат данъци. Ставало е дума, че понякога е добре да си се представи човек и от страната на тези от които ще се взема, а не винаги да си мисли, че ще е от страната която ще получава.
28 Март 2016 13:46
героите от статията явно са идиоти, щом не могат да си покрият оперативните разходи

Героите от статията са гении, щом покриват оперативните разходи с 9% заетост на стаите. А ако бяха и собственици, да могат и да реновират базата, щяхме да четем за кооператорите-милионери
П.С. Поради слабото натоварване впрочем, не си дават много зор да ходят на работа, та се налагат "частнофирмени" мерки
28 Март 2016 13:51
кредиторът всъщност е де факто държавата. Ако не се получи максималната цена, ощетени ще са всички аржентинци дето плащат данъци

Тя ги е ощетила, докато е кредитирала. Сега трябва да поправя грешката си.
Не съм убеден, че тръжната процедура в Аржентина чисти дълговете. Не знам, може да е някаква местна особеност
28 Март 2016 14:10
Героите от статията са гении, щом покриват оперативните разходи с 9% заетост на стаите.

както се вижда от статията - не ги покриват.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД