От близо година съм грабнал свещ и трескаво търся отговорите на няколко интересни въпроса. Разглеждам електронни вестници, прелиствам хартиени (гледам да не ги изгоря), слушам професори, активисти на неправителствени организации, озъртам се за наши и чужди политици. Обаче отговори няма. Вълнувам се от т.нар. мултикултурализъм, хората устремени към Европа, от атентатите...Както и от история, география, антропология, социална психология. Обаче отговори не намирам, а слушам за Динко, колко да e дълга граничната ни ограда и трябва ли да съм състрадателен към бежанци. Що за простотия? Състрадателен съм. И?

Първото, което ме вълнува, е дали мултикултурализмът във вида, замислен от



майката на Европа Меркел и бащата Юнкер,



е възможен. Въпросът ми е съвсем сериозен - кога в историята на човечеството, къде, значително смесване на мюсюлмани и християни е ставало мирно, тихо, без меч и ятаган, за по-малко от столетие-две? В България? Не, "съжителстването" е текло векове, част от мюсюлманите са бивши християни. САЩ? Несравним мащаб, там делът на мюсюлманите е около процент, с тенденции за 2% след 20 години, в европейските държави е 5-6 пъти по-голям. В самата Западна Европа до появата на "Ал Кайда" и "Ислямска държава"? Не. Днешните атентатори са деца или внуци на имигранти - трябваше да са интегрирани, очевидно не са. Гетата в Брюксел, Амстердам, Марсилия и т.н., където полиция отказва да стъпи, не пораснаха за ден-два. Те формираха своя култура и закони постепенно, още от времето на "златната" първа вълна преселници, която подхрани с работна ръка капитала - пълен мит е, че тези хора някога са били интегрирани.

Вторият интересен за мен въпрос е накъде върви демографията и до какво ще доведе тя. Статистиката към момента е ясна - 25% от жителите на Брюксел и Ротердам са мюсюлмани, 30% в Барселона, 50% в някои британски градове. Перспективата е до към 2030 г. в Белгия, Австрия и Швеция общността от около 5% да нарасне до 10%, във Франция от 7-8 млн. да надхвърли 10 млн и т.н. Това са прогнози на база на официалната статистика, без да се отчита нелегалната емиграция. Почти във всяка водеща европейска страна мюсюлманите под 18 години ще са мнозинство. Няма ли това да сложи край на християнска Европа? Оптимистичните отговори са два. Първият - и да сложи, не е проблем, понеже човекът на бъдещето не е човек с род, етнос, религия, а човек гражданин - той не почита Бог, а буквата на закона. Вторият - религиите и да останат, минаре и кръст ще другаруват, миряните съвместно ще празнуват религиозните си празници (като в български учебник по история), всички ще са заедно в различията, обединени в законност и ред (пак човек гражданин). И според двете теории, ако през 2022 г. Франция се събуди с президент мюсюлманин (по Уелбек), това няма да е проблем, понеже няма да му хрумне да затваря църкви. На мен обаче ми хрумва, че всичко това са глупости и разрастващата се млада мюсюлманска общност ще поиска да наложи свои правила, възползвайки се от принципа на демокрацията - мнозинството решава.

Въобще не си мислете, че не харесвам човека гражданин. Желая му успех, но не вярвам в него. Питам се също дали цялата мултикултурна доктрина не е щраусова дупка - да се заврем и залъжем, за да не се занимаваме с нерешими неприятности. Знае се кои - "коренният жител" на Европа намалява, няма изглед да се увеличи; обаче той трябва да яде, да се развива, целият свят трябва - постоянно се нуждае от евтина работна ръка; мигрантите стават неизбежни. Питам се и



кога ще спрат тия войни



в Близкия изток, които карат хората да бягат. Чудя се дали с отворените граници помагаме на истински бежанци от войните, или просто насърчаваме икономическата миграция.

Да сте чули някъде, нейде в българската публичност да се прави поне елементарен опит за отговор на тези въпроси. За дискусия, спор, надграждане? Интелектуалци да ги обговарят, правозащитници, футуролози (научният термин за гадатели)? Та нали ние сме част от Европа, а мултукултурата е сърцето на дебата за Европа? Най-малко пък говорят политиците. Оня ден външният министър Даниел Митов каза, че мултикултурният модел е мъртъв - прав или не, единствен отвори темата. Обаждат се Джамбазки и Сидеров - с което дебатът става маргинален. Толкова. Защо, нима не е важно?

Аз обаче се интересувам и от един чисто български въпрос. Статистиката на Съюза на българските учители сочи, че за 43% от учениците българският език не е майчин. Спирам. Няма да разяснявам това какъв проблем е, защо... Само казвам, че този въпрос е много по-важен от цената на билетите в София. И питам - големите "далечни" световни мултикултурни проблеми не са ли ни се стоварили отдавна? Нямаме ли и ние щраусова дупка?

Ако забелязвате, всички тези въпроси нямат нищо общо със състраданието, любовта, омразата и голите ръце челични на Динко. По-сериозно, моля!