:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,784,987
Активни 60
Страници 27,949
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Пияни и красиви

Снимка: архив
ГЕОГРАФИЯ НА САМОТАТА



Навярно Бог ще се смили.

И ще поиска да се видим.

На гарата във Симитли.

Или на кулите във Видин.

На някой пуст, далечен плаж.

В бистрото. В супера. В музея.

В отвлечен самолет за САЩ.

Сред канибалите в Гвинея.

На улицата. В някой влак.

В дъжда. В дъха на листопада.

Заради теб ще сляза чак

в деветата маза на Ада.

В Тибет ще ида. В Шао Лин.

Във Титикака ще се гмурна.

Да видя твоя поглед - син -

като небе над Анапурна.

И ако Господ е добър,

да стигна жив до Галилея,

в часа на идещата смърт

за тебе песен ще изпея.

Дано съдбата е добра.

И да поиска да се видим.

А после може да умра.

В Чирпан. Във Варна. Или Видин.



ДЪЖД



Ти сигурно си ме измислила

във някой час на скука,

докато гледаш как в дъжда

клошарите се къпят под олука -

пияни и красиви, с мокри ризи -

как се бръснат

срещу парче строшено огледало.

Навярно не очакваш

да видиш Микеланджелово тяло,

защото аз съм също като тях.

Ти чуваш само моя гърлен смях

да се търкаля - вакханален,

по тротоарите с танцуваща вода -

подгонил глутницата рижи помияри

с маркирани уши.

Нали ти казах, че си ме измислила,

докато Бог през ширма

сълзата ти изпива и суши -

ужасно е, че няма кой

да я отрие с топлите си длани.

Защо повярва, че съм аз мъжът,

нахълтал в твоя дом - да се нахрани,

да се наспи, да изфиряса вън,

в антрето вейнал кръгче от тютюна?

Защо ме пусна в своя дрипав сън,

наместо

да ми търкулнеш питката по рида?

Нима не знаеш -

когато се наситя да те гледам,

ще те целуна.

И ще си отида.





ЛЕТЕН ДЪЖД



Когато веселият дъжд

на куц крак скача по асфалта

и аз, макар солиден мъж,

държа се, сякаш сме на Малта.



Под слънце, цитрус и кокос

целувам те до изнемога.

И хуквам подир тебе - бос

и гол като разгонен йога.



Наоми Кембъл и Жизел -

как в тебе се спогаждат двете?

А нощем в стария хотел

единствен Бог ни е свидетел.



По изгрев във простора син

край теб забравям, че съм чичко.

Не ми се мисли, че в един

прекрасен ден ще свърши всичко.



Внезапно. Страшно. Изведнъж.

Картинката ще бъде жалка -

с дъжда един измокрен мъж

се изпарява над асфалта.





СТАРА ГРАДСКА ПЕСЕН



Когато всичко отшуми

и спре душата ми да плаче,

ще седнем някъде сами

да пийнем по едно коняче.



Косите ти ще вейне бриз.

Почти като в платно на Рубенс.

И ще съзнавам - има риск

във теб отново да се влюбя.



Ще бъде сервитьорът с фрак.

Ще ни поглежда някак строго.

И във прииждащия мрак

ти тихо ще ми кажеш: "Сбогом!".



Архивни. Смешни. И добри.

Случайници без перспектива.

Ще се качиш на щ 3

след моето: "Бъди щастлива!"



Щастлива ли ще си, не знам.

И аз не съм пресипнал славей.

Ще купя четвърт шпек салам.

И водка - за да те забравя.



Ще скоча в първото такси.

Ще дръпна две-три без салата.

И цяла зима ще виси

над мен портретът от стената...

Валери Станков - визитка

Валери Станков е роден през 1956 г. във Варна. Завършил е руска филология във Великотърновския университет "Константин Преславски". Работил е като учител, моряк, редактор в различни издания и издателства. Автор е на над 15 книги с поезия и проза. Сред тях са "Нощен хляб", "Защото е есен", "Влакът към зимата" и др. Лауреат е на много награди, между които Националната награда "Гео Милев".
73
1207
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
73
 Видими 
17 Септември 2005 00:44
Е, наистина хубава поезия! Разгеле пуснаха свестен поет в ангологията, ама кво прави и на долната страница господинът, не е ясно
17 Септември 2005 01:31
Тук е вече утро, така и на теб Валери – добро утро и след удоволствието от прочетеното – БЪДИ ПАК ПИЯН И КРАСИВ!
17 Септември 2005 07:21
Всякакъв анализ е безсмислен при такива ярки попадения.
Само ще кажа: Аферим, майсторе!!!
Разбираш я, ти тая пущина и туй то.
17 Септември 2005 09:08
Красиво и опияняващо.
17 Септември 2005 09:11
Вълшебно !


Такъв подарък за празника на вярата, надеждата и любовта !
17 Септември 2005 09:24
17 Септември 2005 09:45
Продължавай да гледаш на света с тези очи Удоволствието е за нас
17 Септември 2005 10:19
Абе, то бива да нямаш вкус, ама чак пък толкова...
Какво точно харесахте на горните стихоплетеници бе, форумци драги? "Бог ще се смили - в Симитли". . .
Аз май окончателно се убедих, че няма смисъл нито да чета публикациите в "Сега", нито да ги обсъждам Ще ви пратя чичо си от село
17 Септември 2005 10:22
Валери,


Рури, като гледам фотото на чичо ти, което си сложил, разбирам защо не ги харесваш стиховете.


17 Септември 2005 10:24
Съжалявам, просто имам навика да чета литература, а не ученически упражнения в словесност. Всеки, разбира се, е в правото си да харесва каквото иска. Но вашите реакции на тази "поезия" могат да предизвикат у мен единствено искрено изумление - и солидна доза съжаление...
17 Септември 2005 10:24
Браво Валери
Пак удари и дърти и млади в земята!
17 Септември 2005 10:25
Допълнение: като участник във форума Валери Станков ми е даже много симпатичен, да не помислите нещо. Но това няма нищо общо с текстовете му. Дайте малко по-обективно - тези неща горе са ужасно, ама ужасно лоши.
17 Септември 2005 10:39
С това коняче афторът показва колко ретрограден и изостанал е във времето.
Чий лирически герой днес, в началото на 21-ви век, пие коняк?
Освен героите на Недялко Йорданов и пр. априлски поети.
Иначе стиховете са римувани, което ги доближава до истинската поезия.
Но защо Симитли? И откъде накъде Чирпан?
Това все пак е запазена зона за Бойко и по следите на Иречек.
Афторът показва безпомощност в намирането на собствени теми.
Препоръка: да опита с мастика.
17 Септември 2005 10:49
Ех, не исках аз да ти го казвам, но изкуството никога, ама никога не може да се оцени обективно. Всяка оценка е изцяло субективна. Това е и същността на изкуството. Отпусни струните на душата си, остави ги спокойно да резонират и ще усетиш трепета.




Ако професионално се занимаваш с литература, замисли се, дали нямаш професионално увреждане... красотата е в това да чуеш музика във воя на вятъра, да видиш картини в прашната повърхност на засъхналите локви, да усетиш меланхолията в извивките на падащите листа...
17 Септември 2005 11:03
Валери,
Защо се изгуби във форума?
17 Септември 2005 11:05
Ето, за това говоря - меланхолията в извивките на падащите листа.
Това усещане само с мастика може да се постигне.
А прашната повърхост на засъхналите локви?
Как можеш да я усетиш, ако поне веднъж не си падал по очи в тях?
А без мастика как ще паднеш?

Редактирано от - Йори на 17/9/2005 г/ 11:09:36

17 Септември 2005 11:10
тоа верно като разгонен йога бе! не вервам макя му да го е учила на таквиа работи
17 Септември 2005 13:34
Йори,
не мога да взема насериозно разсъжденията върху поезия на човек, който пише думата автор с Ф /афторът/.От тук нататък каквото и да кажеш не тежи.Нищо чудно, че се питаш "Но защо Симитли? И откъде накъде Чирпан?"Не си подготвен изненадващите и понякога шокиращи асоциации на Валери Станков.Ретрограден и изостанал във времето е оня, който може да приеме само онези неща, които той разбира, а останалите да отрича, защото не може да спре да робува на собствените си ригидни представи.В 21 век всеки е свободен да пие и мисли това, което иска, както и да допуска и да остави да съществуват неща, които са му чужди.И ако човек постигне това в развитието си, няма да има нужда да се пита: "А прашната повърхност на засъхналите локви? Как можеш да я усетиш, ако поне веднъж не си падал по очи в тях?"Иначе душата се превръща в пресъхнала локва!

Руританец,
аз пък недоумявам от становището ти, защото не чета от теб аргументи, а само отрицания и плюене!Което пък ме кара да се питам проблем със стиховете на В.Станков ли имаш и ако да- какъв е той, или някакъв проблем със себе си , от чиито дискомфорт се разтоварваш, бидейки така язвителен към Станков??
17 Септември 2005 14:19
Първото стихотворение доста ми напомня на Христо Фотев?!
17 Септември 2005 14:42
Боза,
Изобщо не съм съгласен, че няма смисъл да се стремим към обективна оценка на изкуството.
Иначе:
изкушава ме идеята да съставя един точков показател, по който предварително да се определя вероятността дадено стихотворение да допадне на публиката в интернет-изданието на "Сега". така ще се спестят и време, и нерви на редакторите.

1. Стихотворението да е римувано. (Това е основното условие, останалите имат по-малка тежест: щом е римувано, значи е върхът)
2. В стихотворението да става дума за чувства с главно "Ч"
3. Стихотворението да е колкото се може по-лирично
4. Да има повечко голееееми думи като: "бог", "любов", "вселена", "мироздание", "вечност".
5. Да не е по някакъв начин оригинално, че това вече става сложно
6. Да напомня нещо, учено някога в гимназията
7. Да не казва нищо ново! Не искаме да слушаме нови неща, искаме добре познатите, с тях сме свикнали! Това условие също е много важно!
8. По възможност да е в някаква степен родолюбиво
9. И да е умилително!

Девет точки стигат. Предоставям списъка за безвъзвездно ползване на редакцията. Така ще е много по-лесно!

Бойко, Бойко, толкова добра поезия пишеш, а виж какви неща пускаш във вестника... И най-лошото е, че колкото повече такива текстове се появяват, толкова повече силните и стойностни автори ще бягат от този вестник, за да не попадат в подобна съмнителна компания и да не цъфнат и те на гарата в Симитли или където там е забуксувал локомотивът...
17 Септември 2005 14:57
Ма моля ви се, наистина, в началото реших, че се шегувате...не може да се харесва подобна поезия, това е стихоплетство, липса на всякаква фантазия и владеене на езика в творчески смисъл...това нещо сумати народ може да го напише...наистина не разбирам и съм изумен... (снимка: натиснете тук)
17 Септември 2005 15:01

Изобщо не съм съгласен, че няма смисъл да се стремим към обективна оценка на изкуството.

Който иска да се стреми. Обективизмът предполага фиксирана, общоприета и достатъчно трайна във времето оценъчна система. Такова нещо е приложимо единствено в точните науки. За щастие, изкуството не е точна наука и оценките за изкуството априори не могат да са фиксирани, общоприети и трайни.


Изкуството не може да бъде оценявано обективно, поради причината, че то е субективна проекция на света. Всеки опит за обективно разглеждане на кое да е изкуство, води единствено до осакатяването му, а също и на този, който се опитва да го оцени.


Затова аз не се стремя към това, да гледам обективно на изкуството -- просто се оставям да ме завладее -- понякога става, понякога не.


А ти стремиш ли се? Доволен ли си от резултата?
17 Септември 2005 15:02
Не, Егон, те май наистина не се шегуват
Колко плащат за четири стихотворения в "Сега"? Ще взема и аз да пропиша:

Как ми се иска да те видя
в такава пак, в такава есен.
А може и да те обидя.
Или да ти изпея песен.

Отне ми точно 5 секунди. Че то така си е голяма далавера: пишеш едно стихотворение за минута и после събираш хонарари, че и овации даже.
17 Септември 2005 15:07
Поздрави от Народната (народната?!) библиотека, където всичко е ново и нищо не е променено.
+
Авторът е безспорен талант, но стиховете ме напомнят лирични текстове на екстрадни песни. Преглъщат се прекалено лесно, смилаеми и обтекаеми са като коняче-менте, придружено от изветряла кола, след която си уригваш. Стиховете му звучат едновременно провинциално и космополитно, общочовешки и чифтово-интимно.
17 Септември 2005 15:09
Боза,
Когато чета нещо, се стремя да му дам две оценки: субективна и обективна. И едната да не зависи от другата.
Субективно нещата горе не ми харесват.
Обективно са стихоплетски и бездарни. Клише до клише, баналност до баналност, елементарни послания, безсмислени решения, чиято единствена цел е да се скалъпи римата. (Лястовичке, ето ти аргументация, стига ли ти?) Това може да е всичко друго, но не и литература.
17 Септември 2005 15:11
Такива точно песни не бях чувал да има.



Както и да е.
Оттеглям се от спора за изкуството и отивам да творя.
Приятно прекарване на съботния следобед на всички.
17 Септември 2005 15:12
Кеф ми е да ви чета! Ама много се напрягате бе... Представям си, ако пишехте поезия, ква щяхте да я свършите! Като на нивата.
17 Септември 2005 15:17
Ами ето де, аз прописах Довечера ще напраскам десет-петнайсет стихотворения и ги пращам на Бойко Ламбовски, да си избира.

Бих искал да те поздравя със стих,
във който диша с дъх солен морето.
В часа, когато бризът, лек и тих,
събира лястовиците в небето.

В стиха ще диша болка и тъга!
Ах, сякаш заболял съм от амнезия!
Сега дописвам, пращам във "Сега" -
да ви възрадвам с искрена поезия!
17 Септември 2005 15:25
E-e-e, Руританец, звучиш ми наистина злономерено! Аз пък казвам, че Големите неща звучат /привидно/ просто.Напомняш ми литературните критици от миналото, които каквото и да им предложеха за четене, казваха "шаблон, клише, звучи познато...".И така се издигаха в собствените си очи, защото им бе необходимо да изживяват надмощие.Погледни колко хора днес пишат оригинално и не казвайки нищо-мисълта им е разкъсана, асоциациите халтави, но пък звучи оригинално.И колкото по-нерадзбираемо, толкова повече аплодисменти.За мен посланията на горните стихове са ясни и предадени стегнато- добивам представа за вътрешния мир на поета, за душевните му терзания, въжделения и фантазии.Но аз смятам, че оценката на една поезия и на изкуството въобще може да бъде само субективна, затова съществува винаги повече от една позиция.А на теб защо ти е толкова важно да обезцениш непременно горните стихове и непременно да си прав?Ти пишеш ли стихове? Ако пишеш , сигурно знаеш, че когато ти ги обезценят грубо и безогледно, сякаш някой с кален ботуш рита душата ти.Това много боли, повярвай ми!Особено онези автори, които не пишат, търсейки касов ефект, а според душевна потребност.
17 Септември 2005 15:25
Руританец! Добре, брато! Давай смело! Ако беше и Ротарианец... Имаш някакъв талантец, но той едва ли е в поезията. Пиши! Труди се. Да кипи безсмислен труд... Другото ще го свърши някой Пуританец.
17 Септември 2005 15:30
Ей-богу, ни най-малко не съм злонамерен! Казах вече, че против човека и форумеца Валери Станков нямам абсолютно нищо.
Но стиховете са ужасни! Валери, прочети си ги пак и помисли с какво са по-добри от тези, които измислих току-що... Иначе си прав, поезия по принцип не пиша, с други неща се занимавам. И не ги намирам за безсмислени.
В такива случаи няма как човек да се сърди на автора - всеки пише както намери за добре. Мога да се сърдя единствено на редакцията...
17 Септември 2005 15:34
Руританец,
изостряш до крайност любопитството ми.Моля ти се, ама много ти се моля, пусни някое стихотворение на автор, когото харесваш.Искам да видя литературния ти вкус.Не се заяждам, стана ми интересно!
17 Септември 2005 15:35
Руританец, чети, чети, то сляпото окато прави! Пък и душа му дава.
17 Септември 2005 17:13
Сега предполагам, че и най-недоразбралите са разбрали защо казах преди врме, че Валери ще ми остане приятел независимо от всичко и ще го защитавам при всички обстоятелства...
17 Септември 2005 17:20
Леле, ако ви почна всичките дето се правите на разбиращи и на литературни критици, ще излезете като въртяни от пералня...
Не подкрепяйте въгледите си с наукообразни литературно-критически залъгалки на гимназисти и селски интелигенти...щото е безсмислено!
Брей нагъл народ се навъдил бе...
17 Септември 2005 17:55
Възприемането на поезията наистина е нещо много субективно.
бозата много добре го е казал.









17 Септември 2005 18:04
Рутарианецо, що си тозлоз рут към най-нежния поет на географията?
17 Септември 2005 18:15
Дай едно твое куплетче, да го сравним със станковото, ако си ербап!
17 Септември 2005 18:20
Най-лесно е да вадиш несъстоятелни прерогативи срещу добрата поезия. Предлагам ти да си премерите пишките с Валери Станков. А, де!
17 Септември 2005 18:33
Винаги съм знаел, че поезията влияе на най-тънките човешки струни
Коментарите вече се измерват в цолове
17 Септември 2005 18:42
Ибо, бил ли си някога поет или само ценител. И като си ценителсвал, не си ли получавал кожни дистърбънси. Валери Станвков, когото оприличаваха на клошар в българската поезия е най-откровеният и струпен поет, чието име и досега не е намерило мястото си в интимната българска поетизация на суравите неща. Той пръв го направи и по подобаващ начин. Скъса пъпната връв на миналото към грядущето, нищо че го сторваше нежновато. А, пропо бих се радвал да ми приложиш тетрадно удоволствие, където българе занивамат съзнанието ни с по-вълнуващи и спонтанни словеса. Аз не мога да пиша поезия, но валериевата сензитивност ми е близка. Ако не си чел публицистиката му, направи го! Нека почешем тургура на кожите си с казаното от Валери Станков!
17 Септември 2005 18:43
>>><<<
В изкуството е доста трудно да се намерят обективни критерии за оценка. Тозатова е изкуство, да вълнува винаги без да знаем защо. Самоанализираме се, анализираме и накрая не знаем защо...Йебем ти анализите значи...
...
Имам в библотеката един гаджет от времето, когато децата бяха малки. Представлява копие на малка женска глава от кост (оригинала е в Лувър) отпреди около 20000 години.
Та, това копие ме вълнува. Не знам защо. Вълнуват ме древните статуи, , фаюмските портрети, картините на Боско (Йероним БоХ), абе....много неща ме вълнуват. Гледам и други ги вълнуват тези същите стойности. Общото междутях е едно - създадени са в своето време, а вълнуват до днес. Е, на Валери творчеството е от този тип. Неговите песни все ще се четат. Това че на автонапомпани псувдоинтелектуалци НЕ ИМ СЕ ЩЕ ДА ИМ ХАРЕСАТ си е друга работа. Това е обаче явление и явно иска да се съобразяваме с него. То, явлението де, иска да ни каже колко, видите ли, сме ние начи изостанали с нашите стойностни системи. Иска да ни каже какво е това литература и , може би накъде да я търсиме..Как трябва да четем руританци, за да разберем откъде духа тоя интелектуален вятър, накъде отива и най-паче какво трябва да чустваме като разглеждаме един съвременен боклук представен. да речем, като изкуство....
Съвременното изкуство е често сложно и умозрително. Понякога то успява да създаде език на който да ни каже нещо, но често си остава на ниво заекване, ломотене, фъфлене, междуметийно хълцане, кихане или само жест заплашващ с огромна кихавица. Умозрителното начало, което си иска интелект за да уловиш езика (леле че изказ!) убива пътя към чуственото, към прякото възприятие.
Е, ама ние си искаме истинското, чуственото, човешкото. Останалото ще оставиме на снобеещите се интелектуалци (Рури, там с и ти, а не м/у псувдоинтелектуалците)...
Та, какво исках дфа кажа...какво...а, да!
Валери не само обира овациите ми. Той е единствения поет нагазил във форума, общуваш с нас без погнуса от нашите стихотворни закачки и грубовати опити. Общува на ниво ЧОВЕК, нали Рури! И общува с името си, с личното си име Валери Станков!
Рури, ти лично именце имаш ли си?
...
пп.
Моето е Светозар
слънчо
17 Септември 2005 18:47
Всяка цоловост има и метрични измерения. Всичко е у нас. Както е казал Кузма Прудков - не може да се обхване необхватното.
17 Септември 2005 18:51
Таких Кузьмичей пруд пруди

Шучу... Прутков он. Валери понравился, а вот форум не очень. Один стирать начал, другой хуеизмерениями занялся.

редактировал(а) - ясенево на 17/9/2005 г/ 18:52:08

17 Септември 2005 18:57
Мъдрец си ти, Слънчо, а не комсомолец. Винаги ме е обласкавала обяснителната ти персонална същност. Дори нямаше нужда да се идентифицираш с малкото си име. Благодаря ти, че ме подкрепи за Валери! Как е внучката? Останалото да го духат несъстоятелните хорица, духом. Желая ти пролонгирано здраве, радости окол туй, виждане на положителното в клавиатурата на битието и още!
17 Септември 2005 19:03
Хуйня - она сама по себе зазвенела, не надо путат осталnые...
17 Септември 2005 19:25
E, що ви спихна желанието да давате мнения за новата поезия на Валери Станков? Да не би да се уморихте от красотата на словосъчетанията му? Момчето интерпетира случайни срещи, остатъчни явления, подир тях, красотата на срещите. По-скоро си ги е измислил нещицата от този порядък, но това не намалява сугестията. Коментирайте, де!
17 Септември 2005 19:35
Поэзию комментировать? Что хотел сказать автор что-ли?
Что он хотел сказать - сказал. Понять не обязательно, чувствовать надо...

Не жалею, не зову, не плачу,
Все пройдет, как с белых яблонь дым.
Увяданья золотом охваченный,
Я не буду больше молодым.

Ты теперь не так уж будешь биться,
Сердце, тронутое холодком,
И страна березового ситца
Не заманит шляться босиком.

Дух бродяжий! ты все реже, реже
Расшевеливаешь пламень уст
О, моя утраченная свежесть,
Буйство глаз и половодье чувств!

Я теперь скупее стал в желаньях,
Жизнь моя, иль ты приснилась мне?
Словно я весенней гулкой ранью
Проскакал на розовом коне.

Все мы, все мы в этом мире тленны,
Тихо льется с кленов листьев медь...
Будь же ты вовек благословенно,
Что пришло процвесть и умереть.

Комментируйте...
17 Септември 2005 19:39
Слънчо,
светозарни са името и мисълта ти.Удоволствие ми беше да те прочета!

Konn,
как да го коментират като се стъписаха горките му опоненти, когато Валери се появи!А пък Руританеца цял следобед чакам да прати стих или автор, когото харесва, а той изфиряса и го няма никакъв. Малко мъже останаха в България, които имат силата да се борят достойно, а не чрез нанасяне на удари под пояса...
17 Септември 2005 19:40
Что ты скажеш про Есенину:" Сколько губ?"
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД