ГЕОГРАФИЯ НА САМОТАТА



Навярно Бог ще се смили.

И ще поиска да се видим.

На гарата във Симитли.

Или на кулите във Видин.

На някой пуст, далечен плаж.

В бистрото. В супера. В музея.

В отвлечен самолет за САЩ.

Сред канибалите в Гвинея.

На улицата. В някой влак.

В дъжда. В дъха на листопада.

Заради теб ще сляза чак

в деветата маза на Ада.

В Тибет ще ида. В Шао Лин.

Във Титикака ще се гмурна.

Да видя твоя поглед - син -

като небе над Анапурна.

И ако Господ е добър,

да стигна жив до Галилея,

в часа на идещата смърт

за тебе песен ще изпея.

Дано съдбата е добра.

И да поиска да се видим.

А после може да умра.

В Чирпан. Във Варна. Или Видин.



ДЪЖД



Ти сигурно си ме измислила

във някой час на скука,

докато гледаш как в дъжда

клошарите се къпят под олука -

пияни и красиви, с мокри ризи -

как се бръснат

срещу парче строшено огледало.

Навярно не очакваш

да видиш Микеланджелово тяло,

защото аз съм също като тях.

Ти чуваш само моя гърлен смях

да се търкаля - вакханален,

по тротоарите с танцуваща вода -

подгонил глутницата рижи помияри

с маркирани уши.

Нали ти казах, че си ме измислила,

докато Бог през ширма

сълзата ти изпива и суши -

ужасно е, че няма кой

да я отрие с топлите си длани.

Защо повярва, че съм аз мъжът,

нахълтал в твоя дом - да се нахрани,

да се наспи, да изфиряса вън,

в антрето вейнал кръгче от тютюна?

Защо ме пусна в своя дрипав сън,

наместо

да ми търкулнеш питката по рида?

Нима не знаеш -

когато се наситя да те гледам,

ще те целуна.

И ще си отида.





ЛЕТЕН ДЪЖД



Когато веселият дъжд

на куц крак скача по асфалта

и аз, макар солиден мъж,

държа се, сякаш сме на Малта.



Под слънце, цитрус и кокос

целувам те до изнемога.

И хуквам подир тебе - бос

и гол като разгонен йога.



Наоми Кембъл и Жизел -

как в тебе се спогаждат двете?

А нощем в стария хотел

единствен Бог ни е свидетел.



По изгрев във простора син

край теб забравям, че съм чичко.

Не ми се мисли, че в един

прекрасен ден ще свърши всичко.



Внезапно. Страшно. Изведнъж.

Картинката ще бъде жалка -

с дъжда един измокрен мъж

се изпарява над асфалта.





СТАРА ГРАДСКА ПЕСЕН



Когато всичко отшуми

и спре душата ми да плаче,

ще седнем някъде сами

да пийнем по едно коняче.



Косите ти ще вейне бриз.

Почти като в платно на Рубенс.

И ще съзнавам - има риск

във теб отново да се влюбя.



Ще бъде сервитьорът с фрак.

Ще ни поглежда някак строго.

И във прииждащия мрак

ти тихо ще ми кажеш: "Сбогом!".



Архивни. Смешни. И добри.

Случайници без перспектива.

Ще се качиш на щ 3

след моето: "Бъди щастлива!"



Щастлива ли ще си, не знам.

И аз не съм пресипнал славей.

Ще купя четвърт шпек салам.

И водка - за да те забравя.



Ще скоча в първото такси.

Ще дръпна две-три без салата.

И цяла зима ще виси

над мен портретът от стената...